ShadowDance

Знам че го има, имах предвид, че твърдят, че е бая забавен, ма явно не те е трогнал.

Докъдето съм стигнал аз, не ми е особено забавен Грейфрог, в 4-та радваше доста повече.

Съгласен съм, имаше ценни моменти, но нищо особено.

Moridin wrote:Знам че го има, имах предвид, че твърдят, че е бая забавен, ма явно не те е трогнал.

Въобще не може да се сравнява с Пуст и Хелиан.

Who da fak was Helian? А пПуст поне в първата си поява е смешен като язва в полунощ...

Roland of Gilead wrote:Who da fak was Helian?

Прочети си пролога пак и ще ти се изясни. Жокер - търси алкохолика.

ОМФГЛОЛРОФЛМАО!!! "ЗАБАВНА"?! Ти си за медиканменти бе!

Макар че определено не е тъпата п*тка, която изглежда в пролога, обаче да ти имам просто чувството за хумор, ако ти е забавна, че и повече от Грейфрог...

Феновете на Крупе да си мълчат.

Matrim wrote:Феновете на Крупе да си мълчат.

... със снизходителна усмивка...

Прочетох я най-накрая, след като бях затънал на една точка в средата поне десетина дни, се взех в ръце и изчетох последните 450 страници за 4-5 дни. Тоест успя да ме увлече в крайна сметка, темпото доста повиши след средата. Обаче като цяло съм донякъде разочарован, книгата е доста далеч от класата на Memories of Ice. Особено ме издразни как на няколко пъти нещата се обръщаха по много нелогичен и противоречащ с предишните книги начин. Пък и нещо героите взеха да стават твърде много и почти всеки получава твърде малко "екранно" време.

Дам, изчетох я и аз. Силно разочароваща, макар че според Трип така е с всички книги-"мостове" в поредиците. Половината сюжетни линии не намериха разрешение, умряха герои, които НЕ исках да умират, генералният Убер Климактичен® кънвърджънс накрая просто... се спихна, а и книгата оставя света в егати кривото и незавършено положение. Единственото, което НЕ видях, бяха прехвалените герои, които се държали нетипично спрямо по-ранните си прояви.
Дразнещо е, че Ериксън е почнал да си служи с клифхенгъри от МНОГО евтиния тип, като умишлено е наблъскал за всяка ситуация по 5 напълно излишни еднакви гледни точки (най-често на рандъм пехотинци, които тоя път съвсем безлични, милите), за да удължи изкуствено времето до връщането при интересната линия, а и доста от ситуациите му са много по-насилени от предните книги. Най-вбесяващи ми бяха 3-4 момента, в които някой "осъзна" нещо "с разширени очи", но НИЕ така и не го осъзнаваме, като при това обяснение така и не се дава в тая част. Сори, това е просто... евтино. Не е подходящо за този автор и тази поредица.

Не знам, много съм разочарован, да се надяваме, че ще се вземе в ръце за следващата, щото въпреки че има доста яки моменти (и един тотално отвяващ със заряда си в първите 300 страници), сюжетът се придвижва доста напред и т.н., просто липсва обединяващо събитие, изглежда като последните книги на Джордан, само по-добре написана и по-малко (но не достатъчно по-малко, за да ми е спокойно) разводнена...

Не знам дали това е точната тема за целта, но все пак да спомена, че който още не го е направил може да прочете пролога на седмия Малазан тук

Седмият пролог мен лично много ме радва

Впечатленията ми накратко от БХ - умерено добре, горе-долу се покривам с това на Мат. Според мен Рол и Дем я критикуват повече отколкото заслужава, но определено си остава най-слабата дотук.

Надълго - в броя.

На средно, със спойлери:

Spoiler: show

Мен лично най ме дразнят в тая книга две неща. Едното абсолютно безцелният рамблинг на ОГРОМНО количество персонажи и най-вече Хеборик, който просто остави Майбето да му диша праха. Другото е ВСЕ по-нарастващата АБСОЛЮТНА инкосистентност на ставащото в поредицата. За мен лично Ериксон просто изпусна юздите. Баси, не е ТОЛКОВА трудно да се съобразяваш с това, което си написал, а той почна да си противоречи във всяка книга ТЕЖКО. Не че не може да се измислят някакви безкрайно far-fetched обяснения на логическите дупки, ама фийлингът си заминава просто с лодка в океана. Мотивацията на героите на места я нема никва. Примерно Спайт, а за Ласийн да не говорим, тя буквално е описана като тъпа овца, която изобщо не знае на кой свят се намира. Мислите на Полиел преди да умре - втф?!

Въпреки това някои моменти са брутални, а сюжетът никак не цикли, което е хубава. Битката в И'Гатан ми беше леко скучна, много ПОВ-та, все едни и същи, все огън и обреченост, бла. Но Паран и Полиел е безспорно най-якият момент в романа. Олдскуул яко екшън.

Карса в тая книга ме кефи на стероиди. Издразни ме само изключително тромаво описаната му и безцелно дълга битка с Нах'рука, която нямаше никво отношение към нищо, ебаси.

Ерес'алката беше безкрайно досадна с тия постоянни спасявания на герои, Ботъл също дразни, но затова пък Паран и Таворе кефят мащабно, а мнението ми за Пуст силно се качи, пич е

Сцилара и Крокус - много тъпи.

Апсалар - кърти мивки, нейните моменти ми бяха най-интересни горе-долу.

Много се кефя на факта, че Котийон и Шадоутрон станаха практически главните добри герои в поредицата, щото досега (а наскоро си препрочитах пролога на първа, който според мен изобщо не се връзва с тяхната последваща мотивация, но нейсе) доста маргинално се вясваха.

Друг юбер дразнещ герой - тъпият Грал. Малоумен до немай къде и ако ОЩЕ ВЕДНЪЖ бях прочел, че си е наплюл ръцете и си е загладил косата, шях да зарежа книгата сериозно.

Друго кефещо - разкриха това-онова за нови места по света, в частност за по-голямата част на запад на континента, на който е Севън Ситис.

Друга недомислица - цялата врътка с двата чифта хрътки - крайно нелогична. Да не говорим, че в едно интервю Ериксън ИЗРИЧНО беше казал, че двата чифта не могат да съществуват заедно по едно и също време. Но сиийнг, че той не може да си снади дори написаното в книгите да е логически свързано, кво да му правим проблем за някви си интервюта....

Най-големият въздух под налягане - Трол'барала. Баси келевара. Кой го фана, го накълца, баси, добре, че не му се случи Карса примерно. Лигльо.

Изкефих се на момента, в който имасите просто дойдоха и нарязаха хеборик на парчета, но пък се нервирах, че това се случи, след като трябваше да го търпя 500 страници. А после това с джейд статуите и падащите метеорити или квото там Ериксон май пак го е писал на сравнително тежки наркотици, аз лично почти нищо не схванах от многозначителни Дюно-подобни мисли, които никой никога не разбира всъщност.

Все повече ме дразнят текстовете в началото на главите. Крайно са безсмислени, нямат грам поетичност, а са подредени в стихове, абе пълна трагедия, накрая ги скипвах.

ммм ае стига толкова случайни мисли

За И'гатан не съм съгласен, знаеш, нито толкова ме изкефи Паран/Полиел частта.

Иначе аз казах къв ми е проблемът с книгата - трябваше да е най-КЪСАТА в поредицата, вместо най-ДЪЛГАТА. Поне с 1/3 трябва да се скъси, и като го казвам, нямам изобщо предвид някакво преувеличение.