ShadowDance

Трип, прав си, че всичко е въпрос на гледна точка, но ти разчиташ на някои дадености в разказа си. Не за всеки е вярно, че за да обичаш природата означава да мразиш хората или че младите, чувствителни хора са разочаровани от света. Ако беше дал причина на героя си да възприема нещата така, по-лесно щях да се убедя. Но аз виждам текста ти по този начин и няма гаранция, че и други няма да го възприемат така. Може би трябва да имаш предвид всички възможни гледни точки и да убедиш читателя, че твоята е вярна.
Прегрешението на героя е презрението му към хората, същото заради което наказва дипломата. Не разбирам действията му. А щом той е предизвикал наводненията, ми е още по-трудно да схвана какво прави на кораба. Ако това са негови прищявки, нека е по-ясно от текста. От него не можах да разбера, че той е предизвикал апокалипсиса, по-скоро звучи сякаш се старае да помогне.
За дипломатите можем да спорим много, още повече, че явно имаме предвид различни неща. Стереотипът на моето виждане идва от това как аз възприемам термина - човек с добро образование и някакво положение (което идва от поста му), който е лицето на своята държава в чужбина. Ако героят ти е просто някакъв чиновник, направи го такъв и така ще избегнеш двусмислието, което поне аз си мисля, че се получава. Тогава може да говори, както поискаш.
За диалозите – никой диалог или монолог не може да бъде пресъздаден, така както звучи в реалния живот, именно заради накъсаността му. Ако на живо интонацията, жестовете и мимиките могат да допълнят смисъла, на хартия не става. Затова е необходим балансът между естественост и подреденост на казаното.

Аз пък не мисля, че диалогът е накъсан. Накъсан, true-to-life диалог означава хъкания, мъкания, сменяне на темата, говорене за тривиални неща. В моя диалог такива неща няма. Може да ми покажеш примери, ако не си съгласен. А относно наказанието на дипломата, нашият не го наказва, той просто предизвиква още едно наводнение, като междувременно си потвърждава мнението, че хората си го заслужават (което може да е, или да не е повърхностно, явно не съм го доизвел).

А относно факта, че ти си видял разказа така както си го видял - ами добре. Но не мога да разгледам всички гледни точки на евентуални читатели. Мога да разгледам своята и тези които считам за релевантни на нея. Просто в случая не съм я разгледал достатъчно подробно. Както и признавам, при това на няколко пъти в отговора си. Просто разказът има нужда от повече думи.

Трип, в случая аз имах предвид твоите думи

мисля, че е ясно, че вътрешните мисли на всеки човек никога не са сложни и особено кохеретни, независимо колко е образован. Сложна и подредена вътрешна мисъл е възможна само когато човек си го наложи, когато трябва да обмисля нещо внимателно и най-често когато обмисля нещо, което после трябва да каже на глас, или да напише. Ясно е, че с дипломата случаят не е такъв. Горе-долу същото се отнася и до диалога.

а не диалогa ти. Там не ме притеснява това.
За гледните точки – въпросът не е дали можеш да обхванеш всички гледни точки, а само тези, които могат да открият нелогизми в текста. Поне аз така мисля.