ShadowDance

Ма прав си, разбира се, Дем. Но не си ми таргет аудитория, сори. Ако си целя историите само в теб и подобните ти интелектуалци, пиши ме умрел от глад.

Това не означава че одобрявам компромисите с масовия вкус. Смятам, че е недопустимо. Просто вярвам, че наистина добрата история трябва да удовлетворява всички, без изключения. Та като казвам "хората", имам предвид мнозинството, на което "трагедии" не му минават особено.

Иначе си го описал добре. Точно тая сутрин гледах "Малки деца", който точно отговаря на описанието. И е прекрасна екранизация. Макар директно привнесеният наратив малко да натежава, а финалът да е обезверяващ. (Доста добри актьори бтв, пък и имаше няколко номинации и някой друг Оскар.) Въпросът е, че такъв един филм никога няма да се хареса на мнозинството. А дори не е и трагедия.

3. Винаги вземат правилното решение, колкото и трудно да е - или си понасят последствията и изкупуват греха си, ако сбъркат.
4. В края на историята са изминали смислена част от пътя си напред - заедно със зрителя/читателя, който е следил и съпреживявал всяка тяхна стъпка. Ако усилията им са били на ниво, резултатите са налице.

3. Обикновено избират най-кофти варианта, което, дори да си имат причини за това, не ги издига в очите на на зр./ч.
4. Квото и да правят, нещата свършват зле. Laughing За всички.

Не че нещо, но точките ти доста си противоречат. В смисъл, че така както си изредил нещата нищо не пречи при определени допълнителни условия долните две точки да отговарят на условията в горните две. Например герои, които взимат най-лошото решение и си плащат за него.

И все пак още ми е интересно откъде изрови това определение, защото лично на мен ми се вижда твърде ограничено и далеч от представата, която масовият зрител/читател има за "трагедия".

Просто вярвам, че наистина добрата история трябва да удовлетворява всички, без изключения.

Ама ти на кой свят живееш? Няма нещо, което да удовлетвори всички, просто няма. Много ми е интересно наистина ли смяташ, че има такива неща или таиш амбиции да си първопроходец в областта.

Не споря. Четирите "трагедийни" контрапункта на основните правила са точно в контекста на последните два китайски филма. Сигурен съм, че са доволно представителни. Неслучайно всеки втори критик ги нарича Шекспирови екранизации.

Колкото до идеалната история, това, че ние с теб и Дем можем да оценим една добра трагедия, означава ли, че няма да харесаме една добра история, отговаряща на основните правила? Значи, поне на теория, е напълно възможно да има история, която да взема най-доброто от различните жанрове, без да се обвързва с нито един от тях, и да отговаря на изначалните изисквания и очаквания на всеки нормален човек, така че да не дразни никого.

Има си и нива на възприятие, освен туй. Една-единствена история може да има и пет нива едно под друго и да предоставя по нещо на всеки - от детето до мъдреца.

На теория е възможна и държава, в която всички са богати и щастливи. Що не пробваш да постигнеш и това тогава?

Не ми е по силите. Не си заслужава усилията. И не вярвам, че е възможно. Ако беше, Доган вече щеше да го е постигнал. Нали е най-добрият политик.


Иначе, по основната темата, видях Серафим Фолс.

Заслужаваше си гледането на голям екран (поне за мен) дори и само заради кинематографията, както очаквах. Операторът е от Брейвхарт. Природата на Ню Мексико се разстила пред очите ни с развитието на действието в цялата си красота и многообразие: от снежните върхове, тихи гори и ледени водопади, през тучните долини и сухите скалисти прерии, до населените с привидения пустини.

Музиката е на Хари Грегсън Уилямс, та и тук очаквайте добри неща.

Нийсън и особено Броснан са си лепнали на мястото. Макар и дълъг и бавен, филмът държи интереса. И гледа изтърканата тема за отмъщението от много свеж и правилен ъгъл.

Единственият кусур, който уви го разсипва почти изцяло, са последните 15 минути, в които режисьорът/сценарист махва с ръка, казва бах съм му маата и го удря на чист транс трип. Язък за хубавото филме.

Все пак препоръчвам. Отдавна не е имало такъв филм, качествен олдскуул уестърн.


И Кралицата, ма не ме впечатли особено. Поне се запознах обстойно с (художественото представяне на) една част от световната културна и историческа традиция... която никога не ме е интересувала.

Гледах за трети път Цветето. Чо Юн Фат РАЗМАЗВА!! Ролята му в Пиратите е направо жалко подобие на Императора. Ама наистина точно така би трябвало да изглежда един император - способен да смачка човек и с най-малкия си жест или мимика. Гонг Ли и останалият каст не му отстъпват особено... с изключение на средния принц. Още първия път усетих, че нещо не е наред - особено на фона на останалите, но реших, че нарочно андърриектва. Грънци! На второ гледане вече адски ме дразнеше, а като проверих най-сетне... се оказа, че е поп-звезда от Тайван! Деба мама им идиотска!

Последно, Цветето е брилиянтна трагедия. По-добра от Банкета и наравно или с едно рамо пред Летящите кинжали. Силно се надявам, обаче, тъпите китайци да вкарат малко разнообразие занапред.

Мария Антоанета най-вероятно ще загроби София Копола. Ако сте мислили, че Изгубени в Превода е скучен и несъстоятелен, трябва да видите това... Тоест, по-добре не го гледайте. Изключително бавен, унищожително безсмислен филм. Да, има стил. Не, няма нищо друго. Дори послание. Още преди средата вече си виках "Айде режете й главата и да се свършва". Но така и не се стигна дотам.

