Re: Разни
Posted: Sat May 16, 2020 6:43 pm
Litz, така де, те фриндж явленията в изкуствата си влачат култове винаги, особено много по студентите в съответната област ходят. Ама извън редките случаи, когато раждат Игор Стравински, тия авления си остават ексесив фриндж. (Отделен въпрос е, че никой, с изключение на умишлено изтезаваните гости от партита на Скот и Зелда през 20-те, така и не е чул до края Пролетно тайнство, та да е сигурен от първо лице за Стравински.
)
По мои наблюдения Сфумато и идеята за такъв тип експеримент тук не е излизала от покрайнините. За добро или лошо това, щото може и да са се появили интересни неща. Аз след предозиране преди години, свързано с пряко съжителство с гилдията и с твърде много глупости не само при авангардите, ходя вече на театър по изключение.
Може би няма да е едно и също Карамазови. Моето беше двойна Младенова-Добчев постановка, в ония години, когато Работилницата предимно копаеше в „екзистенциалната пустота“ и не че не могат да живеят в такива дупки хуморът и иронията, но то си е съвсем друг талант. Не докарах до втория спектакъл, защото в първия екзистенциалната пустота на Альоша се състоеше от толкова крясъци и агресивно налитане към публиката, че за умерен интроверт като мен в суперкамерната зала на Сфумато беше равносилно на физическо отстъпление, чудо е, че не се озовах в скута на човека отзад. И това Младенова, представи си другото. Явор Гърдев, бтв, е ученик на Добчев, ама ей на, с Галин Стоев наистина са друга лига. Във връзка с таланта за ирония и смях, аз много харесвам Нина Димитрова също.

По мои наблюдения Сфумато и идеята за такъв тип експеримент тук не е излизала от покрайнините. За добро или лошо това, щото може и да са се появили интересни неща. Аз след предозиране преди години, свързано с пряко съжителство с гилдията и с твърде много глупости не само при авангардите, ходя вече на театър по изключение.
Може би няма да е едно и също Карамазови. Моето беше двойна Младенова-Добчев постановка, в ония години, когато Работилницата предимно копаеше в „екзистенциалната пустота“ и не че не могат да живеят в такива дупки хуморът и иронията, но то си е съвсем друг талант. Не докарах до втория спектакъл, защото в първия екзистенциалната пустота на Альоша се състоеше от толкова крясъци и агресивно налитане към публиката, че за умерен интроверт като мен в суперкамерната зала на Сфумато беше равносилно на физическо отстъпление, чудо е, че не се озовах в скута на човека отзад. И това Младенова, представи си другото. Явор Гърдев, бтв, е ученик на Добчев, ама ей на, с Галин Стоев наистина са друга лига. Във връзка с таланта за ирония и смях, аз много харесвам Нина Димитрова също.