Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
В него имаше нещо много ценно - пропагандното филмче в началото на първи епизод.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
От скука загледах Romeo x Juliet само с цел да видя колко е зле.
Е, много е зле горкичкото. Толкова зле, че някак ме забавлява.
Сега съм на 8-ма. Най-вероятно ще го дропна след 12-та.
Е, много е зле горкичкото. Толкова зле, че някак ме забавлява.
Сега съм на 8-ма. Най-вероятно ще го дропна след 12-та.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Nothing unusual to report, ама както е замрял форумът да взема поне да се обадя.
От лятото ми писнаха доста неща.
Не че съм ги дропнал, но им свалих оценката в MAL (аз и без това съм доста строг в нея).
В момента ми харесват само комедийката Servant x Service дето е много сладка, минималистична и забърква героите в сложна плетеница от връзки.
Харесвам и Uchouten Kazoku, дето на знам как да го опиша, но съдържа в малки дози доста разнообразни ингредиенти.
Примерно 8-ми епизод е демонстрация, как се прави добра драма без вряскане, крещене и напъване.
Romeo x Juliet, не мога да се стегна да го гледам след 8-ми. Май ще го дропна по-рано отколкото предполагах.
От лятото ми писнаха доста неща.
Не че съм ги дропнал, но им свалих оценката в MAL (аз и без това съм доста строг в нея).
В момента ми харесват само комедийката Servant x Service дето е много сладка, минималистична и забърква героите в сложна плетеница от връзки.
Харесвам и Uchouten Kazoku, дето на знам как да го опиша, но съдържа в малки дози доста разнообразни ингредиенти.
Примерно 8-ми епизод е демонстрация, как се прави добра драма без вряскане, крещене и напъване.
Romeo x Juliet, не мога да се стегна да го гледам след 8-ми. Май ще го дропна по-рано отколкото предполагах.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Еми аз си цикля на Avatar The Last Airbender, както алшу знае, а през останалото време обработвам резултати за последната си статия и дооправям наличния текст в дисертацията си. Та нямам ни време, ни ищах да подхващам негледани анимета.
Ромео Х Жулиета е мозъчна смърт, която навремето не можах да изгледам отвъд 2-3ти епизод. В смисъл, много зле беше положението. Даже бях писала нейде в ревюто си за Клеймор (където идеята беше да ревюирам сериал, който не ми харесва), че съм си избрала Клеймор, щото Ромео Х Жулиета със сигурност би ме убил ако се насиля да го изгледам. Ненам закво алшу се мъчи с него изобщо.
В тоя ред на мисли, който се кефи на One Piece просто ТРЯБВА да изгледа Avatar The Last Airbender. Западна анимация за детенца е, ама е с ебаси света и с някои много епични персонажи. Аанг - главният герой - често се лигави като Люфи, светът (както казах) е много як, битките са невероятно красиви, има убер кавай маскоти И ЯКИ ЖЕНСКИ ПЕРСОНАЖИ И РОМАНС!!! КОПЕЛЕТА, ИМАМЕ СИ КАНОН ДВОЙКИ И МЕГДАН ЗА РАЗВИТИЕ НА НЕКАНОН ТАКИВА. Вър'те го гле'йте, за да има с кого да си говоря за него. Зарибих мъж ми и с него го изгледах за втори път. Почти го изгледах, де - днес ще го завършим и ще ходя да го похваля в темата за Златните анимации в Сериалите. Понеже ненам дали я четете, пиша и тук. Това е най-аниме западната анимация, която ми е попадала. Личи си, че е бая вдъхновена от разни анимета има си и аниме похвати тук таме. Въобще, изобщо, аниме фенове от всички страни, обединявайте се и ходете да гледате Аватар щото си ТРЕБВА!!!
Продължението - Legenf of Korra също е много яко.
Ромео Х Жулиета е мозъчна смърт, която навремето не можах да изгледам отвъд 2-3ти епизод. В смисъл, много зле беше положението. Даже бях писала нейде в ревюто си за Клеймор (където идеята беше да ревюирам сериал, който не ми харесва), че съм си избрала Клеймор, щото Ромео Х Жулиета със сигурност би ме убил ако се насиля да го изгледам. Ненам закво алшу се мъчи с него изобщо.
