Най-доброто

[Roland]

RahXephon - ... плюс силни и реалистично държащи се герои...

Смайлито хубу, ма освен него в състояние ли си да пуснеш свястна обосновка, съдържаща нещо различно от гръмки определенийца?

[Amelia]

Обосновката ми е, че и лайно на клечка да гледаш 10-ина пъти, ще видиш най-различни ценни неща в него.
Що се отнася до РаЗефон, единственото, с което ще го запомня са визията и музиката. Персонажите бяха силно зле, при това не само онази с Ра-ра-то, която е едно от най-ужасните неща, които някога са ми се случвали, ми и самия Аято, който е едно необосновано Шинджи-уонаби. И изобщо, това, че сериалът те кефи, понеже ти е от първите и те гъделичка на професионално ниво, далеч не означава, че е ОБЕКТИВНО качествен, а това, което каза за персонажите си е направо нелепо.
Все едно аз да кажа за Слейърс колко били реалистични персонажите просто щото с това аниме прогледах и ми е специално по някакъв начин. Ми не.

ПП. Бтв считам се за достатъчно интелигентен човек, че да мога да разбера дадена идея, ако ми е развита в цели 26 серии. Ако трябва да гледам едно аниме 2-3 пъти, за да го схвана, значи проблемът е в анимето, не в мен. В случая РаЗефон просто изобилства от псевдомистични говна и недомлъвки, които наистина създават яка атмосфера, но дотам. В общи линии стоплих за какво иде реч, но нещо не влязох в дълбочина, много вероятно щото просто няма такава. Нямам никакво намерение да си губя времето още няколко пъти, за да си въобразя че съм забелязала нещо.

[Yan]

Или пък просто цинизма ти пречи да вникнеш?
Как да е, ти губиш...

Live and let live

П.С. И все пак темата беше за друго...

[Amelia]

Live and let live

Така и правя, ама ето на - питат хората
А цинизмът не ми е попречил да вникна в най-различни други неща, включително в Ева. Що точно тука ми пречи?

Иначе сме си съвсем по темата. Аз някак не си я представям като просто излагане на списъци от анимета на всеки участващ в дискусията - нали трябва и да ги обсъдим?

[Matrim]

Обосновката ми е, че и лайно на клечка да гледаш 10-ина пъти, ще видиш най-различни ценни неща в него.

Обосновката ти е идиотска, сори. Първо, това твърдение е твърде далеч от истината - по тази логика като чуя пет пъти някоя чалга в автобуса, тя ще почне да ми харесва и ще почна да анализирам символизма в текста й. Второ, това колко пъти човек е гледал нещо не е каквото и да е мерило дали се заблуждава или не за обективните му качества. Все пак е възможно човек да гледа нещо 20 пъти, просто защото то е адски добро. Не че Rah Xephon става за гледане според мен, но поне като ще го плюеш, не го прави по този начин.

Все едно аз да кажа за Слейърс колко били реалистични персонажите просто щото с това аниме прогледах и ми е специално по някакъв начин.

Всъщност е все едно да не сложиш Slayers сред най-добрите, просто защото ти е от първите.

[Amelia]

Обосновката ми е, че и лайно на клечка да гледаш 10-ина пъти, ще видиш най-различни ценни неща в него.

Обосновката ти е идиотска, сори. Първо, това твърдение е твърде далеч от истината - по тази логика като чуя пет пъти някоя чалга в автобуса, тя ще почне да ми харесва и ще почна да анализирам символизма в текста й. Второ, това колко пъти човек е гледал нещо не е каквото и да е мерило дали се заблуждава или не за обективните му качества. Все пак е възможно човек да гледа нещо 20 пъти, просто защото то е адски добро. Не че Rah Xephon става за гледане според мен, но поне като ще го плюеш, не го прави по този начин.