Иначе Кирстен е сладур и на няколко пъти я пускаха полугола. Но това далеч не спасява филма.

Еррррр, на предишната страница обясняваше колко безбожно тъп е Цветето, сега изведнъж стана брилянтен...

Като гледаш един тъп филм ТРИ пъти нещата се променят ай гес....

Разочаровате ме. Единственото ми обвинение беше, че е трагедия. В заключение казах, че е брилянтна такава.

Разбира се, ако Никола е гледал филма с Илейн, има пълното право да го смята за тъп. Аз, обаче, никога не съм имал проблем с конкретния филм, а с жанра.

Какво общо имам аз с това Никола дали ще хареса или не даден филм ?

На мен ми се стори слаб, ако и красив. Летящите кинжали беше по-интересен за гледане дори и 'слушане'.

Надявам се нищо. Просто ти беше писала, че си го гледала, и реших, че е вероятно да сте били двамата. Защото аз не намирам филма за тъп. Това, че е в един от най-тъпите жанрове е съвсем друг въпрос.

Не съпреживя ли поне малко от малко ужасното положение на Императрицата? Все пак Ли ти е фаворит?

Шайхири, на предишната страница, да, ти каза, че филмът е трагедия. Освен това каза, че няма битки, няма история, героите не кефят, музиката е безлична, а сценографията циганска. Нарече го шитня. И че единственият плюс са Чо Юн Фат и Гонг Ли.
На тази обясняваш, че е брилянтна трагедия и много хубав. Може да си промениш мнението, но поне не ме убеждавай, че си казвал същото и преди.
Освен това наистина не схващам защо се разбира, че ако Никола е гледал филма с Елейн има право да го смята за тъп. Съмнява ме присъствието на Елейн да променя качеството на филма...

Мда се ше си седи толко малоумно тъп.

Morwen wrote:Шайхири, на предишната страница, да, ти каза, че филмът е трагедия. Освен това каза, че няма битки, няма история, героите не кефят, музиката е безлична, а сценографията циганска. Нарече го шитня. И че единственият плюс са Чо Юн Фат и Гонг Ли.
На тази обясняваш, че е брилянтна трагедия и много хубав. Може да си промениш мнението, но поне не ме убеждавай, че си казвал същото и преди.
Освен това наистина не схващам защо се разбира, че ако Никола е гледал филма с Елейн има право да го смята за тъп. Съмнява ме присъствието на Елейн да променя качеството на филма...

Значи, ако всъщност ме питаш дали да го гледаш, щото трудно мога да си обясня постовете ти другояче, да - гледай го, на моя отговорност. Точно на теб ще ти хареса. Ако не, ще ти възстановя шестте кинта.

Битки има колкото щеш, само дето повечето са си направо масови сражения, които мен не ме кефят особено.

По никакъв начин не съм категоризирал самия филм, освен като трагедия. Отрицателното ми мнение касаеше всички трагедии.

Останалото е така както казваш - и по никакъв начин не пречи на филма да бъде "брилянтна трагедия". Даже му помага.

А за това доколко компрометираната история променя възприятията ми на първо гледане понякога, съм си го казал сам черно на бяло: "първия път му давах 4-5/10, а втория - направо 9/10".

Никола има пълното право да смята филма за тъп, ако го е гледал. Тъй като не знаех дали го е гледал, но знаех, че Илейн го е гледала, му отпуснах the benefit of doubt.

Не се ахмачи.

Гледах и Последния шотландски крал, с което майските кина свършиха. С изключение на Пиратите, естествено, тях има да си ги гледам още е-хе...

Проблемен филм. По-скоро в лошия смисъл. Да, Уитакър е добър. Не, едва ли си заслужва Оскара, ма халал да му е. Пък и не е главна роля. Главният герой е един невъобразим червенокос мръхляк, който се нарежда веднага сред изродите от Дезилюзиониста като най-сбъркан протагонист. Само дето в случая било нарочно. Само дето това не се разбира дори и в края на филма, а чак ако видиш режисьорските коментари някъде. Да, свежо е тиранинът-чудовище да е очовечен до немай къде, а уж-протагонистът да е гаден пухляк. Но не е много редно, откъдето и да го гледаш. Особено когато в края стискаш палци на Уитакър да разкатае майката на главния герой, а той пък, шотландецът

Spoiler: show

взема, че се измъква по най-холивудски начин, макар и след ужасни мъчения в кадър

Струва си да се види, но не на голям екран. Имайте предвид и че е минал край сериозен исторически филм. Както споменах, във филма Иди Амин няма нищо общо с чудовището-канибал, което е бил, а шотландският протагонист е абсолютно фиктивен образ! Ама всички тия неща ги разбрах след като го бях гледал. Деба наглеците. Като ше е история, да е поне малко по-историческо. Ако не - фикшън и толкоз. В края има документални кадри на Амин. Само като му видиш погледа, веднага ти става ясен. А Уитакър, с Оскар или без, го изкарва точно сто пъти по-харизматичен.

Ако искате мрачен, ужасяващ, истински филм, гледайте Хотел Руанда с най-добрата роля на Дон Чийдъл. Ей това е добър филм, разказващ за абсолютно аналогични събития в съседна на Аминовата Уганда страна по доста по-впечатляващ, достоверен и правилен начин.