ShadowDance

Не става дума за справяне или не, а за силата на справянето.

Но нещо много се отклонихме от темата, която гледам позамряла покрай партийните дейности, та остава всеки да сподели по някоя романтична представа.

Елейн, браво за страхотната тема :)

Май мнението ми се покрива доста с това на Морви - че романтиката е почти изцяло в погледа на човека отсреща и обстоятелствата нямат чак такова голямо значение - важното е да са двама в целия свят :) От друга страна, много е важно да има шоколад :Р

А трябва ли да има друг човек за да има романтика?

Преди вярвах, че не...

Втори или трети имаш предвид?

Защото ако си сам, евентуално може да има романтична самота, но не си е работа...

Втори имах предвид...
Трети не ми трябва...
Сам...
Не знам...

Не е задължително, но е по-приятно.

Хехе, романтика за повече от двама... е мноого шоколад ше трее тогава ;р Пияни вишни най-добре и ... егати пауъра. Тя романтиката (що ли е в женски род) общо взето мисля че е кат двама /или повече/ са на една вълна, което начи че всеки поотделно е на кеф и съответно благоразположен към представата която има за другия . Ай кат съм сдухал да видим ква романтика ше ми внесе някой в живота. Тогава с отзад напред програмата всъщност става де Абе някак се уцелваме против всякаква логика с другите . И все пак романтиката май си е вродено нещо в характера, няма мърдане. Макар че е легнала като основа върху физическото привличане.

На мен пък именно като съм сдухана адски ми трябва някой. Някак това с трудните моменти, колкото и да е клише, може наистина да сближава. Е, не винаги, има неща, които човек има нужда да си изживее сам.

И освен това, винаги ще вярвам, че е любовта от пръв поглед е възможно - някак си няма нещо по-красиво от това.

Аз пък съм против концепцията за любовта от пръв поглед. Или поне при четвъртия обикновено гори. И е мила илюзия, която се променя твърде много с времето. Според мен е възможна само по изключение, когато по някакво съвпадение илюзията се окаже наистина това, което е изглеждала в началото. Или нещо различно, но внезапно разбереш, че именно от него се нуждаеш.

Morwen wrote:На мен пък именно като съм сдухана адски ми трябва някой. Някак това с трудните моменти, колкото и да е клише, може наистина да сближава. Е, не винаги, има неща, които човек има нужда да си изживее сам.

Аз па като съм сдухан искам да съм си сам. (но това със сближаването в трудните моменти и утехата,като оръжие за свалка си е общоизвестна класика )

Иначе по темата - романтиката е най-запомняща се когато има елемент на изненада. Шоколада, камината, ягодите със сметана и шампанското са си ОК, но когато са поднесени по необичаен и неочакван начин е най-впечатляващо за дамата и най-удовлетворяващо за джентълмена

Voland wrote:[
Аз па като съм сдухан искам да съм си сам.

Еми...
То и аз така по принцип. Ама както беше каза; Джон Ленън- "няма нищо по- хубаво от това да те прегърне човек, който обичаш".
Една прегръдка от любим човек и ... абе помага

Хех, радвам се че темата ви е харесала и че има толкова романтични хора проявили интерес към нея. Sorry, че я зарязах последните два дни, но бях на едно много романтично място (де да бях и с по-романтична компания ). С Лили посетихме пещерите Ягодинска и Дяволското гърло. Като се появят снимките ще пусна линк да видите. И двете пещери бяха невероятни. Ефектът 'wow' е 100%-ов, особено когато по тясното тунелче под земята влизаш в огромна бучаща галерия с прилепи на тавана и водопад с езеро под краката ти.

Исках да изразя възхищение от мненията ви за романтиката. Честно казано доста скептично бях настроена. Мислех че очарованието й се е стопило така както се разгаря кича и пошлостта в наши дни.

Исках да споделя, че съм съгласна с тези, които казаха, че за романтична атмосфера са нужни само двама души. Да сте двама на света, единствени един за друг, ми е официална идеология . А храната, за която споменах в първия си пост е само глезотийка. Идеята не е в самото й хапване, а в обстоятелствеността около нея. Не ми се връзвайте за шоколада, много си го обичам, спор няма, но за него важи същото - той просто е вкусна глезотия.

Доста голямо внимание отделям на спонтанноста на идеите, романтичните хрумвания. Човек някак ги оценява по-високо, именно защото са спонтанни, изблик на чувства.

Колкото до депресиите - на човек му е нужен отдушник в такива моменти. Звучи грубо, да, но фактически е така.