ShadowDance

Всичко е в баланса, Мат, в баланса ;) Не стаа просто, ако е повече от половин страница.

За теб може и баланса да е половин странични битки, за мен може и 50-странични, ако са добре написани.

Психопат :Р

Thank you !

Спамери

Проблема, е че Мартин слага битки ама не ги описва. Сега незнам за вас, но на мен лично много ми се чете как Лорас Тирел мачка рицари или как Роб армия след армия. Тъпичко е като приготовленията за сражението са 300 страници, а тя е 2. Тъй де
Btw King's Landing било Кралски Чертог? Русинов просто рулз отвсякъде, не може да му се отрече.

Setup-a за сраженията също е важен, но аз лично не съм видял да е чак 300 страници в "Песента". Все пак друго си е сигурно вече към хилядата страници подготовка за битката за Бялата Кула в Колелото, която съм повече от сигурен, че въобще няма да се състои. Е, това е класика в жанра.
Колкото за Русинов - направо потръпвам като си помисля какъв най-вероятно ще е превода на Malazan Book of the Fallen (в която, Луз, има битки, които няма как да не ти допаднат *край на рекламната пауза*) . То не че мен много ще ме засегне това, но все пак. Когато излезе сигурно ще взема назаем българският вариант, за да си осигуря здрав смях, прекъсван с реплики за някои роднини на преводача. Е, няма да се сърдя ако ме опровергае...
BTW, първата част на Спомен, Печал и Трън излиза скоро, да се надяваме, че покрай Колелото и Ериксон, Русинов е нямал възможност да превежда и това.

Не много по темата, но все пак: как трябва да се преведе King's Landing?

Кралски десант, Кралско Дебаркиране etc. Явно Мартин е виновен, че измисля тъпи имена.

Е, десант е минало и заминалом мен ако питаш, аз си мислех за "пристан", ма не носи пълната лексикалност...

според съмнителното ми полупрофесионално мнение точно това не трябва да се превежда ) както си беше в "Легенди"
Английските имена си носят чара и духа на книгата, особено при мартин дето като видя как на турнир се бият еди кой си Роговлес и еди кой си Златнаябълка се сещам за нашенските мутри и ме избива на смях.

Абе то и мене по принцип битките ме дразнят ама я отворете нещо на Салваторе например. Ако ги няма не прави впеЧатление обаЧе ако са брилянтно написани като на Салваторе или в книгите на Зелъжни на места определено е размазващо удоволствие.

Битките са си важен компонент във фентъзито, спор няма. Мен лично по ме грабва тактиката, мръсните номерца и хитринки, инженерите и сапьорите, също и магията, когато се използва като оръжие на бойното поле. Нямам голям мерак да чета за пръснати карантии и тям подобни. Именно сблъсъците между обикновенни хора ме радват много. Кеф е да се наслаждаваш на майсторството на някой генерал, който си седи на някое възвишение и си играе с животите на няколко хиляди балъци

Ериксон е пример за блилянтни битки, описани са стегнато, всичко е обвързано и най-важното-звучат доста реалистично. Мартин мен пък ме радваше, особено битката при Чертога ми е любима.Верно са малко, ама именно това е по-реалистичният вариант. Иначе, още по-забавни са ми морските битки, а за космическите да не говорим...

Лично според мен първообразът на фентъзито са именно битките. За щастие нещата са се променили и вече не се залага толкова на грубата сила, колкото на интригите, тактиката и гадните номерца, както каза Рандъм. Със сигурност не битките са чарът в стила на Мартин, но не мога да кажа, че са лошо описани. При тях просто реализмът е на високо ниво и авторът се е постарал да гледа на събитията от едно лице, а не се изживява като "всевиждащ разказвач".

Може и да не му е много мястото тука, ама в магазина на "Славейков"(при Васил) са докарали игра по Мартин, изглежда много яко,но е 90лв.