Разни чалга песни, чути мимоходом - не. Но от опит знам, че ако седна да гледам/слушам/чета нещо няколко пъти, накрая то вземе че ми хареса, дори в началото да ми се е виждало безинтересно или посредствено. И почвам да си намирам за какво да се хвана, че да ми хареса. Като по някой път тези неща не са нищо особено реално, но в някакъв контекст са ми допаднали. Също като лайното - гледаш го отгоре-отгоре - лайно. Загледаш се по-внимателно - виждаш остатъци от храна, това-онова. Ако горазрежеш и намачкаш, може и някоя стотинка да си намериш. Но си е лайно... Сега по-ясно ли стана

Слейърса ще видя дали ще го сложа в личната си класация. Обожавам го, гледала съм го по 7-8 пъти на сезон, персонажите са станали част от мен, но не знам дали обективно си заслужава мястото като "най-доброто". Ще си помисля.

[Roland]

Обосновката ми е, че и лайно на клечка да гледаш 10-ина пъти, ще видиш най-различни ценни неща в него.
Що се отнася до РаЗефон, единственото, с което ще го запомня са визията и музиката. Персонажите бяха силно зле, при това не само онази с Ра-ра-то, която е едно от най-ужасните неща, които някога са ми се случвали, ми и самия Аято, който е едно необосновано Шинджи-уонаби.

Вече казаха каква е обосновката ти. По въпроса с персонажите. "бяха силно зле"? Кога? Как? Сцени? Аято няма НИЩИЧКО общо с шинджи. Можеш да не му се кефиш колкото искаш, но това е тотална дивотия. Съжалявам искрено, че не е типичният крещящ шонен или че не е тотална инертна путка, а ми е и крайно съвестно, че си прекарва сериала в активна комуникация с останалите персонажи, вместо да слуша депресарска музика сгърчен в леглото. Можем да си говорим и в сцени, ако искаш. Примерно:

Spoiler: show

Когато утрепа Хироко в 18-ти епизод, това го разтърси тотално, но намери сили да го преодолее и да продължи напред заради другите хора, с които имаше НЕЩО общо. Шинджи щеше да прекара следващите 10 епизода в безмоторно путкясване в някой ъгъл, мастурбирайки депресирано. Както, впрочем, и правеше.

Що се отнася до това ЗАЩО Аято е силен и реалистичен герой, вместо долнопробен ангсти шонен или комплексиран помиар:

Spoiler: show

Да речем сцената в пети епизод, в която Мегуми му подаде бутилката и той не можа да схване как да я отвори. тя му се изхили колко е прост, той се впрегна за миг, а после буквално можеш да видиш как добродушността му надделява и вместо да се изрепчи, само се усмихва. Типажът "честолюбието ми не е толкова важно" може и да не ти импонира, но това не го прави нито тривиален, щото НИКОЕ шоненче не може да докара герой с дори такава реалистична черта, нито нечия имитация.

Друг пример - цялостното му възприятие на ситуацията, в която го бяха натрапили. Вместо да си скочи в робота и с писък на уста да громи лошите, той се опита по своя си кротък и разбран начин да открие някакво реално място за себе си в новата среда. Да се сприятели с хората, да не се поддава на ужаса, че може никога повече да не види майка си и приятелите си от Токио. Трябваше да му се разкрие, че е Мюлиан, за да реши да се върне при Мая и да разбере каква е истината.

Още - сдържаността му в крайна сметка водеше до затваряне на очите за чувствата на околните. Той се държеше добре с всички, но не виждаше някои неща, които бяха под носа му. И когато към края на сериала те му се разкриха, вместо да си продължи постарому + новата информация, в характера му се появи явна промяна. Вместо пак да следва чуждите заповеди и да се опитва да се "справя" и да "приема" нещата, той пое нещата в свои ръце, стана по-уверен, по-директен. Баси, дори керъктър дизайнът му се промени - порасна чисто физически.

Подобни примери мога да извадя за ВСЕКИ герой в сериала, ВКЛЮЧИТЕЛНО за Куон, която също е много ценен персонаж. С епизоди и сцени, ако държиш. Ако искаш да спорим, нямам проблем с това, но ако предпочетеш да ми излезеш с "толкова ми е бил безличен, че съм го забравила", ще те помоля да ми го спестиш и вместо туй да си зададеш въпроса дали просто не си гледала сериала "между другото" и както примерно Гъндам. Щото Зефон не е Гъндам. И героите му не са Гъндамските.

