Любовта е лудост :)

herairness · Post by **herairness** » Tue Jan 31, 2006 1:49 pm

с две ръце за тази лудост...какво ли не правим за любимия:)
иначе тия теории и аз бях ги чела някъде ама душевната част не могат да я оправдаят,само физическата щото любовта не е само цуни гуни прас прас

Eneya · Post by **Eneya** » Tue Jan 31, 2006 1:50 pm

Май като всяко друго, любовта е нещо, което сме довели до крайност ние, хората.
Само че съм съгласна с колегите(

), че това е най-красивото нещо, което може да се случи на човек. И споделена и непсподелена, любовта ни пзоволява да разкрием актьора, който дреме в нас

Не сте ли го забелязали? За влюбените е характерно да се превъзнасят от депресия, към невероятно щастие... дали това не е някакъв защите механизъм на природата? Един вид, лудейте, превъзнасяйте се с нещо не чак толкова важно, а после спокойно и внимателно идете на работа (която е нещо от типа на булдозерист примерно и там трябва пълно внимание), защото ако не се изразходва това, тази енергия, този емоционален глад, става кофти, нали?

И все пак.. може ли малко прозак моля?

Morwen · Post by **Morwen** » Tue Jan 31, 2006 3:30 pm

И споделена и непсподелена, любовта ни пзоволява да разкрием актьора, който дреме в нас

Актьора? Не би ли трябвало да разкрива истинското, а не да те кара да играеш?

Един вид, лудейте, превъзнасяйте се с нещо не чак толкова важно, а после спокойно и внимателно идете на работа (която е нещо от типа на булдозерист примерно и там трябва пълно внимание), защото ако не се изразходва това, тази енергия, този емоционален глад, става кофти, нали?

Не мисля, че любовта е по-маловажна от работата, особено ако е истинската, нали.

Syber · Post by **Syber** » Tue Jan 31, 2006 3:52 pm

Любовта е и лудост и глупост и много мразя да съм влюбен, но пък за сметка на пова постоянно съм

Абе, мизерия, ето например сега съм влюбен в 2 колежки от работата, обаче тая с която си мислех че имам шанс и с която се разбирам прекрасно се оказа, че има постоянен приятел и на всичкото отгоре е бременна в 4-ия месец

Щях да се тръмна като го чух това... На всичкото отгоре ми се случва за 2-ри път на тая работа, дееба

Другата колежка е супер симпатяга, обаче с нея приказваме само за работата и просто имам чуството, че нищо няма да стане. Плюс това всеки път като съм на крачка от това да я поканя де излезем някъде пристига някой клиент:x Идитоско отвсякъде

Jaar · Post by **Jaar** » Tue Jan 31, 2006 4:14 pm

Лудост е разбира се...

Това за допамина ми беше изключително интересно да го прочета, тъй като той се смята за един от (косвените, най-вероятно) "виновници" за болести като шизофренията и паркинсон.
Но комплексността на нервната система се крие във взаимодействията между милионите нервни клетки, а не чак толкова във веществата, с които "общуват". Тъй че не бих казал, че това откритие, дори да се окаже неоспоримо вярно, е разкрило неврофизиологичната тайна на любовта. Но както някой вече каза, любовта не е само физиология.

Marfa · Post by **Marfa** » Tue Jan 31, 2006 4:19 pm

Пък аз все не мога да се влюбя

Хем според мен имам неква форма на Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), както си е на български, щото не мога да живея, ако не си слагам събутите обувки/чехли, подредени под точно определен ъгъл: лявата буйка малко по-напред от дясната, а двете сключват горе-долу такъв ъгъл: \/. Нищо общо няма това с влюбването, от опит го твърдя

Доколкото съм забелязала, влюбените не си подреждат обекта на желание под точно определен ъгъл

Само си го гушкат:(

herairness · Post by **herairness** » Tue Jan 31, 2006 4:42 pm

давай Syber ние сме с теб:))))

Jaar · Post by **Jaar** » Tue Jan 31, 2006 4:43 pm

Marfa wrote:Доколкото съм забелязала, влюбените не си подреждат обекта на желание под точно определен ъгъл

Я пак си помисли хубаво.

Xellos · Post by **Xellos** » Tue Jan 31, 2006 5:05 pm

Ммм, поне след кат веднъж преболедува човек от тва си изгражда що годе неква резистентност