В тоя ред на мисли, който се кефи на One Piece просто ТРЯБВА да изгледа Avatar The Last Airbender. Западна анимация за детенца е, ама е с ебаси света и с някои много епични персонажи. Аанг - главният герой - често се лигави като Люфи, светът (както казах) е много як, битките са невероятно красиви, има убер кавай маскоти И ЯКИ ЖЕНСКИ ПЕРСОНАЖИ И РОМАНС!!! КОПЕЛЕТА, ИМАМЕ СИ КАНОН ДВОЙКИ И МЕГДАН ЗА РАЗВИТИЕ НА НЕКАНОН ТАКИВА. Вър'те го гле'йте, за да има с кого да си говоря за него. Зарибих мъж ми и с него го изгледах за втори път. Почти го изгледах, де - днес ще го завършим и ще ходя да го похваля в темата за Златните анимации в Сериалите. Понеже ненам дали я четете, пиша и тук. Това е най-аниме западната анимация, която ми е попадала. Личи си, че е бая вдъхновена от разни анимета има си и аниме похвати тук таме. Въобще, изобщо, аниме фенове от всички страни, обединявайте се и ходете да гледате Аватар щото си ТРЕБВА!!!
Продължението - Legenf of Korra също е много яко.
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6476
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
А си спомням добрите стари времена, когато се скъсвах еърбендъра да го хваля на форума и рядко ме обръщаха на внимание... Уникален е сериалът, а Айро се превърна в един от любимите ми образи изобщо. Бтв, готиното е, че в първи сезон има много ясни подсказки за това какво ще се види в третия, само дето е добре човек да е изгледал целия сериал веднъж и след това да го гледа отново, за да ги види. Което идва да покаже, че историята е разказана така, както е била планирана в началото, и е докарана до финал - а това май е рядко срещано в щатски сериал, който не е дело на НВО.
"Легенда за Кора", продължението, тоест, също си заслужава много, само дето това, че героите са тийнейджъри, идва с всичките си отрицателни черти. За сметка на това човек има шанса да види и да се изкефи брутално на порасналите герои от стария сериал, както и да се наслади на една доста мрачна и брутална история с наистина плашещ злодей, който, обаче, има толкова желязна мотивация за действията си, че половината зрители всъщност го подкрепят поне до един момент. Има го и Тензин - синът на Анг и учител на Кора по въздушно повеляване, който е просто съкровище. За този сериал са планирани три сезона, всеки от които трябва да е напълно завършена самостоятелна история, и първият е точно това. И то каква история...
"Легенда за Кора", продължението, тоест, също си заслужава много, само дето това, че героите са тийнейджъри, идва с всичките си отрицателни черти. За сметка на това човек има шанса да види и да се изкефи брутално на порасналите герои от стария сериал, както и да се наслади на една доста мрачна и брутална история с наистина плашещ злодей, който, обаче, има толкова желязна мотивация за действията си, че половината зрители всъщност го подкрепят поне до един момент. Има го и Тензин - синът на Анг и учител на Кора по въздушно повеляване, който е просто съкровище. За този сериал са планирани три сезона, всеки от които трябва да е напълно завършена самостоятелна история, и първият е точно това. И то каква история...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Mushu
Най-много ме кефят фолклорните референции или пък когато изкарат някоя не толкова човешка реакция, я от тетгу, я от тануки.
Amelia
), но вече взе да ми идва нанагорно.
Реших, като ще се самоизтезавам поне да е с класика и подхванах сериала от 1978 - Uchuu Kaizoku Captain Harlock.
Леле това колко е зле!
От една страна силно напомня за Uchuu Senkan Yamato от 1974, защото голяма част от екипа е от там (дори една от героините веднъж погрешка я нарекоха Юки вместо Кей).
Това е добрата част.
Лошата е сюжетът, който е пълен с безумия.
Примерно голяма част от времето е инвестирана в страданията на едно 7 годишно хлапенце. Така посреща анимето зрителинте си - има да си чааакат обещаните пиратски приключения, докато зяпат най-педофилски белите гащички на малко момиченце, зарязано в интернат.
Тя е дъщеря на най-добрият приятел на Харлок. Той отново и отново и отново я оставя в ръцете на най-големите си противници, които на свой ред отново и отново и отново я използват, за да го изнудват.
Но такъв е Харлок, веднъж вземе ли решение, гони го до край...дори то да прецаква всички страни.
Друг пример - понякога странна неконсистентност между епизодите. Установяваме нещо със сигурност в единия, а следващия все едно не се е случило. Това може и да е следствие от лошо планиране, но ефектът е странен и дори донякъде комичен.
Признавам, че Uchuu Senkan Yamato от 1974 също не е особено смислено, а е фрашкано с наивитет, детинщини, странна космология и идиосинкратизми, но е направо гениално в сравнение с това тук.
Е, ще изтърпя Captain Harlock поне, за да се запозная с митологията на шоуто, която малко ми лисваше преди години като гледах Space Pirate Captain Herlock: The Endless Odyssey. Последното хич не беше лошо и смятам да го rewatch-на.
tigermaster
Какво се предполага да харесат "дъртите"?