И изобщо, това, че сериалът те кефи, понеже ти е от първите и те гъделичка на професионално ниво, далеч не означава, че е ОБЕКТИВНО качествен, а това, което каза за персонажите си е направо нелепо.
Все едно аз да кажа за Слейърс колко били реалистични персонажите просто щото с това аниме прогледах и ми е специално по някакъв начин. Ми не.

Ми и аз не. Сериалът ми беше от първите, но на първо гледане далеч не го оцених чак толкова високо. Именно щото ми беше рано за това. На второ освен че историята се разбира изцяло (наблягам - ИЗЦЯЛО), осъзнах колко майсторски са визуалните прийоми, колко силна е практически всяка сцена, с какъв заряд са натоварени отношенията между главните герои. Изобщо ебати кривата логика - сериалът ме кефи, затова твърдя, че е добър. Ми не, добър е, ЗАТОВА ме кефи.

ПП. Бтв считам се за достатъчно интелигентен човек, че да мога да разбера дадена идея, ако ми е развита в цели 26 серии. Ако трябва да гледам едно аниме 2-3 пъти, за да го схвана, значи проблемът е в анимето, не в мен. В случая РаЗефон просто изобилства от псевдомистични говна и недомлъвки, които наистина създават яка атмосфера, но дотам. В общи линии стоплих за какво иде реч, но нещо не влязох в дълбочина, много вероятно щото просто няма такава. Нямам никакво намерение да си губя времето още няколко пъти, за да си въобразя че съм забелязала нещо.

И аз те считам за достатъчно интелигентен човек. Считам те обаче и за голям майстор в предварителната нагласа. Считам, че изобщо не си способна да се отърсваш от приконсептите, които имаш за едно аниме, били те твои лични очаквания или нещо, прочетено/чуто някъде.

Нека се повторя - РаЗефон НЕ Е Гъндам Сийд. РаЗефон е аниме със сложна и заплентена история. При това не сложна и заплетена по начина, по който е тази на Дет Ноут, където просто не знаеш какво ще се случи, но си наясно със сегашната ситуация повече или по-малко, а именно сложна с това, че не си наясно какво е моментното положение. Това, обаче, което така леко и безцеремонно обявяваш за "псевдомистични говна и недомлъвки", са две точно определени неща:

1) Няколко термина и названия, които са на един гугъл от разпознаване като термини от митологията и езиците на Маите и Ацтеките, с които историята на сериала е обвързана, и, по-важно...

2) Подсказки към това какво в действителност се случва. Подробности, които можеш да осмислиш чак постфактум, но които, ако си бил много внимателен и си подходил аналитично към тях, са щели ясно да ти покажат кое накъде отива. Примери:

Spoiler: show

1) При първото си появяване Мишима е непозната за Аято. В погледа му ясно се чете, че не знае коя е, в следващия миг обаче информацията се появява в ума му и той е убеден, че му е съученичка. Когато я споменава на съучениците си, те се чудят кво го е ударило по главата, но после тя се появява пред тях и в следващия миг от непознаване, лицето на Хироко грейва в приветствена усмивка. В разговора край басейна във втори епизод, Аято се отразява във водата, но не и тя. В метрото, когато пътуват към шрайна на Зефон, в един кадър той е сам и виждаме стената зад него, в следващия тя е точно зад гърба му. Още в първи епизод, седнала сред руините, зад гърба й две строшени бетонни колони изглеждат като ангелските й криле. Същото и в метрото, когато тя стои навърха на стълбите и крилете на гълъба от билборда сякаш излизат от нейния гръб. Всичко това ти подсказва още преди да почне да му се явява, че тя поначало не е човек, че не е реална и е нещо повече. Съмнявам се да си забелязала кое да е от тези неща.

