ShadowDance

АбслУтно съгласен с мнението на shannara - в унивеситета влизаш млад и зелен и отиваш да те научат на професия. Ако нещо още те интересува - ще си го учиш вкъщи. В идеалния случай ще излезеш професионалист. Тук в БГ този случай толкова сме го подминали че не ми се говори за това...

Аз да се изкажа като родител и като човек с доста широка обща култура / реклама / . Вече съм на мнение, че всичко започва от най-ранна възраст и съответно откривам истината в приказката за първите 7 години. Сега, някой може да каже какво знае едно дете на 2 години, ама не е точно така. Убедих се, че има смисъл в това, че винаги съм говорила на детето си все едно е голям човек, при това още като бебе, има страшно бърза мисъл, помни като слон и т.н. Но мисълта ми беше, че фактът че има някой, който непрекъснато му обяснява кое какво и какво прави, го кара да мисли и да се интересува. По същия начин мисля се създава интерес и към книгите, и изобщо онова, което наричаме любознателност и което за мен е основата на общата култура. Не може да си някой ръб, който не му пука коя е третата планета от Слънчевата система примерно и да имаш обща култура. Аз винаги съм се интересувала от какво ли не, съответно съм запомняла какви ли не интересни факти, но винаги е имало кой да ми обяснява което не разбирам. Та пак се връщам към това колко е важно какви хора имаш в къщи - дали такива дето си гледат сериала и ти казват да си гледаш работата, или такива, които ти помагат и те насърчават в интересите ти.
Мисълта ми както винаги е супер объркана, баси многопистовото женско мислене
Друго, което исках да кажа е, че много мразя да общувам с хора, които си нямат хал хабер от света. И не че толкова мразя, ами просто ми е трудно да говоря с такива хора, да не кажа невъзможно. Ами просто нямаме теми за разговор, не може само за времето да си говорим в крайна сметка.
За образованието не ми се говори просто, факт е, че учих безкрайно излишни неща, които мозъчето ми, слава-богу, забравя на мига след приключването на срока/семестъра/учебника.
Та така, ако успея да си събера малко повече мислите, може да пиша пак

Прекарасна тема
Поздравления, Мор.
Та...
По този въпрос постоянно споря с колегата в лудницата. Той ми се смее като ме види, че гледам аниме или че си уча по испански и ми обяснява, че нямало смисъл да се занимавам с други работи...
Нищо че той си гледа сапунени опери примерно или пък провежда продължителни безмислени разговори....
И аз съм за общата култура несъмнено. И все пак би трябвало да се дава право на избор. Който иска обща култура прав му път... Който предпочита бира с цаца (лично аз бих се подвоумил) да си хапва цацата и да не си боли главата с глупости...
И все пак лично аз винаги съм смятал, че богатата обща култура дава възможност на човек да е по добър в своята област стига да успее успешно да използва разнообразните си знания. Що се отнася до мен, понякога единствения начин да намериш общ език с някой е да си запознат с нещата от които се интересува... Така че има полза (доколкото мога да твърдя че имам богата обща култура де ).

Не отричам на никой правото да прави каквото си иска и да се изгражда както си иска, само искам да кажа че просто хората, които не развиват общата си култура, са слаба ракия Ноу офенс

И съм обяснил ТОЧНО защо според мен общата култура е нещо задължително за всеки човек. Не видях нито едно оборване на тези ми тези, а само спорове за образованието (както и очаквах).

Все пак не съм прочел всичко внимателно, така че на по-дългите постове ще отговоря след малко

едит:

@Гибли - еми извинявай, ма точно ДесиСлава в Коритаров е пример за стопроцентов идиот Да, не й трябва да знае нещичко за БСП, за да може да диша и да яде, но това не я прави по-малко идиот, нали? Завършен и то.

@Дем - не смятам процентния състав на химичните елементи във видовете скали за обща култура. Това е професионално познание по материята. Да не знаеш кой е написал Ода на Радостта или - както Морви е написала - каква е разликата между вулканични и седиментни скали - ето това е истинска липса на обща култура. И тя бтв е доста често срещана. Особено що се отнася до природни науки

@ останалите - ми вижте, целта ми наистина не е да обсъждам начина на образование. Фокусът ми не е върху зубрене вс мислене. Не мисля, че изграждането на обща култура е въпрос на зубрене. Напротив, въпрос именно на мислене и на култивиране на интерес в различни области и извличане на закономерности от тези области е. В най-общ аспект.

