ShadowDance

Турин, нещо пак май смущения по трасето, а? Камерата се клатела около тях? Реалистично? Е и? Какво ме бърка, след като няма сюжет? Както казах, ако се бута за документалистика, да е живо и здраво, но филм, в който абсолютно еднакви войници се стрелят с абсолютно еднакви лоши в продължение на 2 часа... Аз ли пропускам нещо? Това е художествено (набляга се на "художествено") кино, в него трябва да има:
1) Сюжет - нещо, което да привлича вниманието на публиката. В случая "достоверността" е много приятно нещо, но за такова кино е по-скоро опшънал.
2) Герои - образи, които поне да изглеждат живи. Не че Съвременният Американски Войн® не ми е АБСОЛЮТНО любимият типаж, но, извинете, разликите при тях бяха чисто козметични, а за дълбочина на някой образ е просто наивно да се говори.

Та, въпросният филм си няма сюжет и герои, има си два часа изключително достоверни стрелби по улиците и клатеща се камера. Пак да питам, аз ли нещо не съм доразбрал?

А трябва ли да има такъв? Може тематиката да съкс :р Поне за мен случаят определено е такъв
Ениуей, ако се вярва на Драгън - Appocalypse Now

Естествено, че "Апокалипсис сега". Гледал съм го доста отдавна и съм го позабравил, де, така че конкретно не смея да говоря, но то това е сериозен философски филм. Със сюжет И реалистичен. А тематиката, че е пълен боклук спор няма.

хм аз сът тотален пацифист, така де мразя военните, обаче съм тотален фен на филми от типа на Блек Хоук и Бяхме Войници

така че съм по склонен да подкрепя Турин, все пак какво му е лошото на два часа стреляне по улиците. Най-малкото графиката е по-добра от "кънтъра"


а най-добрия военен филм сякаш е "взвод" макар че и "бяхме войници" ме радва много

turin wrote: само не разбрах кой за теб е сполучливия филм на военна тематика, или такъв филм просто няма шанса да съществува ?

Ами не знам защо, но на ум ми идва "Спасяването на редник Райън" ...
Ми там в 20 мин са ти показани всички ужаси на съвременната война от гледна точка на войника ... И я сега го сравни с 2-та часа на Хоук-а? ...

Да, впрочем първите 20 минути на Спасяването бяха много правилни, а аз бих добавил и първите 40 на "Враг пред портите". Който, без да съм специалист, беше И реалистичен.

Е точно Враг пред портата не беше хич реалистичен ...
Единствено там ми хареса играта на ЕдХарис май беше ... не заслужаваше тоя човек да умре и това си е ...

Не, ще прощаваш, ама говорим за качеството на филми, поставени върху военна тематика. Локалността или мащабността на конфликтите няма отражение върху качеството на филма. Значи какво, като войната във Виетнам е била много по-сериозна от това в Сомалия, там филмът може да има сюжет, подтекст и запомнящи се персонажи, а тук не може, така ли? Айде недей да бягаш по тъч-линията все пак, говорим за кино.

Аз не съм съгласна с тезата, че филмът трябва да има сюжет, за да е качествен. Вярно, че е малко извратено, но...

turin Black Hawk Down e просто 2 часа Кънър Страйк ....
Не че филма е лош но все пак както ти казах например за редника там наистина може да видиш какво е война ... А това че съвременните войни имат по малко жертви не означава че са по малко ужасни. Пък и съвременните войни са малко или повече партизански, при тях няма сблъсък на толкова големи групи от хора.

Ама не, чакайте сега - Блек Хоук-а е филм за една нищо и никаква операция в Сомалия, няма за цел изобщо да показва на зрителя "що е то война и има ли тя почва у нас". Липсата на високоинтелектуален сюжет или на какъвто и да било такъв е може би нещото, което най-добре показва безсмислеността на смъртта на близо 20-те загинали войници и според мен дори е плюс. Ако бяха направили филма от гледна точка на определен войник, ако бяха обвързали по някакъв начин зрителя с героите, емоцията накрая щеше да е много силна, сигурно щях да плача за милия любим изстрадал войник, но щеше да придаде много повече значимост както на операцията, така и на една единствена смърт. А чувството, което оставя така, е на абсолютна безсмисленост. Накрая седях, гледах надписите и в главата ми се въртеше непрекъснато - 20 млади момчета загиват за нищо и никакво, поради малшанс, в операция, която светът не помни и няма и да запомни, дори след този филм. И това е истината - на фона на множеството по-мащабни войни, една такава операция просто няма значение. На фона на по-разчувстващите и смислени филми за тези мащабни войни, този просто няма значение. Не претендира за нищо, не се бори за нищо... и по този точно начин успява да ми внуши идеята си - за случайността, която обръща живота надолу с главата, която изпраща под земята 20 войника, без това да постига почти нищо. И точно като такъв, непретенциозен, филмът ми харесва.