2) Цялостното поведение на Харука към Аято е осакатено чудовищно при първото гледане, защото всички тънки нюанси като сълзите й, когато в пети епизод той се отдръпна от протегнатата й ръка, мислейки, че го е предала, или странно силните й изблици на страх за безопасността му, остават неразбираеми, докато не научим коя е тя и че всъщност го е познавала. Други подсказки - ръкавиците, които му подарява в седми епизод и странната реакция на Мегуми, когато ги вижда, след като по-рано в същия епизод е споменала на Ким, че сестра й дори още държи подаръка, който не е успяла да подари на някогашния си приятел. Или признанието й (пак на Мегуми), че преди са имали друго име, но са го сменили, когато майка им се оженила наново (или беше бащата? Все едно). Коментарите на Итсуки (доктора), че за Харука е бил само заместител, комбинирани с по-късното разкритие, че той е един от клонингите на Фондацията и че е по-малкият брат на Аято, също ни подсказват на кого е бил заместител.

3) Всичко, свързано с основния сюжет - настройването на света. Още във втори епизод Мишима казва на Аято: "It is a mirror that reflects the truth of one who will tune the world", което може и в произволен шонен да са "псевдомистични говна и недомлъвки", но тук е доста директна информация - Зефонът представлява един вид опростено отражение на това, в което ще се превърне Олин (Аято), когато достигне крайната фаза на съществуването си и стане способен да слее световете в един. Мишима също така нарича Вермилионите (бойните роботи, които Фондацията дари на ТЕРА към средата на сериала) "tainted mirrors" и в края на анимето виждаме как когато един от тях бива унищожен, от главата му изскача нещо подобно на недовършен Долем. Което пък ни е последното парче от пъзела, нужно, за да разберем загатнатото в "Children's Night" епизода, че Бабем не е човек и освен клониране, провежда и експерименти за създаване на Долеми от нашата страна (тъй като всички други идват от света на Мю). Но те са именно "изкривени огледала", а не реалният Зефон. Същото е и с приказките на Мая и Куон, които всъщност ДОБИВАТ смисъл, ако знаеш какъв е финалът, а преди да знаеш, са доста сериозни подсказки за него...

Да, при Ева нямаш тоя проблем. Там сюжетът е сложен колкото режисьорът да ти покаже колко се мрази и колко са му гнусни героите, не е мислен като единно цяло, а се е променял според желанията на публиката в процеса на гледане. Съответно там нямаш как да откриеш подсказки за предстоящи събития, щото и сценаристите не са знаели кво предстои, а както знаем - не предстои нищо.

Кажи ми честно какво от всичко това си видяла в сериала? Малко, басирам се. А то е важно за възприемането му, дори и тук да не изглежда такова. И не е псевдомистични говна, а съвсем конкретна информация, която просто е подадена малко по-увъртяно, за да е подсказка, а не инфодъмп. Да, не е редно едно аниме да трябва да го гледаш два пъти, за да го схванеш, но първо - Зефон НАИСТИНА може да се схване при огромно внимание и от раз, и второ, кажи ми честно колко са големите заглавия, които не трябва да се гледат повече от веднъж, за да ги осмислиш истински?

Не очаквам да ти променя мнението, нито чак толкова и да те накарам да му дадеш втори шанс, щото си вече ТОЛКОВА чудовищно предубедена, че и да го направиш, файда никаква, а и сигурно дотолкова нищо не помниш, че ше ти е пак като за пръв път така или иначе. Но ако искаш да ми спориш, спори ми конкретно и с аргументи-тире-примери, а не с "много кухи" и "пълни абсурди".

[Amelia]

Сыжалявам Ролъо, но парченцата храна, които виждаш, са месо, а аз сым вегетарианец човек.

