Ееех, сещате ли се онази песничка, която разтапя души и изкарва застинали широки усмивки на лицата:
"Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.
Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.
Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен."
не знам защо го написах това, маъ трябваше да сложа едно "оф топик" отпред, но тази песничка винаги е изкарвала в мене едни такива чувства за нещо загубено, отминало, пропуснато...
абе сдухващо си е, особено когато си на 18 и връщане назад няма...
освен може би шизофренията...
![Wink ;)](./images/smilies/icon_wink.gif)