ShadowDance

Thorn, тук ще си позволя да направя едно уточнение. Разбира се, че е възможно да се напише история само от диалог или само от експозиция, стига да постига ефекта си.
Но мисля че това, бидейки доста трудно, не трябва да се прави от хора, които още не са усвоили колкото се може повече от триковете на писането.
Диалогът, представлявайки директната реч на персонажите, придвижва сюжета напред и ни дава информация, понякога жизненоважна, но той е само думи. Диалогът твърде трудно разкрива мотивите зад тези думи и начина по който са казани, а ако опитаме, рискуваме да превърнем персонажите си в герои от латиноамериканска мелодрама.

„ О, Хорхе, толкова съм разстроена! Не мога да спра да плача, обичта ми към теб направо ме изпепелява, седя и си мисля за теб през безсънните нощи, в ума ми гори небесносиният ти поглед....”

И така нататък. Примерът е доста краен, разбира се, но виждаш как героинята изплюва в речта си хиляда вида инфомация която би била представена милион пъти по-добре чрез авторски наратив. И докато подобни примери са комични, други, не толкова очеизбождащи, но използвайки същия метод, просто дразнят читателя (мен поне) и създават кофти впечатление за персонажите в текста.

Затова е хубаво авторът да е в състояние да си служи с всичко останало от писателския арсенал, и да прецени много внимателно формата на разказа си (мисля си, че въобще не са много разказите, които биха могли да се напишат само в диалог) преди да пробва нещо подобно. А това означава, че първо трябва да е писал по „по-обикновения” начин преди да прави такива експерименти.

Същото важи и за експозиционните типове разказ.

Trip, знам, че имаш богат речник, но понякога ме стряскаш с тия сложни думи. Какво е наратив?

Проблемът за диалозите стряска съня на много автори според мен. Разказът може и да тече, сътворен само от тях, но, в случай, че не е успешен опитът за създаване на типология в говора на персонажа, се налага преди всяка реплика да ce слага името на героя с две точки отзад. Ето това си е чист сценарий според мен.

NARRATIVE

1. разказ, описание

2. повествование

3. attr - описателен, разказвателен, повествователен

NARRATIVE literature - белетристика

ta, що се отнася до наратив, ми то е, ъм, един вид словосложение Бъзикам се. Рол е дал определение на думата, аз ще се опитам да я обясня в контекста на това което съм казал.
Наратив фактически е разказа, повествованието. Дефиницията на думата обаче е ограничена само до чистия текст, без тематичните му послания или впечатлението което поражда.
Авторски наратив, поне така както съм го използвал, е текста написан от автора в който може да си личи неговият глас, за разлика от диалогът, който създава илюзията, че персонажите говорят директно, сами за себе си, без авторовия филтър на чувствата и мислите им.
Наративна структура пък (просто може да използвам термина и затова мисля че е добре да му дам някакво определение) е начинът по който пасажите от текст са подредени в разказа.

А изграждането на свойствен „глас” за всеки персонаж не се отнася само до диалога. Свикнали сме да отъждествяваме „глас” с устната реч, и може би затова това е първото нещо което ни идва наум. Всъщност „глас” в литературен контекст, е всеки отрязък от текст, който читателят може да окачестви като типично принадлежащ на гледната точка на определен персонаж.

Random: Да прибавя някой вълшевен пръстен или летяща метла - дали от това ще спечели разказът ми. Имам ли право да използвам чужди образи и идеи и къде е границата между полезните заемки и плагиатството?

Ами защо да не спечели? Аз изразих мнение, че на разказа ти би му се отразило добре, ако придобие повечко плътност и че за това се налага да си подбереш в каква посока да завиеш по отношение на стила и на идейната плънка на света. Т.е. - дали да пишеш приказка или нещо по-научно ориентирано, което е фантасично, но разчита на определена доза рационализиране. Ако се решиш за приказния вариант, то тогава ще ти трябват похвати, чрез които да постигнеш приказното, а в този случай това не е особено трудно - приказката е нещо, с което сме отраснали и съществуват стотици предмети, същества и т.н., с които я отъждествяваме. Не мисля, че ако вкараш една летяща метла (примерно естествено, ти ще си решиш какво ще пасне на разказа), това ще е плагиатство. Булгаков е вкарал метли в "Майстора и Маргарита", върви го наречи плагиат. Това е моето мнение - като ще пишеш нещо с приказен уклон, тогава - за приказките или хубаво, или нищо. Разбира се, нищо не пречи да пробваш да ме опровергаеш, но с нещо по-убедително от подобни изказвания за Толкин:)

Trip wrote:Thorn, тук ще си позволя да направя едно уточнение. Разбира се, че е възможно да се напише история само от диалог или само от експозиция, стига да постига ефекта си.
Но мисля че това, бидейки доста трудно, не трябва да се прави от хора, които още не са усвоили колкото се може повече от триковете на писанетo.

True, true. Писането на добър диалог си е майсторство във висша степен и точно затова ако някой го бива в него, не бива да се притеснява да го използва щедро. От друга страна продължавам да не мога да се съглася, че един текст изцяло в диалогична форма няма да справи със задачата да предаде всичко в повествованието. Има автори, чиито пиеси като чета, нямам нужда от актьори, декори или режисьорски преработки, за да си представя нещата и честно всичкият диалог в тях не звучи нито досадно, нито като латино сериал, а напротив - съвършено замества всякакви авторски наративи. Но пак ще кажа, прав си, че тук става въпрос за хора, чиито умения като писатели са изключителни, но не виждам причина човек да не се пробва, ако го влече.