Бтв, трябва да сым напылно луда или безобразно пырвосигнална, за да седна да губя време за направата на тип литературен анализ на нещо, което намирам за посредствено и което отдавна сым забравила щото наистина е било само едно от многото анимета аут деыр.
Бтв, понеже си ценя времето никога не гледам аниме "между другото". Когато седна пред компа, отдавам на това, което гледам цялото си внимание - щом не е могло да ме впечатли, значи не е било впечатляващо за мен. Точка. Рядко подхождам кым нещата с чак такова предубеждение. Ревюта не чета, точно за да не ме предубедят. Така че за РаЗефон единственото предварително инфо, което имах, е било от тебе. Мога да те уверя, че седнах да го гледам с най-добри чувства, както правя в 99% от случаите. И не видях нищо специално. Не сым си казала - "ей са НЯМА да харесам тва аниме, за да правя напук на Ролъо, нях, нях", можеш да быдеш сигурен. Сыжалявам - не сым музикант, РаЗефон не ми беше от пырвите анимета, не сым убивала човек, че да знам как се превызмогва това (подозирам че ще си рева и маструрбирам в някой ыгыл ако това се случи бтв), не ми се е случвало да изпадам в ситуация, в която не мога да видя майка си и приятелите си, (затова не знам какво бих направила, виждам ти си по-наясно), не се трогвам от сылзи, защото ревливите героини, натыжаващи се от това че мыж им ги отблысква не са една и две и т.н, и т.н. Твоят реализым на мен не ми е реален.

Иначе ти и Самурай 7 и Фафнер харесваш, така че далеч не си ми критерий за качеството на дадено аниме, сори. Пык и аз си имам анимета, за които сым напылно наясно кви са говна, но си ги гледам, щото си ми носят някакыв гилти плежыр. Пример - Наруто. Т.е. врызката "харесва ми, щото е добро" невинаги вырви.

ПП. Засега нямам намерение да гледам Зефона за втори пыт, най-малкото, щото хич не ми е внушил подобно желание. Ако беше ИСТИНСКИ добыр дылбок сериал, който ТРЯБВА да гледаш няколко пыти, за да го оцениш пылноценно, да го бяха направили така, че да искам още. Аз ги усещам тия работи в общи линии. Иначе то всяко аниме си има неща, които не си забелязал на пырво гледане - дай сега да циклим все на едно и сыщо. Ако някой ден ми свыршат хубавите анимета и умирам от скука - ще си го наточа пак.

[Xellos]

Ихаааа, ако продължавате така някой ще ви вземе верно на сериозно мненията

[Roland]

Всички тия работи с псевдообясненията бяха излишни - тоя бил шинджи-уонаби, онова било претенциозно мистично и т.н. Глупости. Кажи просто "За мен анимето е слабо, тва е" и да приключим, като не искаш да говорим по конкретната материя.

Дали гледаш между другото, или не, не знам, аз ти казвам, че ПРОСТО това аниме иска МНОГО внимание, за да се разбере на чисто сюжетно ниво. Не, че предлага дълбоката дълбочина, просто предлага сюжетното богатство. Това богатство не се улавя без второ гледане. Толкоз.

Аз харесвам Самурай 7 и Фафнер на ТОТАЛНО различно ниво от това на Зефона, Бибоп, Акира, Гоуста и т.н. Безмозъчни шоненчета, на които се радвам. Моят гилти плежър не е твоят, но за сериозните анимета РЯДКО сме на противоположни мнения.

За второто гледане на Зефона пак казвам - нито се надявам, нито очаквам оттук нататък да ти се промени тепърва мнението. Но пък ако решиш, сподели - ше ти го подаря оригинален

П.П. Бтв, в Ева псевдомистичният крап е МНОГО повече и МНОГО по-претенциозен, щото е точно псевдомистичен крап, за разлика от Зефон, където е конкретно инфо, допълващо историята.

[Amelia]

Реших най-сетне да си напиша тука личната класация. Обаче, понеже имам голямо сърце, в

което има място за много анимета, не мога да се огранича до 2-3 като вас, ко да се прай...

Затова ще ги сложа в различни категории. И без това ако не са в една е почти невъзможно да

се сравняват.
След известно разсъждение, успях да излъча 2 анимета като безспорни фаворити - това са

Cowboy Bebop и Berserk. Има много други, които намирам за много добри. Но не и за по-добри

от тези двете. Те си делкат първото място за всички времена.