@ въпроса с висшето образование - за мен висшето образование е за развиване на науката и познанието, а не за професионална квалификация. За тая работа има курсове по професионална квалификация. Занаятчийството НЕ развива ОБЩОТО ниво на интелекта, а ти помага да се справиш с КОНКРЕТНИ проблеми в твоята професия. А че не можеш - в днешните социално-икономически условия - да си учиш сам вкъщи каквото ти е интересно, мисля е ясно.

Да, това не значи автоматически, че луфтът трябва да се поеме от висшето образование. то все пак е специализирано и не е въпрос на обща култура особено много. Но е глупаво според мен да се настоява въпросното висше образование да те прави нарочно кон с капаци, пригоден да извършва единствено конкретни задачи.

И все пак, това има малко релевънс към темата просто.

Че как очакваш някой да си признае, че е по-добре повече чукове, дето търчат по футболния терен и не отбират от почти нищо друго?
Хареса ми поста на Мушу за първите 7 години - напълно съм съгласна и все още се сърдя на майка си, че не ме е записала на пиано. Като се пенсионирам ще си купя електрическа китара и ще ходя на уроци.

Mushu, това "какви хора имаш вкъщи" - да! Добре, че все пак реших да погледна пак дали някой не е писал нещо, преди да се изкажа, защото иначе щях много подробно да те повторя!

А иначе... един-два коментара за профилирането в средното и висшето образование. Според мен то трябва да започва в гимназията - не по-рано, но трябва да започне в гимназията - но пък и да не бъде прекалено! Да не стига до крайности като един от много неприятните недостатъци на хамириканската образователна система - силното профилиране на средното образование - профилирането му дотам, че (любим пример, който доста от вас може и да са ме чували да споменавам, обикновено почти с пяна на уста) в учебник за SAT I, в частта с общата математика, с която всички гимназисти би трябвало да могат да се справят (но с помощта на учебника), имаше списък от десетина твърдения, които трябва да са достатъчни за докопване до почти пълен брой точки - и най-сложното от тези десетина твърдения беше "сборът от мерките на ъглите в триъгълника е 180 градуса".

Да, така е, прекалено ранното прекалено силно профилиране води до такива абсурди - но пък не може да го няма хич, защото има много хора, които по време на средното си образование вече са наясно какво искат да правят поне със следващите 5-6-10 години от живота си (или... добре де... все пак казах какво искат да правят... знам, че обикновено не се получава ), и за тези хора е важно да могат да се съсредоточат поне малко в областите, в които е ясно, че имат способности. Но все пак, колкото и призраци, неприятни или приятни, да събуждам за някои хора с тази фраза, идеята за "хармонично развита личност" беше едно от малкото прекрасни неща, които се случиха на разни общества в разни сравнително скорошни периоди от време - колкото и аз самият да мразех факта, че трябва да уча икономическа география в последните класове на гимназията

И в един момент стигаме до висшето образование... и до нещо, което поне на пет-шест души от тези, които ще прочетат това, със сигурност им е омръзнало да повтарям по лекции и в междучасия и на бири и къде ли не Нещо, което добър приятел ми каза през '96, когато погледнах малко съмнително дипломата за бакалавър по компютърни науки, която той беше взел от Американския университет в Благоевград - баш пък от AUBG, баш пък CompSci... Е, той ми каза (с не толкова много думи), че целта на университета не е да те научи на това, което трябва да знаеш; целта на университета е да те научи да се учиш, да те научи да събираш информация и знания по всякакви начини, да използваш всякакви възможности и канали за научаване на нови неща, така че сам да научиш това, което трябва да знаеш. Да, това всъщност прави възможна странната ситуация разни хора да профучават през четирите или петте години в унуверситета, като съзнателно се стараят да не научат нищо; но все пак в една система за висше образование, базирана на кредити от избираеми курсове, трябва наистина да се постараеш, за да успееш да не научиш съвсем нищо

И тук пак стигаме до друга моя любима тема - кога ли ще се стигне дотам в големите български университети 1. да има изобщо избираеми дисциплини! (все още не съвсем навсякъде, не съвсем както трябва), и 2. студентите да имат един "гратисен" период от година-две, през който да не е нужно да указват специалността, която трябва да завършат. Това последното може на първо четене да изглежда малко странно, но смисъл, поне според мен, има - има твърде много хора, които на тази възраст все още нямат представа какво ще правят със следващите 5-6-10 години от живота си, и наистина е добра идея да им бъде дадена възможност да пробват няколко различни курса със съвсем различна насоченост и да видят какво ги влече.

