ShadowDance

с две ръце за тази лудост...какво ли не правим за любимия:)
иначе тия теории и аз бях ги чела някъде ама душевната част не могат да я оправдаят,само физическата щото любовта не е само цуни гуни прас прас

Май като всяко друго, любовта е нещо, което сме довели до крайност ние, хората.
Само че съм съгласна с колегите( ), че това е най-красивото нещо, което може да се случи на човек. И споделена и непсподелена, любовта ни пзоволява да разкрием актьора, който дреме в нас Не сте ли го забелязали? За влюбените е характерно да се превъзнасят от депресия, към невероятно щастие... дали това не е някакъв защите механизъм на природата? Един вид, лудейте, превъзнасяйте се с нещо не чак толкова важно, а после спокойно и внимателно идете на работа (която е нещо от типа на булдозерист примерно и там трябва пълно внимание), защото ако не се изразходва това, тази енергия, този емоционален глад, става кофти, нали?

И все пак.. може ли малко прозак моля?

И споделена и непсподелена, любовта ни пзоволява да разкрием актьора, който дреме в нас

Актьора? Не би ли трябвало да разкрива истинското, а не да те кара да играеш?

Един вид, лудейте, превъзнасяйте се с нещо не чак толкова важно, а после спокойно и внимателно идете на работа (която е нещо от типа на булдозерист примерно и там трябва пълно внимание), защото ако не се изразходва това, тази енергия, този емоционален глад, става кофти, нали?

Не мисля, че любовта е по-маловажна от работата, особено ако е истинската, нали.

Любовта е и лудост и глупост и много мразя да съм влюбен, но пък за сметка на пова постоянно съм
Абе, мизерия, ето например сега съм влюбен в 2 колежки от работата, обаче тая с която си мислех че имам шанс и с която се разбирам прекрасно се оказа, че има постоянен приятел и на всичкото отгоре е бременна в 4-ия месец Щях да се тръмна като го чух това... На всичкото отгоре ми се случва за 2-ри път на тая работа, дееба
Другата колежка е супер симпатяга, обаче с нея приказваме само за работата и просто имам чуството, че нищо няма да стане. Плюс това всеки път като съм на крачка от това да я поканя де излезем някъде пристига някой клиент:x Идитоско отвсякъде

Лудост е разбира се...

Това за допамина ми беше изключително интересно да го прочета, тъй като той се смята за един от (косвените, най-вероятно) "виновници" за болести като шизофренията и паркинсон.
Но комплексността на нервната система се крие във взаимодействията между милионите нервни клетки, а не чак толкова във веществата, с които "общуват". Тъй че не бих казал, че това откритие, дори да се окаже неоспоримо вярно, е разкрило неврофизиологичната тайна на любовта. Но както някой вече каза, любовта не е само физиология.

Пък аз все не мога да се влюбя Хем според мен имам неква форма на Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), както си е на български, щото не мога да живея, ако не си слагам събутите обувки/чехли, подредени под точно определен ъгъл: лявата буйка малко по-напред от дясната, а двете сключват горе-долу такъв ъгъл: \/. Нищо общо няма това с влюбването, от опит го твърдя Доколкото съм забелязала, влюбените не си подреждат обекта на желание под точно определен ъгъл Само си го гушкат:(

давай Syber ние сме с теб:))))

Marfa wrote:Доколкото съм забелязала, влюбените не си подреждат обекта на желание под точно определен ъгъл

Я пак си помисли хубаво.

Ммм, поне след кат веднъж преболедува човек от тва си изгражда що годе неква резистентност . Ако не е твърде късно де ;р

