ShadowDance

Явно ми върви на офтопици...

Demandred wrote:Той не е наистина сериозен, а някаква претенциозна изкуствена машинация с изсмукан от пръстите и мамещ зрителя край.

Това пък защо? Филмът си беше качествена драма, имаше (за мен) изпълнен с морални въпроси финал (имам предвид съпругата на Шон Пен, но не само) и впечатленията ми от играта на всички актьори са съвесем добри.

Не си го спомянм филма достатъчно добре, за да го дискутирам подробно. Постарах се да го забравя бързо, обаче негативните впечатления останаха.

Spoiler: show

Обаче си спомням колко се изнервих, като се оказа изведнъж, че убийците на дъщерята на героя на Шон Пен били някакви деца, които дотогава не се бяха появявали във филма, и то убийството беше за меко казано нелепа причина.

реката на тайните наистина според мен е слаб филм. твърде мелодраматизиран и сладникав за моя вкус. не обичам такива филми. захаросани, мелодраматизирани с изсмукан от пръстите сюжет и герои. жалка актьорска игра и трагизъм. холивудски драми и лайна. bullshit.

Ех, Елане, дали би могъл да се въздържаш да употребяваш тази дума във всеки свой пост? Пробвай, не е толкова трудно

Дем: относно спойлера...

Spoiler: show

на мен не ми се видя толкова нелогично, въпреки че идва изневиделица, но както и да е, фокусът на филма според мен не беше в разкриването на престъплението.

Елане, така не звучиш по-убедително, само малко по-крещящо...

Гледали ли сте "Любовни прикючения"? Това е един от малкото забавни и същевременно сериозни филми, които те карат да погледнеш на ежедневието по малко по-различен начин, стига да пожелаеш, разбира се.

Фокусът на филма идейно може да не е бил разкриването на престъплението, но поне като ще ни занимават толкова време с това разследване, аз поне очаквам да не е малоумна развръзката на загадката.

Spoiler: show

Ако си спомням правилно, героят на Тим Робинс беше главен заподозрян, защото имало кръв по колата му. Само, че в реалния живот просто щяха да направят ДНК тест или поне за кръвна група и да разберат, че е кръвта на друг човек. Такива неща могат да разбият и най-добре изпипаната емоционално драма, а "Реката на тайните" не е от тях anyway.

Честно казано делението не би трябвало да е толкова на сериозни и забавни, колкото на добре направени, качествени неща и малоумни бози. Истината е някъде по средата - ако филмът (или книгата) е прекалено сериозен става претенциозен, а ако е само забавен е еквивалента на захарен памук.

Бръм, само давах пример, въобще не си спомням за какво става дума във филма. Да де, не трябваше да го давам за пример тогава, знам, знам.

А аз смятам, че забавното е по-лесно от сериозното. И като казвам "сериозно" нямам предвид типичната драмЪ, детУ многУ рИвЪт, а истински сериозен филм с нещо за казване. Забавността в крайна сметка може да служи И на подобно нещо (Уди Алън в някои от по-силните си неща), но като цяло отклонява фокуса към самата себе си. Дори на Монти Пайтън гениалните изпълнения висят на едната си "смешност". Оттам нататък да, аз бих казал, че сериозното Е по-стойностно от забавното, когато и двете са изведени до качествено ниво. Забавното е ситуационно и летс фейс ит - епидермално. Човек не може истински да се замисли над нещо смешно, не може да стигне до нещо ново чрез забавлението...

Roland of Gilead wrote:А аз смятам, че забавното е по-лесно от сериозното. И като казвам "сериозно" нямам предвид типичната драмЪ, детУ многУ рИвЪт, а истински сериозен филм с нещо за казване. Забавността в крайна сметка може да служи И на подобно нещо (Уди Алън в някои от по-силните си неща), но като цяло отклонява фокуса към самата себе си. Дори на Монти Пайтън гениалните изпълнения висят на едната си "смешност". Оттам нататък да, аз бих казал, че сериозното Е по-стойностно от забавното, когато и двете са изведени до качествено ниво. Забавното е ситуационно и летс фейс ит - епидермално. Човек не може истински да се замисли над нещо смешно, не може да стигне до нещо ново чрез забавлението...

мне.
обърнал си проблема с главата надолу - човек може да се замисли истински над всичко в зависимост от собствената си асоциативност и интелектуална нагласа. следователно кой над какво се замисля е субективна характеристика и зависи от самия него, а не от сериозността/несериозността/забавността на дразнителя.

Мне, не съм обърнал проблема. Човек може да се замисли над всичко, но не и когато го разсейват странични фактори, какъвто забавността Е в 99% от случаите (вкл. и Пътеводителя впрочем). По тази причина и книгите, които казват най-много, обикновено РАЗказват най-малко. Сюжетът присъства или като уред на онова, което иска да каже авторът, или като фон, на който да се развиват мислите му (чрез герои или директно)...

Morwen wrote:Елане, така не звучиш по-убедително, само малко по-крещящо...

не съм тръгнал да убеждавам никого в негативните си възгледи спрямо нещата, които не харесвам. дали ще бъдете "убедени", аз това не знам.

Ок, слънце, но така диалог не се получава.

човек може да се замисли истински над всичко в зависимост от собствената си асоциативност и интелектуална нагласа. следователно кой над какво се замисля е субективна характеристика и зависи от самия него, а не от сериозността/несериозността/забавността на дразнителя.

Съвсем вярно. Но както казах, проблемът на много от несериозните филми е, че в тях няма нищо повече от несериозност и палави майтапи.

Човек може да се замисли над всичко, но не и когато го разсейват странични фактори, какъвто забавността Е в 99% от случаите (вкл. и Пътеводителя впрочем).

Мисля, че просто има хора, които ще възприемат само забавното (и които ако същите идеи бяха вложени в сериозен филм биха казали, че е напълно безсмислен) и такива, които ще видят и другото в определен момент, дори да не е веднага. Това им е хубавото на забавните идейни произведения- че имат много пластове.

Ъъ, назови едно

Споменатият Уди Алън например :Р