Току що свърших 24-ти последен епизод на
Speed Grapher - една от тазгодишните Gonzo studio productions.
Да ви кажа, започнах сериала без никакви очаквания, нямах и впечатления от него (от един единствен епизод, изгледан преди месеци, не се добива кой знае каква представа). Може би затова бях така силно впечатлена като го започнах (хех, горките Гибли и Килуа, само за това им говорех вчера и онзи ден
). Подейства ми като наркотик, след всеки епизод исках още и още, а най-лошото беше, че всеки следващ бе по-интересен от предишния.
Определено силната страна на
Speed Grapher, за мен, е сюжета. Третира сериозни теми по изключително интригуващ начин. Историята предлага множество разкрития, умело 'разположени' в епизодите, така че действието все пак да върви стегнато и да не отегчава.
Действието се развива в свят управляван изключително и само от парите. Показано ни е как с достатъчно количество пари може да се купи всичко - най-съкровеното желание, власт и разбира се, човешки живот. В това декадентско общество отрасва и живее главната героиня - Кагура, дъщеря на собственичката на най-могъщата финансова корпорация (група) в Япония. По стечение на обстоятелствата тя се среща със Сайга - бивш военен фотограф, който й обещава свобода. Умишлено няма да уточнявам за какво точно става дума, защото би било спойлерско
. Но дори при главните герои опозицията богати/бедни е налице.
Разнообразието на персонажите беше плюс за мен, всички бяха различни и всеки убедителен по своему. Единствено главната героиня започва да дразни от един момент нататък с инфантилността си и безграничното си доверие в Сайга. Но не се оплаквам, тя трябва да е такава. Намерих и втория си любим злодей от аниме (след Дарсия-сама
) - Suitengu-sama. Много силно магнетичен герой, със супер як character design, още по-страхотно ability и разбира се трогваща лична история. Но не бих ви издала повече за него, ще ви убия цялото удоволствие.
Анимацията не беше лоша, но не беше и впечатляваща, по мое мнение. Виждала съм доста по-сполучлива в сериали на Gonzo studio. В много моменти е силно натуралистична и брутална. Анимето е изпъстрено с доста еротика и перверзии, според мен с цел повече реалистичност и подпомагане на rotten атмосферата сред high-life-a.
Интересно е и че до 12-ти епизод почти всеки opening съдържа различни кадри в конкретен момент. Като музика първият opening не ме впечатли кой знае колко (сега виждам, че е Duran Duran, какво да направим, не ми хареса), но като кадри беше много добър. От въпросния 12-ти епизод нагоре, opening-ът е съвсем различен, също толкова хубав като 1-вия и не се променя до финала. За сметка на това първият ендинг е може би най-отвратителният в историята на анимето, по-тъпо нещо не бях слушала. Иначе за музиката на сериала не мога да кажа кой знае какво - има няколко бавни пиано теми, които са доста хубави, но иначе нищо друго не ми грабна ухото (изключвайки Бетовен, който се чува тук-там).
И това, което вероятно би заинтересувало хората, които са гледали и други сериали на Gonzo studio е 'What about the final?'. След като Ян ме предупреди да си имам едно на ум, смея да твърдя, че финалът ми се видя добър. Не беше прибързан, не беше и неоправдано мрачен или бляскав. Доста премерен финал в общи линии. Но имайки предвид, че съм човекът, който смята финалът на Wolf's Rain за гениален, е ваш проблемът доколко ще ми се доверите
. Та най-доброто решение е да изгледате
Speed Grapher сами, определено си заслужава гледането 100%
.
Само филмите останаха 
