ShadowDance

Вижте сега, една от основните ми речеви характеристики е, че говоря много бързо, прилагам красноречиви звуци и често в кроя на изречението не си спомням какво искам да кажа - опитвам се да пренеса тези свои качества и в интернет пространството :Р Но, щом това е толкова вредно за разпространението на мъдростта ми, we shall reconsider the politiking(long live FSU-ers' slang!!!).

Колкото до смисъла на изреченията, дългото обмисляне с речник в ръка му е майката :ррр Марфа, ние рано или късно ще възтържествуваме, не им обръщай внимание!

yeah, whoever FSU-ers are...

Колкото до смисъла на изреченията, дългото обмисляне с речник в ръка му е майката

Е, да, ама преди да бъдат написани

Любимец, обещевам че в първия възможен момент ще се занимая с "Лъвовете" и в скоро време ще има какво да поспорим....

Аз пък съм напълно съгласен с Любимеца, не само защото имам слабост по испанската култура, и в частичността историята им по време на владението на маврите и Реконкистата. Напълно споделям, че книгата превъзхожда видимо по-голямата част от примерите в жанра, дори и технически да е по-скоро исторически роман, отколкото фентъзи. Всъщност, книгата е дори по-ценна заради това, че е различна, и не се предлагат обикновените клишета.

Не отричам, че определени писатели успяват да превърнат клишетата в класика (като Ериксън например) - имам предвид многобройните магии, измислените раси и континенти, разните магически същества, богове и т.н. Само че аз далеч повече ценя книгите, които са различни, и смятам че "Лъвовете на ал-Расан" е добър пример за това. Точно по тази причина аз, който по принцип чета малко фентъзи (наблягам на научната фантастика) харесвам много Зелазни, Джордж Р.Р. Мартин, Урсула ЛеГуин, и смятам че те ще останат помнени много дълго време, отколкото поредната книжка, която повече или по-малко е в рамките на жанра.

Доколкото се отнася до "Лъвовете ...", мненията за тази книга са противоречиви и извън България, но ми е направило впечатление, че май хората които най-много я критикуват са обикновено най-запалените фентъзи фенове, докато книгата допада на много хора, които рядко четат фентъзи ...

Тя може просто да е писана именно за такива хора.

Хех, изкефи ме тая концепция - ще я прочете, за да може да спори. В смисъл, идеята да му хареса е изключена още преди да я е зачел.

Добре, де, представи си, че си на негово място и някой ти подхвърли книгата "Двайсет и два пътя към помирението - как да откриеш своята манджурна'х Ка и да я използваш на работното си място" с полудяла лелка в поза разкрачен иланг-иланг на корицата - и ти, ако искаш изобщо да я четеш, ще го направиш с цел да я оплюеш и анатемосаш. Разбира се, за нещастие на Wanderer-а, аз с нетърпение очаквам да чуя мнението му...

Roland of Gilead wrote:Хех, изкефи ме тая концепция - ще я прочете, за да може да спори. В смисъл, идеята да му хареса е изключена още преди да я е зачел.

Не бих казал, защото и аз съм чел книги, главно за да мога послед да ги критикувам, пък някои от тях взеха, че ми харесаха.

Еми аз пък в момента съм зачел новата книжка на Квазар, че нямаше кой да я ревюира, с идеята, че ще е малоумна, ама ще ми хареса. МНОГО е трудно, ше знаеш...

Защо за нещастие?
сега уондъръра ще каже че отива да чете и да види къде аджеба е пикливата колбичка...

Хм... не знам дали изобщо нвякой ще обърневнимание на тази тема отново, но аз имам да изпълнявам разни обещания... първо - да кажа, че колкото и да се опитвах не успях да прочета докпрай лъвовете на Ал расан... може би някой път щке успея дасе справя докрай но на тоя етап....

като начало мога да кажа че общо взето чувствата ми клонят по-скоро към положителните, отколкото към отрицателните, макар даса най-вече неутрални.... демек - с една идея по-позитивни от неутралните...

когато в началото започнах книгата имах чувството че Кай се е опитвал да напише литературен вариант на филма Криминале - всичките тия реплики и асоциации с пикането все пак не ми се вижда да стоят много като на място. Не съм от най-гнусливите хора
( дори напротив ) но някак си ни ми хареса в книга, за която очаквах доста висок стил да пише неща като "някои мъже не можеха да пикаят сами.... но само при тази мисъл слъбините на алвар се свиха в болезнен спазъм и струята безсилно секна" или "като ги гледам отдолу гърдите ти ми приличат на пъпеши".. пъ к и цялатна тая "завръзка" - да стане по-времето на пикаенето на един от главните герои....

като казах завръзка - така и не успях да отлича къде точно се намира кулминацията и откъде започва повишаването на напрежението - щото такова не усетих в първите 150 страници от книгата, пък нататък нямах нерви да продължавам...

фантазията - ми то няма фантазия... може ли във фентъзи роман иманата да са като Санчо, Валедо, Рагоса, Есперанса и т.н. Пък и тези три религии... абе това си е баш исторически роман за реконкистата в испания, просто изглежда автора симпатизира на определена религиозна група от онзи период, чиято пък история изглежда не се е развила както най-би допаднало на автора и той се стреми да си го върне на света... и все пак, това е все едно някой от нас да се хване и да напише книга за царството Пългария, което видиш ли не паднало под Дурските пълчища....

като цяло - имаше моменти в които мибеше донякъде интересно да чета, но преобладавах тези, в които ми се струваха по-интересни нещата, които даскала разправяше... и може би 75% от страницитге, които съм прочел до момента имам чувството че съм ги прочел някак си "по принуда"....

ако трябва да я сравнявам с другата книга която последно прочетох - Придворният убиец мога съвсем четно да си кажа коя ми хареса повече. и тя определно, въпреки плоската интрига и ужасно глупавото обяснение за претопените, ще е преди Лъвовете...