Трябва ли да се срамуват, че са гледали нещо за деца/тийнейджъри?
Йъп.като историята на танукитата е просто много неща в едно
Най-много ме кефят фолклорните референции или пък когато изкарат някоя не толкова човешка реакция, я от тетгу, я от тануки.
Amelia
Ми забавно тъпо ми беше (особено това къса-дългаjd коса и как последната е доказателство за половата принадлежност на ЖулиетаНенам закво алшу се мъчи с него изобщо.
), но вече взе да ми идва нанагорно.Реших, като ще се самоизтезавам поне да е с класика и подхванах сериала от 1978 - Uchuu Kaizoku Captain Harlock.
Леле това колко е зле!
От една страна силно напомня за Uchuu Senkan Yamato от 1974, защото голяма част от екипа е от там (дори една от героините веднъж погрешка я нарекоха Юки вместо Кей).
Това е добрата част.
Лошата е сюжетът, който е пълен с безумия.
Примерно голяма част от времето е инвестирана в страданията на едно 7 годишно хлапенце. Така посреща анимето зрителинте си - има да си чааакат обещаните пиратски приключения, докато зяпат най-педофилски белите гащички на малко момиченце, зарязано в интернат.
Тя е дъщеря на най-добрият приятел на Харлок. Той отново и отново и отново я оставя в ръцете на най-големите си противници, които на свой ред отново и отново и отново я използват, за да го изнудват.
Но такъв е Харлок, веднъж вземе ли решение, гони го до край...дори то да прецаква всички страни.
Друг пример - понякога странна неконсистентност между епизодите. Установяваме нещо със сигурност в единия, а следващия все едно не се е случило. Това може и да е следствие от лошо планиране, но ефектът е странен и дори донякъде комичен.
Признавам, че Uchuu Senkan Yamato от 1974 също не е особено смислено, а е фрашкано с наивитет, детинщини, странна космология и идиосинкратизми, но е направо гениално в сравнение с това тук.
Е, ще изтърпя Captain Harlock поне, за да се запозная с митологията на шоуто, която малко ми лисваше преди години като гледах Space Pirate Captain Herlock: The Endless Odyssey. Последното хич не беше лошо и смятам да го rewatch-на.
tigermaster
И като го похвалиш така, те се настройват за шоу от типа на Shigurui и като видят Korra реагират...цитирам от един друг форум:както и да се наслади на една доста мрачна и брутална история с наистина плашещ злодей
Хайде обясни им на тези хора, какво искаш да кажеш.Аз гледах легена на Кора, обаче много детска история. Героинята ми се стори доста свежа, но като цяло нито ми беше тъпо, нито ми беше интересно. Дропих след 3ти еп. и разгледах на вентилатор крайните епизоди. Просто не си е за дърта аудитория.
Какво се предполага да харесат "дъртите"?
Трябва ли да се срамуват, че са гледали нещо за деца/тийнейджъри?
Last edited by alshu on Wed Aug 28, 2013 1:49 pm, edited 2 times in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6476
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Ще им кажа, че и двамата ми родители, дето са на по над петдесет години, изгледаха сериала с огромен кеф и биха го гледали пак. Те, естествено, не са дърта аудитория, но...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Според мен проблемът тук е от друго естество.
"Дъртите" (разбирай и тинейджърите) сякаш търсят предимно депресарщини.
Дразни ме и първосигналната реакция:
мрачно и драматично не означава автоматично "за възрастни" и "сериозно", а слънчево и весело не означава автоматично "за деца" и "несериозно".
Срещал съм неща за възрастни (Salaryman Kintarou anyone?), които са стотици пъти по-тъпи, елементари и наивни от определени заглавия за деца.
"Дъртите" (разбирай и тинейджърите) сякаш търсят предимно депресарщини.
Дразни ме и първосигналната реакция:
мрачно и драматично не означава автоматично "за възрастни" и "сериозно", а слънчево и весело не означава автоматично "за деца" и "несериозно".
Срещал съм неща за възрастни (Salaryman Kintarou anyone?), които са стотици пъти по-тъпи, елементари и наивни от определени заглавия за деца.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Не издържах Uchuu Kaizoku Captain Harlock и го дропнах след 14-ти епизод.
Пробвах какви ли не тактики да се настроя за него...дори превключвах на фенсиките субтитри белким нещата станат малко по-комични...не върви и не върви.
Захванах да rewatch-вам The Endless Odyssey и веднага ми се оправи настроението .