Останалите:

Шонен соуп опера със зрели главни герои:
- City hunter и Lupin III

Шонен соуп опера с главни герои в предпубертетна възраст:
- Hunter X Hunter

Шонен файтинг (включая спортни анимета):
- Airmaster и Hajime no Ippo

Пародии:
- Excel Saga, Guu, Sakigake!! Cromartie High

Комедии:
- Full Metal Panic? Fumoffu - Това нещо е вечно. Също Ping Pong Club.

Sci-Fi:
- Planetes е безспорен победител, не само заради чудесният реалистичен сай-фай, ами и

заради якият керъктър девелопмент. Akira пък е вечна класика, която не мога да пропусна. Всъщност като се замисля има бая хубави пълнометражни аниме филми, които пасват - Patlabor, Wings of Honneamise, Armitage III и т.н.

Cyber punk:
- Ghost in the shell - МНОУ ЯСНО!!! Особено първият филм и първият сериал.

Fantasy:
- Spirited Away, Juuni Kokki

История:
- Death Note и Monster. Мноу яки!

Атмосфера:
- Mushishi, Texhnolyze, Haibane Renmei, Wolf's rain, Ergo Proxy
Тукашните анимета могат да се сложат и в някои от другите категории. Примерно Тexhnolyze е

един доста добър сай-фай. Ерго Прокси може да мине и за постапокалиптичен сайбер пънк ебентуално. Останалите 3 пък са доволно оригинални.

Изчанчени:
- Mind Game, Kemonozume, Dead Leaves, FLCL

Стил:
- Hellsing, Samurai Champloo, Trigun, Ayakashi, Gankutsuou (или както там се пише ебати)

Мистичен нещо-си-митологичен шит:
- Angel's egg. Evangelion. Ergo proxy отново. Ма последните 2 не са баш за тука, щото не са правени баш с идеята да са такива.

Shoujo соуп опера:
- Hana Yori dango

Slice of life:
- Planetes, Honey and Clover, Genshiken

Философия:
- Повечето заслужаващи си сай-фай-и. За мен първенец в това отношение е първият Ghost in the shell.

Драми:
- Grave of the fireflies, Sai-Kano, Eva (сорт ъф).

Оф писна ми, така че спирам. Категориите са много изсмукани от пръстите ми и както се вижда някои анимета принадлежат на повече от една, ама нещо не ми се занимава да ги преправям.
Като край слагам любимото Slayers в категорията "Специално". Така де, специално си ми е.

[Xellos]

Специално си е я То и без тва ранните ни анимета някак носят по-голям емоционален заряд дори и да не е обосновано с половин страница аргументи. Ей ся си гледам HxH пак с кеф .

[Darkling]

Така и не разбрах целия хайп покрай Хънтъра Вярно хубав е, но пък не виждам с какво е по-добър от One Piece примерно.

[Amelia]

Не съм гледала One Piece, така че ненам... от тези, които съм гледала НхН си е най-доброто. И има Хисока. И Киллуа. Кво повече му трябва???

[Xellos]

Така и не разбрах целия хайп покрай Хънтъра Вярно хубав е, но пък не виждам с какво е по-добър от One Piece примерно.

Ми One Peace си е доста добро, ама факта че мина 323 епизода вече сигурно не е съвсем в негова полза. Омръзва по некое време. Иначе кърти като идея. Доста различни са ми за да казвам по-добро по-лошо.

Пиратите е много по-бъзикчийско, Но пък няма Хисока

Иначе мангата на Хънтъра с последния арк "Chimera Ant Story Arc" е пълната простотия.

Spoiler: show

"Currently, Gon, Killua, Morau, Knuckle, Shoot, Novu, and Netero are about to attack the three Royal Guards and the King in the King's palace. However, it has been strongly suggested that something will go wrong with the plan.

Togashi is has been on sick leave, and has been on and off for the past couple of years, however the newest announcement is that the manga will return in October 2007."