Инак, Блейд добре го е казал, но ако човек иска да си види коремните мускули, трябва не само да ограничи простите въглехидрати (в общи линии всички сладки неща, белия леб, чистите картофи, обикновените (непълнозърнести) макарони и спагети), а и да яде и от другите неща по-малко отколкото изгаря, като в същото време приема доста белтъчини (за да не губи и мускули, докато губи мас), да пие много вода и прави кардио 3-4 пъти седмично. Кардио не значи обаче аеробни тренировки тип кросчета като от Роки. Баш за спринтове си иде реч, или най-малкото за тичане в бързо темпо. А колкото до упражненията за коремни мускули, двете най-добри според мен са вдигането на краката докато висиш на лост и коремните преси на швейцарска топка (да, знам, не е от най-стандартните уреди във фитнес-залите, и аз не съм виждал в нито една зала, в която съм ходил. Но пък аз не съм ходил по зали отдавна :Р) В нито едно от тия упражнения обаче не бива да се правят бързи повторения.
Едното се прави като се овесиш на лоста и си вдигаш краката, колкото можеш (това май си се подразбира). Но всичко трябва да е бавно и контролирано, щото маховете могат да го направят напълно безполезно.
Другото се прави като облегнеш долната част на гърба си на топката (виждал съм един приятел в Бургас да си прави такава топка, като напълни плажна топка с пясък) и да започнеш пресата от отрицателен ъгъл. Така човек си тренира коремните мускули в пълната амплитуда на движение, а и торсът му трябва да стои напрегнат, за да стабилизира гръбнака. Така че си е доста свирепо упражнение, но върши работа.
И един съвет за коремните преси - не е добра идея човек да се мъчи да е седнал на края на движението. Реално коремните мускули работят стабилно само в първите 30-тина градуса от движението нагоре, а оттам нататък по-голямата част от работата поемат мускулите-сгъвачи на таза (те са под и встрани от коремните), така че няма смисъл. Още повече, че прекомерно развити и скъсени мускули-сгъвачи на таза могат да предизвикат кофти стойка и проблеми с долната част на гърба.
Гледам се в голямото стенно огледало (или поне тази част от мен, която се побира в него 
) и размишлявам мрачно. Приличам на някой от дебелите перси с очна линия. 
Баси трансформацията дето ме чака, нали.