Откъса от статията, върху който съм фокусирала вниманието си, а и вашето, е само малка част от целия материал публикуван в NG, но се спрях на него, защото лично на мен ми се стори най-фрапиращия извод в цялата статия. Всъщност не, има едно друго твърдение на учен, което ме стъписа повече от сравнението на състоянието на влюбеност с OCD – че оргазмът при жените трябва да се имитира, докато наистина се получи. Значи, дори и да не изпитвате оргазъм с някой партньор, не бива да се отказвате, а да продъжавате да имитирате, все някога ще го постигнете наистина. Ей това твърдение мен направо ме застреля. И никой учен с никакви доказателства не може да ме убеди в истинността на това. Ми когато не става, не става, дори и с месеци да се мъчите.
Сега обратно на влюбеността. Не, не бракът е лекарството срещу романтичната любов, а времето. Колкото и да е влюбен човек, с времето това чувство избледнява и отстъпва място на привързаност, уважение, необходимост, но не и любовни трепети като в първите месеци на връзката. Освен това всекидневието и общите и персонални грижи също допринасят за изхабяване на чувствата. Но това вие си го знаете, тривиално е. По-интересните неща в тази статия, върху които и аз исках да задържа вашето внимание, бяха именно сравненията на влюбването с психично разстройство, или пък принципа на избор на партньор от научна гледна точка, както и хипотезите, че романтичната любов се корени в нашите най-ранни, неосъзнати детски преживявания на интимност, които се запечатват в мозъците ни и които непрестанно се опитваме да намерим и като възрастни. Според тази теория ние обичаме този, когото обичаме, не толкова заради бъдещето, което се надяваме да изградим заедно, а заради миналото, което се надяваме да си възвърнем. Доста странно, не мислите ли.
До тук бях с частите от статията, ако се интересувате за подробности, вземете си февруарския брой на NG, не знам обаче дали е излязъл на бг пазара.
Сега ще дам малко лично мнение по въпроса. Както каза и Роланд в още първия си пост по темета, дори и да не бях чела тази статия щях да се подпиша с 2 ръце, че влюбването си е чиста лудост. Това го казвам като човек вече преживял 1 истинско влюбване и сега, от разстоянието на 2 години, мога да оценя положението си тогава. Като си спомня какви съм ги вършила по време на тази 1-годишна връзка, твърдо заставам зад твърдението на проф. Марацити. Не случайно написах да обърнете внимание на израза beyond the person's control, защото това точно се случва на истински влюбения – губи контрол над себе си, над действията, решенията, и заключенията си. Логика и романтична любов са 2 успоредни прави, според моето скромно мнение.
Да, любовта е хубаво нещо, може би наистина най-хубавото нещо, което може да се случи на човек, обаче вече не искам да ми се случва.

@Interpreter: Не знам как е било предадено в нашата преса, аз това поне не съм го виждала, но е малко грубичко отразено, да.

@Ghibli: Да, това е част от статията, но е само от началото, някъде на 2-ра или 3-та стр. На мен обаче повече ми хареса последната част от цитираното от теб - It is why, when you are newly in love, you can stay up all night, watch the sun rise, run a race, ski fast down a slope ordinarily too steep for your skill. Love makes you bold, makes you bright, makes you run real risks, which you sometimes survive, and sometimes you don't.

@Morwen: Именно. Серотонинът е може би нашия звезден невротрансмитер, който се променя с така популярните лекарства в психиатрията Prozak, Zoloft, Paxil. И след като с тях се лекува психично разстройство, много ясно, че ще се лекува и любов, нали двете състояния били равнозначни.


@Xellos: Абсолютно вярно. Е, аз поне си изработих резистентност или поне така се надявам.

Мм, чакай сега, ти май не ме разбра.
Имах в предивд, че все пак любовта е важна, но хората сме единствени с тази способност. Животните си имат периоди на чифтосване, има си го ухажването, ала го няма това нещо, наречено любов.
И смисъла е, че... по-дяволите изгубих си мисълта.
Смисъла е че хората не умеят да живеят без любов, собено след като веднъж са разбрали какво представлява любовта и тя е един вид катализатор.
А колкото до актьорството.
Нищо не преи да си най-искреният и пак малко да се отдаваш на увличане.

Доколкото съм забелязала, влюбените не си подреждат обекта на желание под точно определен ъгъл Neutral Само си го гушкатSad

Е, не. Влюбените се ругаят, разменят си проклятия и псувни до девето коляно, замерват се с недоопържени омлети и чинии, нанасят си смъртоносни удари и накрая се хващат за ръчица, тръгват по коридора и оставят у зрителя впечатлението, че накрая - накрая - ще се гушнат.
Ако наистина не си се влюбвала, Марфа, и ако не ми вярваш, просто гледай някой от филмите на Уди Алън и ще се увериш, че съм прав И все пак Love rules

Хмм, това е при по-екстремните характери.
Но да, влюбените чество си викат, крещят... оставят околните с впечатлението, че се мразят в червата, а от тях се носи една сексуална незадоволеност като мараня.
Накрая (зависи от възрастта и за какво са се скарали де), караниците свършват в леглото.

А колкото до актьорството.
Нищо не преи да си най-искреният и пак малко да се отдаваш на увличане.

Аз все пак не виждам какво общо има увличането с актьорството, но карай...

Накрая (зависи от възрастта и за какво са се скарали де), караниците свършват в леглото.

Може ли замалко да зарежем въпроса с възрастта? Понеже преди два часа в трамвая чух следната реплика между две тийнейджърки: "Хванах си един дъртак на 23, върши работа"