ShadowDance

neEd'Le wrote:

Уви мангата на берсерка се олигави по зле и от Елфен-а.

то аз за тва спрях да я чета на 19-ти том
а мангата по елфен лиид дори не искам и да си представям колко ще е зле

Е, що тъй за Берсерка? Аз мангата я четох до 5-и том, наскоро прочетох 25, 26 и 27 и въпреки че не разбрах много какво точно е станало с историята и откъде са се пръкнали толкоз много герои пак си зарибява Ще се чете... Само да си намеря дисковете

Изгледах го
Оказа се, че като не се започва от шести епизод не е толкова зле. Дори ме зариби, макар че нещо не можа да ми стане тъжно накрая. Не се получи тая емоционална връзка дето може би се целеше.
Иначе ми е странно, че в началото самото аниме ми изглеждаше супер грозно, ама след няколко епизода ми стана едно... сладко такова

ми то зависи колко харесваш смецита супер сладко - масов убиец във разните му вариации )))

Не ми казвай само, че не те кефеше онова като каже- Нюй?

яяйяяяяя.....ЯАААААА!

JaimeLannister wrote:Не ми казвай само, че не те кефеше онова като каже- Нюй?

На това ми идваше да му извия врата собственоръчно ...така да ме дразнеше, обаче виж ...Chii от Chobits като кажеше Чии ?, ахахахахаха, това ме караше да подскачам от смях

Ами това е една от най-кухите пренадценени бозици, които са ми попадали. Бишожо с кръвчица. И то смешна кръвчица. Изобщо като за детенца правено. Изпълни ме с ненавист още в 1ви епизод, когато оная с котешките уши си отвори ужасната уста и избля онова "Ню" и го мразих страстно до самия му край 13 епизода по-късно. Толкова плоска и елементарна драма не ми беше попадала скоро.
Едно единствено нещо ми хареса и то беше OP.

Е аре са имаше 2-3 мин в началото които ми харесаха особено как се разправи с неква типична офца там секретарка. 13 серий се от тва по нямаше да писнат мда. Не че издържах 13 де,даже и 2 не стигнах. Тва харемните и прочее анимета винаги са ме дразнели до полуда.

Вчера го изгледах и макар да не го намразих, ще се съглася с Амелия, че е надценена бозица. Не знам в чия глава се е пръкнала идеята да съчетае харем с тонове кървища и (уж) трилър елементи, но определено не искам да виждам повече подобни неща. Иначе докато го гледах ми беше донякъде интересно, главно защото все имах усещането, че все пак нещо важно ще се случи съвсем скоро пък то така и не се случи. Не само, че абсолютно всички герои са клиширани до болка, но и имаме загуба на паметта и раздвояване на личността, два изтъркани до болка похвата за скърпване на недоклатени сюжети.

Доста откурвено тъпо беше. Аз го гледах след като ми го похвали еднин приятел за тва колко мощно било. Мноу се набутах ма поне беше кратко.

Бездушни твари сте вий и не съзирате изворите на болката зад болката.

За мен "Песента" е блестяща в поне две отношения:

1) нечовешкото, изтръпващо чувство за другост, което носи Ню (преди да я назовем "Ню") във встъпителната касапница (тук логиката и емпатията няма да ти помогнат, нито всичките ти прехвалени умения да общуваш, мислех си, доколкото ми беше останало място за мисъл, когато за първи път втрещено зяпах ручейчетата кръв); и което с всяка следваща серия отстъпва на още по-гнусното чувство, че хей, всъщност точно ние човеците се докарваме дотам, че откъсването на глава в един момент се оказва по-безболезнено от психическото късане парче по парче, плод и венец на отношенията ни, мъничките човешки отношения помежду ни всеки ден...

2) емоционалното кресчендо, към което хвърчи сериалът. В последната серия почти няма кръв... но болииииииии! Понеже разбирането се стоварва на мястото си като капак на ковчег; и ме пронизва, до дръжката, с: "А ти в що за чудовище би се превърнал, ако те бяха лишавали по такъв начин? И що за чудовища ще създадеш, ако започнеш на свой ред да лишаваш?"

И стане ли ми празно или пък зло отвътре, пак си я пускам. И ми минава... без да трябва да вадя катаната, или да пускам нокти по който ми се изпречи, по форуми или улиците.

А това си е тържество.

на мен самата рисунка не ми се връзва със замисъла на филма.прекалено е изчистена..нз..може би нещо по-остро би било добре.пък и много ме беше жал за кученцето в еп 8.

2) емоционалното кресчендо, към което хвърчи сериалът. В последната серия почти няма кръв... но болииииииии! Понеже разбирането се стоварва на мястото си като капак на ковчег; и ме пронизва, до дръжката, с: "А ти в що за чудовище би се превърнал, ако те бяха лишавали по такъв начин? И що за чудовища ще създадеш, ако започнеш на свой ред да лишаваш?"

Честно казано хич не ми подейства емоционално последната серия, а останалите съвсем малко. А принципно съм доста податлив на емоционално-манипулативни филми/книги. Но честно казано ми е дошло до гуша от клишето "еди-кой си имал много гадно детство и затова трябва да му симпатизираме, нищо че е изверг, който убива хората за няма нищо".

Spoiler: show

Щях да симпатизирам малко повече на Люси ако беше убила дебила Коута, който все пак имаше някаква (макар и незначителна) вина, защото я излъга, а не баща му и сестра му и още цяла сюрия невинни минувачи. Той пък като си спомни за събитието пък взе и да я прегръща накрая. Въобще да живее реализма.

Изключително елементарна и изкуствена драмичка.
Рядко тыпо аниме. И безкрайно, ма безкрайно надценено.

калеине, харесало ти е, щото още не си изгледал две камари с подобни говна, за да ти писнат сывсем. Това е толкова грозно тыпкано с клишета, че чак ми се драйфа като се замисля.

Matrim wrote:...."еди-кой си имал много гадно детство и затова трябва да му симпатизираме, нищо че е изверг, който убива хората за няма нищо".

Обръщаш причината и следствието. А пък "за няма нищо" може да се стори на някого, който гледа само първа серия... тя тъкмо затова ми дойде като такъв шок първия път, а всеки следващ просто стисках зъби и кимах; и затова по-горе писах нещо за физическото vs. психическото убийство. (Сестра ми, като по-умната от двама ни, възкликна: "Ама тя е уплашено дете! Ти какво щеше да направиш?")

Което ме кара да се замислям: дали пък възприемането на "Песента" (и другите подобни "лайна") не е свързано със собственото ни детство?

(Хрис, търсил съм си нещо подобно, почти на живот и смърт. Можеш да видиш отзивите тук. После, моля, добави още една камара, за да станат поне една и половина.

И внимателно, моля, с тия квалификации... не са ми окапали съвсем ноктите, нито рогът се ползва само за лекуване.)