Но все пак... все пак това "какви хора имаш вкъщи" - ммммдам, каквато и да е образователната система, колкото и да се опитва да ти набива разни неща в главата, колкото и свобода да ти дава да учиш каквото ти е интересно, все пак не знам колко може да помогне на хора, които на 15 години се хвалят с това, че през живота си са прочели седем книги и половина - и, не, за огромно мое съжаление изобщо не се шегувам.

А ако на някого всичко това, което изписах, му се стори просто поредният типичен за мен изблик на несвързани бълнувания - да, така е!

Мор, ма ти сериозно ли мислиш, че баш тук ще намериш някой, който да е против общата култура?! Не, не казвам, че не е трябвало да пишеш изобщо - един хубав rant винаги има смисъл и повдига настроението - но все пак... you're preaching to the choir

Еми водил съм тежки спорове на тая тема, например с Рол

Ето че и Дем не вижда смисъл в общата култура, защото гледа конкретните й измерения, а не несравнимо по-важния факт, че тя развива мисленето.

По същия начин по който диференциалното смятане няма грам отношение към програмирането на пролог, НО равива мисленето.

Което е най-важното

а конкретно се издразних от поста, който съм цитирал най-горе

Леле малеей!! Да смигне човек и да опита да поработи мирно една цяла сутрин - и подло пускате интересна тема!! Па и 2 страници сте изписали вече!
И понеже сега нямам време да философствам с дължините на Марфа и Живик (за които дължини съм им много благодарна), само ще добавя малко!
Аз също съм "остро" ЗА общата култура, но от раждане! Защото културата не е само наученото. Тя започва с държанието на малкото детенце към играчките или първите си книжки! Лично никога няма да забравя как на 2/3 години вместо да ме принуди да подреждам, баба ми ми разказваше приказка за това как страдат играчките и книгите ми разхвърляни! И понеже се научих да чета и пиша доста малка, при специално тежки лични изживявания - до сега боготворя книгите! Даже има хора на които не ги давам на заем само защото забелязвам как "жестоко" ги прегъват!!! (Аре поотклоних се малко, та марш в правият път на темата!! )
Много, много съм съгласна (по принцип) с Мор, Марфа, Живик и останалите изказвания! Можеби когато стигнем до това какво би трябвало да е общата култура, вече няма да съм толкова съгласна. Нито те с мен, де.
Но най-вече съм страхотно съгласна с Мушу!! За съжаление нямам деца, но съм отгледала (умишлено не казвам "гледала", а "отгледала") много, ама много чужди деца! В различни възрасти до към 12-те години! И е от огромно значение примерът който даваш на децата, особенно най-малките! Като начало децата се учат по подръжание! Затова е толкова важно в къщи да се чете; да има книги; всички да се държат с уважение към останалите; да не се одумват хортата (особенно пред дете) - всеки да знае че имам някакви ограничения; и защо са!!
Та основно, исках да кажа че в днешното възпитание - родителското и училищното - за мен липсва нещо много основно, което дори е преди общата култура и е още по-важно от нея - толерантност към фрустрацията! (Ммммда, ще се обясня някак!) Днешните младежи и деца растат с мисълта че имат право на всичко което им се прище! Само защото им се ще! Аз лично не му виждам логиката, но явно много родители - да! И така се почва с: "Миии мойта не си пада хич по математиката, ама да знаеш как танцувааа!!"; и се свършва с ... нови цици за ДесиСлава?!?!?!? (писах името наслуки защото ми е познато от чалга-уърлда, но всеки да си замести на вкус!! ) Но никой не се затормозва да научи подрастващите че нямат да могат да се доберат до всичко желано в тоя живот! И още по важното - че това не е трагедия!
Ааа, и да добава че ако има късметлии които в 7/8 клас вече са се били ориентирали към професионални интереси, аз и на 17 не знаех какво ще искам да следвам! Прекаленно любопитна бях и аз. явно!!!
Мммда Мор, и аз мисля че са малко слаба ракия - изчитането на шедьоврите на световната литература е вършело същата работа като съветите на сатрите хора - учело е да живееш и да изживяваш трудното! Днес не се цени толкова нито литературата, нито опита (старостта), само БиБипБрадър!!!

