ShadowDance

theguild wrote:А защо си мислиш, че да стискаш зъби и да се хилиш колко си зле е нещо, достойно за подражание?! Определено възгледите ни не съвпадат. Хората, които описваш сигурно заслужават уважение. Но не са моят идеал за подражание.

А сега ще го напиша за всички с големи букви, дано ме разберете:
ХОРА, АЗ НЕ СЕ ОПЛАКВАМ ОТ СЪДБАТА СИ. НЕ СЕ ЖАЛВАМ, ЧЕ БИОГРАФИЯТА МИ МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ ЗА СЮЖЕТ НА ПОНЕ ТРИ САПУНЕНИ СЕРИАЛА.

МОЯТ ПРОБЛЕМ Е: КЪДЕ ОТИДОХА МЕЧТИТЕ? И ЗАЩО НЕ МОГА ДА СЕ РАДВАМ НА ПОСТИЖЕНИЯТА СИ?

Е, надявам се да коментирате това, а не: "не хленчи, има къде-къде по-зле от теб!" (А това пък как може да ви е утеха, ума ми не го побира!).

Ами аз не говорех за хора, които стискат зъби По- скоро имах предвид онези, които по някакъв странен начин успяват да се промъкнат между прекаленото и недостатъчното и да са щастиливи с това, което имат. Не говоря за някакви идеални хора, които са постигнали нирвана, а за онези обикновените, които могат да се срещнат по улиците и които се усмихват на слънцето щото грее, а не почват да обясняват какво и къде колко е ужасно...
Такъв се опитвам да бъда и аз....

А пък... Повярвай, не съм искал да те обиждам, нито казвам, че хленчиш.
Не знам как е за теб.
Мога да ти кажа къде отидоха моите мечти.
А именно- измениха се. Не умряха, не изчезнаха, станаха по различни, по- груби и по- земни.. Наскоро си говорех с един приятел по този въпрос. И той ме попита дали съм се отказал от някакви мечти. А аз му казах- "да отказах се, отказах се от идеята да спасявам принцеси и да ги еба..." (простете грубия цитат, но така беше...).

Та... Нещо такова. На езика на когнитовно поведенческата психотерапия това са ирационални вярвания... Колкото и да са романтични и красиви обаче... Са несъвместими с живота...
Макар че... Аз понякога... Си открадвам по някое такова моментче
А после пиша стихове.
А след това ги поствам във форуми за да може всички да ги четат. И ако някой ми каже добри думи- се усмихвам...
И пак така...

¡БРАВОООООООООО! ДЖАЙМИИИИ, ДЖАЙМИИИ! Жалко че в Шадоу-а няма звук да чуеш как скандира тълпата!!! (Лелеййй на кво обърнахме темата. Ако ни набарат админите !)

Браво наистина. От

"спасяването на принцеси и последващото им задоволяване сексуално (и за секунда не съм си помислил, че те интересува само твоето удоволствие)"

стигаме до простичкото:

"пий една бира".

Беше красиво - да минем през целия този диалог за да стигнем до "In vino veritas".

До скоро намирах по час-два за една игра. Вътре всичко беше толкова хубаво - природата, Слънцето, след 17 часа нон-стоп писане и обикновено към 5 сутринта да видиш гледката - приисква ти се да си вътре. Ако затвориш очи, можеш да усетиш полъха на вятъра, уханието на стотици растения, да се заслушаш в пеенето на птичките. Израстнал съм на практика в гората, обожавам Природата.
Но ... (винаги има НО) в момента би ми се заповръщало от подобна гледка. Или да чета лигаво-романтична Ода за Живота. Нарочно избягвах коментарите за гладуващите деца. Това е тема, която ми набива в очите колко съм безсилен. А аз мразя да се чувствам такъв.

А ако трябва да говоря за начин на живот, който да помага на Природата и е в хармония с виждането на природозащитниците... Е, за разлика от дамата, която с интерес следи дискусията (BaYa), не смятам, че да правя каквото зависи от мен е по-добро от това да не правя нищо. За жалост единствената разлика, която виждам, при разделното събиране на отпадъци и "хаотичното" е като да паднеш без парашут от 100 и 110 метра. Резултатът е абсолютно същия. И понеже гледам по-глобално - за моите действия в случая липсва мотивация, липсва увереност, че това което правя, не е напразно.

Много поласкана от назованието! Мерси, но сме, или бяхме общо, 3 (Морви, Гибли нд ми)! И просто ви понаглеждам! Загрижен човек за хората съм малко аз! И хичнямам нужда да ги познавам лично! Имам силно развит майчински иснтинкт!!

theguild wrote:Браво наистина. От

"спасяването на принцеси и последващото им задоволяване сексуално (и за секунда не съм си помислил, че те интересува само твоето удоволствие)"

.

Да не би да намекваш, че съм егоист?

Не, той не говори за теб. Просто иска да каже, че много му опростихте проблемите.

Благодаря ти, Morwen.