Иначе от on-going-ите Senyuu 2 - 9-ти епизод. В него, дето е три минутен, сигурно се случиха повече и по-смислени неща от обичайното в 5-6 епизода на Uchuu Kaizoku
.
Пробвах какви ли не тактики да се настроя за него...дори превключвах на фенсиките субтитри белким нещата станат малко по-комични...не върви и не върви.
Захванах да rewatch-вам The Endless Odyssey и веднага ми се оправи настроението
.Иначе от on-going-ите Senyuu 2 - 9-ти епизод. В него, дето е три минутен, сигурно се случиха повече и по-смислени неща от обичайното в 5-6 епизода на Uchuu Kaizoku
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Аз се навих заради това, че ще излиза 3D CGI филм...и може би ще стигне до нас през 2014-та.
Абе класика е...ама ценните неща които намират японците в него, сигурно могат да се изтръгнат само с многоетапна дестилация...има някакви филми и алтернативни сетинги.
Може това което ги кефи да е и в Galactic Express поредицата, която е в същата вселена.
Ако съдя само по музиката в The Endless Odyssey те е по-силно повлияно от уестърн алтернативния сериал (него пък не мога да го намеря никъде).
Друго което съм гледал "героите от Harlock се намесват в космическа версия на Пръстена на Нибелунгите"...нещо не бях много впечатлен...само картинките бяха красиви.
Абе класика е...ама ценните неща които намират японците в него, сигурно могат да се изтръгнат само с многоетапна дестилация...има някакви филми и алтернативни сетинги.
Може това което ги кефи да е и в Galactic Express поредицата, която е в същата вселена.
Ако съдя само по музиката в The Endless Odyssey
те е по-силно повлияно от уестърн алтернативния сериал (него пък не мога да го намеря никъде).Друго което съм гледал "героите от Harlock се намесват в космическа версия на Пръстена на Нибелунгите"...нещо не бях много впечатлен...само картинките бяха красиви.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Toaru Majutsu No Index Movie: Endymion No Kiseki - изгледах това творение на съвременната цивилизация и как да го кажа...пълна глупост е естествено.
Не че таях някаква голяма надежда, но все си мислех, че има малко по-добри шансове при такъв относително скъп френчайз.
Първото което се набива в очи (и в уши) - взели са идеята от Macross Frontier филмите и трепят доста време с песни и концерти. Разликата е, че тук са вложили доста по-малко пари, а самата музика е най-маргинален j-pop. Не че тази във Frontier не е в същия стил, но поне е дело на Йоко Кано.
Други неща - абсолютно безсмислен и противоречащ си сценарий, маса нови лолита, маса неиновативен фенсървис, участие на абсолютно всички герои от Index и Railgun, което претрупва излишно и без това елементарния сюжет (примерно Kondo-ojo-sama ми е любимка, но тук е в повече), съответно за да ги вкарат в историята, са ги накарали да се държат леко странно и неадекватно.
Неща които все пак ми харесаха - анимацията и беграундите са си добре, както обикновено. Имаше една-две интересни битки, имаше и една-две интересни сцени с футуристични vehicle
-и и конструкции. (Кефя се на орбитални асансьори, където и да ги видя - Zone Of The Enders Dolores, Gundam 00, тук).
Накратко - скъп боклук. Може да се изстиска нещо интересно от него, но не много.
След него гледах 23-ти епизод на Senyuu. Само 3 минути, но ми напълни душата.
Не че таях някаква голяма надежда, но все си мислех, че има малко по-добри шансове при такъв относително скъп френчайз.
Първото което се набива в очи (и в уши) - взели са идеята от Macross Frontier филмите и трепят доста време с песни и концерти. Разликата е, че тук са вложили доста по-малко пари, а самата музика е най-маргинален j-pop. Не че тази във Frontier не е в същия стил, но поне е дело на Йоко Кано.
Други неща - абсолютно безсмислен и противоречащ си сценарий, маса нови лолита, маса неиновативен фенсървис, участие на абсолютно всички герои от Index и Railgun, което претрупва излишно и без това елементарния сюжет (примерно Kondo-ojo-sama ми е любимка, но тук е в повече), съответно за да ги вкарат в историята, са ги накарали да се държат леко странно и неадекватно.
Неща които все пак ми харесаха - анимацията и беграундите са си добре, както обикновено. Имаше една-две интересни битки, имаше и една-две интересни сцени с футуристични vehicle
-и и конструкции. (Кефя се на орбитални асансьори, където и да ги видя - Zone Of The Enders Dolores, Gundam 00, тук).
Накратко - скъп боклук. Може да се изстиска нещо интересно от него, но не много.
След него гледах 23-ти епизод на Senyuu. Само 3 минути, но ми напълни душата.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 0 guests