Изчетох всички постове до момента и съм съгласен като цяло с концепцията за "обща колтура" , но ако даден човек е тясно специализиран в сферта си на дейност, това няма ли да го ограничава по някакъв начин да увеличава общата си култура и в същото време тясната специализация няма ли да помага на този човек да предоставя на обществото един много по-качествен продукт...???
Така че мисля (вече усещам как ме плюете всички), че специализирането в дадена сфера с риск да не развиваш общата си култура като цяло помага един вид на обществото (но ограничава индивида).

А за висшето само ще отделя няколко думи тъй като ми е болна тема....
В България има модна тенденция относно кой в кой ВУЗ ще влезе.....хора които 5год. са учили да кажем Химия или Биология (в Средното) изведнъж (защото приятелката му била влязла там) записват в УНСС - Финанси.....
Или 2'рия момент ....мама и тате винаги са искали да си имат Адвокатче или Докторче в къщата .... от което следва детето се подлага на убийствени кандидат студентски курсове, влиза в СУ Право (да кажем) а цял живот е искал да стане - Микробиолог...


А Шарл Дьо Гол беше президент на Френския офис на BMW нали...

Значи аз определено виждам смисъл в общата култура, обаче не и в това тя да е толкова обширна на всяка цена, колкото им се иска на някои тук. Просто не виждам как това да знаеш разликата между седиментни и вулканични скали развива мисленето и е ключово за личностното себеосъществяване.

Значи, не че ще седна да оспорвам Мор, щото и аз сым радетел за общата култура (поне в някаква степен) но все пак мисля, че е малко краен в изказването си. Хората са различни и имат различни заложби. За себе си мога да кажа, че не сым спала в даскало и сым учила всичко, което са ми преподавали прилежно и с кеф, щото почти не сым срещала нещо в тоя живот, което да не ми е интересно и да не бих желала да знам.
Да, обаче знаете ли кво ми е останало в главата от историята и географията? Нищо. Крыгла нула. Не е нарочно, не е щото не са ми интересни и щото не сым ги учила - просто така се случи. Явно моят мозык вызприема по-трайно разни други неща.
Другото нещо е - само един живот не стига. Ако не ми се налагаше да бачкам, за да се издыржам, щях да се отдам на всичко, което ме кефи (или по-вероятно да се пропия) - да науча езиците, които искам, да се науча да рисувам, да се науча да шия, да готвя, да науча историята, да науча географията, да науча психологията, философията и прочее и прочее.
Кога обаче? Аз да не живея като елфите баси - по някви хилядолетия. А просто ограничени знания не ме задоволяват. Сега колкото повече се ровя в моята химия, толкова повече ми се ще да знам от нея, физиката, математиката, биологията. Хубавото е, че поне сым подхванала да уча наука, която има паралели с още поне 4-5, така че малко или много имам някаква представа и от тях. Кыде слагаш границата на "общо-културното" и специализираното? Рязка такава няма. Кво значи "богата обща култура" ебати? Някой може ли да ми дефинира?
Та така... Аз поне не мога да си представя ЧАК толкова тясно специализирана професия, че да те лиши от вызможността да научиш нещо от разни други полета на знание, които са свырзани с нея. За да научиш добре химията, без математика, физика и биология НЯМА да минеш. Ако специализираш в някое конкретно направление в химията, както аз примерно в Теоретичната химия - пак няма спасение, батка. Пак физика, пак математика и ако моментният ти обект на изследване го изисква - ма квото се сетите още - органична химия, неорганична химия, биохимия, спектроскопия, синтез... Нужни са ти най-малкото, за да сдобиеш химическа "интуиция". Това пак си е вид обща култура, макар и сысредоточена в точните науки, кво.
Та хванете си учете задылбочено науките - там прави линии на знанието няма - всичко е мрежа и мрежата може да покрие доста. Сега аз и хабер си нямам от финанси и стопанствено управление, но някак си не се чувствам по-низша личност от това. Пык диалог можеш да си водиш по дадена тема и когато си тотално бос в нея - примерно можеш да ПИТАШ знаещите и те да ти обяснят. Много е гот.

ПП. За даскалото - или аз сым попадала все на добри места, или вие - все на лоши. Обаче не намирам НИТО един от учените предмети досега за загуба на време. Независимо, че не са ми били по специалността и че са били в повече отколкото ми се е искало. Няма вповече. Програмата винаги е така сыобразена, че да не е непосилна за учащите - и който иска, ще учи. Който не иска - да е жив и здрав.
За профилирането сым силно ЗА да почва в 7ми клас. Ако за 7 години в училище не са ти лыснали заложбите, значи няма и да лыснат. Аз пык от 7 годишна сым знаела прекрасно какво искам да уча и правя и макар и на няколко пыти да си посмених специалността, выв всеки един от тези моменти имах абсолютно ясна представа какво ми се прави, така че можех да си работя по постигането на целите си.