. Ако не е твърде късно де ;р

Morgana · Post by **Morgana** » Tue Jan 31, 2006 5:47 pm

Откъса от статията, върху който съм фокусирала вниманието си, а и вашето, е само малка част от целия материал публикуван в NG, но се спрях на него, защото лично на мен ми се стори най-фрапиращия извод в цялата статия. Всъщност не, има едно друго твърдение на учен, което ме стъписа повече от сравнението на състоянието на влюбеност с OCD – че оргазмът при жените трябва да се имитира, докато наистина се получи. Значи, дори и да не изпитвате оргазъм с някой партньор, не бива да се отказвате, а да продъжавате да имитирате, все някога ще го постигнете наистина. Ей това твърдение мен направо ме застреля. И никой учен с никакви доказателства не може да ме убеди в истинността на това. Ми когато не става, не става, дори и с месеци да се мъчите.
Сега обратно на влюбеността. Не, не бракът е лекарството срещу романтичната любов, а времето. Колкото и да е влюбен човек, с времето това чувство избледнява и отстъпва място на привързаност, уважение, необходимост, но не и любовни трепети като в първите месеци на връзката. Освен това всекидневието и общите и персонални грижи също допринасят за изхабяване на чувствата. Но това вие си го знаете, тривиално е. По-интересните неща в тази статия, върху които и аз исках да задържа вашето внимание, бяха именно сравненията на влюбването с психично разстройство, или пък принципа на избор на партньор от научна гледна точка, както и хипотезите, че романтичната любов се корени в нашите най-ранни, неосъзнати детски преживявания на интимност, които се запечатват в мозъците ни и които непрестанно се опитваме да намерим и като възрастни. Според тази теория ние обичаме този, когото обичаме, не толкова заради бъдещето, което се надяваме да изградим заедно, а заради миналото, което се надяваме да си възвърнем. Доста странно, не мислите ли.
До тук бях с частите от статията, ако се интересувате за подробности, вземете си февруарския брой на NG, не знам обаче дали е излязъл на бг пазара.
Сега ще дам малко лично мнение по въпроса. Както каза и Роланд в още първия си пост по темета, дори и да не бях чела тази статия щях да се подпиша с 2 ръце, че влюбването си е чиста лудост. Това го казвам като човек вече преживял 1 истинско влюбване и сега, от разстоянието на 2 години, мога да оценя положението си тогава. Като си спомня какви съм ги вършила по време на тази 1-годишна връзка, твърдо заставам зад твърдението на проф. Марацити. Не случайно написах да обърнете внимание на израза beyond the person's control, защото това точно се случва на истински влюбения – губи контрол над себе си, над действията, решенията, и заключенията си. Логика и романтична любов са 2 успоредни прави, според моето скромно мнение.
Да, любовта е хубаво нещо, може би наистина най-хубавото нещо, което може да се случи на човек, обаче вече не искам да ми се случва.

@Interpreter: Не знам как е било предадено в нашата преса, аз това поне не съм го виждала, но е малко грубичко отразено, да.

@Ghibli: Да, това е част от статията, но е само от началото, някъде на 2-ра или 3-та стр. На мен обаче повече ми хареса последната част от цитираното от теб - It is why, when you are newly in love, you can stay up all night, watch the sun rise, run a race, ski fast down a slope ordinarily too steep for your skill. Love makes you bold, makes you bright, makes you run real risks, which you sometimes survive, and sometimes you don't.

@Morwen: Именно. Серотонинът е може би нашия звезден невротрансмитер, който се променя с така популярните лекарства в психиатрията Prozak, Zoloft, Paxil. И след като с тях се лекува психично разстройство, много ясно, че ще се лекува и любов, нали двете състояния били равнозначни.

@Xellos: Абсолютно вярно. Е, аз поне си изработих резистентност или поне така се надявам.

Eneya · Post by **Eneya** » Tue Jan 31, 2006 5:48 pm

Мм, чакай сега, ти май не ме разбра.
Имах в предивд, че все пак любовта е важна, но хората сме единствени с тази способност. Животните си имат периоди на чифтосване, има си го ухажването, ала го няма това нещо, наречено любов.
И смисъла е, че... по-дяволите изгубих си мисълта.
Смисъла е че хората не умеят да живеят без любов, собено след като веднъж са разбрали какво представлява любовта и тя е един вид катализатор.
А колкото до актьорството.
Нищо не преи да си най-искреният и пак малко да се отдаваш на увличане.

Interpreter · Post by **Interpreter** » Tue Jan 31, 2006 5:49 pm

Доколкото съм забелязала, влюбените не си подреждат обекта на желание под точно определен ъгъл Neutral Само си го гушкатSad

Е, не. Влюбените се ругаят, разменят си проклятия и псувни до девето коляно, замерват се с недоопържени омлети и чинии, нанасят си смъртоносни удари и накрая се хващат за ръчица, тръгват по коридора и оставят у зрителя впечатлението, че накрая - накрая - ще се гушнат.
Ако наистина не си се влюбвала, Марфа, и ако не ми вярваш, просто гледай някой от филмите на Уди Алън и ще се увериш, че съм прав

И все пак Love rules

Eneya · Post by **Eneya** » Tue Jan 31, 2006 5:59 pm

Хмм, това е при по-екстремните характери.
Но да, влюбените чество си викат, крещят... оставят околните с впечатлението, че се мразят в червата, а от тях се носи една сексуална незадоволеност като мараня.
Накрая (зависи от възрастта и за какво са се скарали де), караниците свършват в леглото.

Morwen · Post by **Morwen** » Tue Jan 31, 2006 6:21 pm

А колкото до актьорството.
Нищо не преи да си най-искреният и пак малко да се отдаваш на увличане.

Аз все пак не виждам какво общо има увличането с актьорството, но карай...

Interpreter · Post by **Interpreter** » Tue Jan 31, 2006 6:22 pm

Накрая (зависи от възрастта и за какво са се скарали де), караниците свършват в леглото.

Може ли замалко да зарежем въпроса с възрастта? Понеже преди два часа в трамвая чух следната реплика между две тийнейджърки: "Хванах си един дъртак на 23, върши работа"

Любовта е лудост :)

Who is online