Това пък защо? Филмът си беше качествена драма, имаше (за мен) изпълнен с морални въпроси финал (имам предвид съпругата на Шон Пен, но не само) и впечатленията ми от играта на всички актьори са съвесем добри.Demandred wrote:Той не е наистина сериозен, а някаква претенциозна изкуствена машинация с изсмукан от пръстите и мамещ зрителя край.
Сериозни разкази, сериозни филми и прочие спам
Moderator: Moridin
Явно ми върви на офтопици...
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Не си го спомянм филма достатъчно добре, за да го дискутирам подробно. Постарах се да го забравя бързо, обаче негативните впечатления останаха.
- Spoiler: show
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
-
Elan Morin Tedronai
Ех, Елане, дали би могъл да се въздържаш да употребяваш тази дума във всеки свой пост? Пробвай, не е толкова трудно 
Дем: относно спойлера...
Дем: относно спойлера...
- Spoiler: show
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Фокусът на филма идейно може да не е бил разкриването на престъплението, но поне като ще ни занимават толкова време с това разследване, аз поне очаквам да не е малоумна развръзката на загадката.
Честно казано делението не би трябвало да е толкова на сериозни и забавни, колкото на добре направени, качествени неща и малоумни бози. Истината е някъде по средата - ако филмът (или книгата) е прекалено сериозен става претенциозен, а ако е само забавен е еквивалента на захарен памук.
- Spoiler: show
Честно казано делението не би трябвало да е толкова на сериозни и забавни, колкото на добре направени, качествени неща и малоумни бози. Истината е някъде по средата - ако филмът (или книгата) е прекалено сериозен става претенциозен, а ако е само забавен е еквивалента на захарен памук.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
А аз смятам, че забавното е по-лесно от сериозното. И като казвам "сериозно" нямам предвид типичната драмЪ, детУ многУ рИвЪт, а истински сериозен филм с нещо за казване. Забавността в крайна сметка може да служи И на подобно нещо (Уди Алън в някои от по-силните си неща), но като цяло отклонява фокуса към самата себе си. Дори на Монти Пайтън гениалните изпълнения висят на едната си "смешност". Оттам нататък да, аз бих казал, че сериозното Е по-стойностно от забавното, когато и двете са изведени до качествено ниво. Забавното е ситуационно и летс фейс ит - епидермално. Човек не може истински да се замисли над нещо смешно, не може да стигне до нещо ново чрез забавлението...
And you can't dance with a devil on your back...
мне.Roland of Gilead wrote:А аз смятам, че забавното е по-лесно от сериозното. И като казвам "сериозно" нямам предвид типичната драмЪ, детУ многУ рИвЪт, а истински сериозен филм с нещо за казване. Забавността в крайна сметка може да служи И на подобно нещо (Уди Алън в някои от по-силните си неща), но като цяло отклонява фокуса към самата себе си. Дори на Монти Пайтън гениалните изпълнения висят на едната си "смешност". Оттам нататък да, аз бих казал, че сериозното Е по-стойностно от забавното, когато и двете са изведени до качествено ниво. Забавното е ситуационно и летс фейс ит - епидермално. Човек не може истински да се замисли над нещо смешно, не може да стигне до нещо ново чрез забавлението...
обърнал си проблема с главата надолу - човек може да се замисли истински над всичко в зависимост от собствената си асоциативност и интелектуална нагласа. следователно кой над какво се замисля е субективна характеристика и зависи от самия него, а не от сериозността/несериозността/забавността на дразнителя.
Мне, не съм обърнал проблема. Човек може да се замисли над всичко, но не и когато го разсейват странични фактори, какъвто забавността Е в 99% от случаите (вкл. и Пътеводителя впрочем). По тази причина и книгите, които казват най-много, обикновено РАЗказват най-малко. Сюжетът присъства или като уред на онова, което иска да каже авторът, или като фон, на който да се развиват мислите му (чрез герои или директно)...
And you can't dance with a devil on your back...
-
Elan Morin Tedronai
Ок, слънце, но така диалог не се получава.
Съвсем вярно. Но както казах, проблемът на много от несериозните филми е, че в тях няма нищо повече от несериозност и палави майтапи.човек може да се замисли истински над всичко в зависимост от собствената си асоциативност и интелектуална нагласа. следователно кой над какво се замисля е субективна характеристика и зависи от самия него, а не от сериозността/несериозността/забавността на дразнителя.
Мисля, че просто има хора, които ще възприемат само забавното (и които ако същите идеи бяха вложени в сериозен филм биха казали, че е напълно безсмислен) и такива, които ще видят и другото в определен момент, дори да не е веднага. Това им е хубавото на забавните идейни произведения- че имат много пластове.Човек може да се замисли над всичко, но не и когато го разсейват странични фактори, какъвто забавността Е в 99% от случаите (вкл. и Пътеводителя впрочем).
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 2 guests