Какво е богатата обща култура? Най-известният детектив в историята на литературата целенасочено се лишава от информация, за да не замъглява мозъка му(мисля, че книжката се казваше "Етюд в червено" - Шерлок Холмс с изненада разбира, че Земята се върти около Слънцето и веднага след това заявява, че ще се постарае да забрави този ненужен факт възможно най-скоро). Аз, да си призная, в момента изобщо не се сещам за разликата между вулканични и седиментни скали и не се чувствам некултурен. Когато това знание ми трябваше, знаех го. Но беше преди десетина години. Сега нямам нужда от това. Дали това е признак на ниската ми обща култура, всъщност?

Както и да е. Винаги съм смятал, че общата култура човек си я изгражда сам. Не могат да го научат на обща култура в училище. Могат евентуално да го накарат да назубри някаква информация за изпита, но това, че взима съответния изпит не показва нищо. Тоест, показва, де, но не и реалните знания/умения/умствени възможности на човек. Показва умение да учиш или а зубриш. А общата култура... Тя се гради от желанието на човека да знае. От желанието му да види и да усети света около себе си. Общата култура се изгражда, когато човекът си отвори очите и ушите, когато гледа, слуша и възприема това, което става около него. Колкото и да ти набиват нещо в главата, ако това нещо не ти харесва, ако не те влече, ще го забравиш веднага, щом престанеш да се нуждаеш от него.

А колкото до тези, които твърдят, че в нашето време общата култура няма никакво значение - това са хора, които нямат такава, но не искат да са единствените. Затова се опитват да го втълпят на останалите.

Много ми харесва темата, прочетох с интерес всички мнения и в крайна сметка най-близо до моето мислене по въпроса е поста на tigermaster. И останалите сте изразили сходни позиции, така че нямам какво да добавя. Но пък преди време едно момиче ми каза, че прекалено разностранните интереси влияят зле на психиката.

А пък аз мисля, че в този форум надали ще намериш някой, Мор, който да е наистина 'против' общата култура Все пак всите тук сме с общо-взето прилична такава, да не кажа добра даже :Р
Можем да си спорим часове какво точно е обща култура и как трябва да се набие в главата на човека, и дали да е насилствено, или с право на избор... Това, което всъщност има значение, е че основната цел на 'общата култура', каквото и да се включва в нея, е да развие мисленето - спор по това според мен няма. Което пък, от своя страна, няма как да стане без една улесняваща и поощряваща го семейна среда - което Мушу вече спомена. Идиотите раждат идиоти. Не в буквалния смисъл и не без изключения, но правилото все пак си важи - ако в семейната среда не се поощрява развиването на мисленето, любознателността и интереса към света, много малко вероятно е училището или нещо друго да го направи.
Аз съм отраснала заобиколена с книги, но не знам щях ли да започна да чета по свое собствено усмотрение, ако просто бях оставена на течението и родителите ми бяха следвали философията 'ми то на детето не му се чете'... Което води до това, че според мен интересите се 'създават' в много по-голяма степен, отколкото се раждаш с тях. Как може да знаеш имаш ли интерес към физиката или историята, ако и хал хабер си нямаш от тях? Става малко като вица с 'Можеш ли да свириш на цигулка? - Ми може и да мога, не знам, не съм опитвал'
Ученето в повечето случаи е тежък процес, който малко хора "харесват". И бебето не "харесва" наистина да се опитва да ходи, да пада, да го боли и да се разочарова... и ако има неприятни изживявания по време на процеса на учене ще предпочете да се върне към пълзенето. Обаче никой не казва, нали, 'Ми то детето не иска да ходи, сега, какво да правим, като не му е интересно'. Та след всички тези лирични отклонения, да се върна към това, което исках да изразя с тях - според мен това, което трябваше да уча в училище, дори предметите, което мразех, са ми дали и са ме научили на нещо. Най-малкото на самодисциплина, ако не отчитаме общата представа за света, която са ми разкрили.
А относно профилирането - ами, аз все още не знам какво искам да правя със себе си и с живота, и изобщо. Шансове за профилиране ми бяха предоставени, просто аз съм от онези екземпляри, които имат интерес в много области, но не е достатъчно дълбок, за да ме провокира да се 'професионализирам'. Което не значи, че няма да стана професионалист в някоя област, просто областта трябва да ме намери, не аз - нея