ShadowDance

час, ловя, костилка, сух, завивам

Морякът дръпна покривалото върху себе си и се опита да се завие. Не че имаше смисъл. Всичко беше мокро. Дъждът се лееше като из ведро. Процеждаше през дъските на палубата и капеше в каютите. Поне щяха да имат прясна вода. Като се има предвид, че последното им слизане на твърда земя беше преди двадесет дни, едва ли беше останала много вода. Само да стигнеха тази проклета земя отвъд морето. Индия, или каквото там беше. Щяха да си наберат нормални плодове, вече му беше писнало от тези костилки. Беше чувал, че имало големи червени плодове със солен вкус. И такива, които се копаели от земята. Ще си наловят и нормален дивеч, няма само да се чудят как да чистят дребните рибки, които ловяха. Само да достигнат проклетата Индия, нали земята била кръгла, по дяволите. Колко огромен кръг можеше да бъде? Една вълна цапардоса ожесточено кораба и той се отказа от намерението си да поспи поне за час. Стана и навлече напоеното си с вода палто, все едно нямаше нищо сухо. Покатери се по стълбата към палубата, миг преди да чуе уплашените викове на другарите си. Обърна се назад и видя боцмана с лице застинало в нечовешки ужас. А очите му бяха устремени към ръба на морето. Огромна линия като хоризонт, където морето се превръщаше в колосален водопад и после се губеше в нищото. Значи това беше краят на света... Той също закрещя, виковете му се смесиха с тези на другарите му. Корабът се преобърна като детска играчка в бездната.

- Земяяяяяяя! Земяяяяяяяяяя! - дереше гърлото си юнгата. - Ставай бе, видяхме земя! Хайде, капитанът каза да събудя всички, качвай се горе!

Lannis wrote:час, ловя, костилка, сух, завивам

Часовете изтичат неуловимо. Лежа замаян под завивката и чакам всичко да свърши. Почти не усещам остатъците от тялото ми какво правят. Аз съм черупката на изсъхнала костилка отдавна изгубила възможността да покълне.

Morwen wrote:проблясък, дърво, ръце, бездна, желание

Висенето на ръце стиснали кършещо се клонче от вкопало се в отвесната скала дърво и то над бездна, поражда желание да не си там. - из "Проблясъците на Кселос" гл.1 т.3"

Предният спомен го разтърси, но проблясъкът продължи не повече от секунда. Ефектът беше разтърсващ. Облегна се на дървото и се опита да осмисли това, което прелетя през съзнанието му за краткия момент на осъзнаване.
Сякаш стоеше пред бездна, през която строеше мост, но елементите идваха при него по собствен избор, а не по негово желание. Ръцете му сами се свиха в юмруци, а от устата му се изтръгна отчаян вик...

Проблясък. Желание.
Ръце, носещи аромата на разцъфнали вишневи дървета.
И очи - до болка взиращи се в бездната.

проблясък, дърво, ръце, бездна, желание

- Нямам никакво желание да скачам в тази бездна. - опънах се аз. - Високо е, дяволите го взели. Дърветата долу едва се различават...
- Не се плаши, дете. И не кълни. Бог ще те поеме в ръцете си, щом делото, което вършиш е угодно Нему. А и двамата знаем, че се нуждае от доказателство за вярата ти. - с блага усмивка каза той.
Аз свих рамене.
- А защо трябваше да подписвам онези празни листа? С какво това Му е угодно? - получих внезапен проблясък на здрав разум аз.
- Неведомни са пътищата Му. - мъдро отбеляза той.
Аз ядосано скръстих ръце и пак надникнах през ръба.
- Тц, няма да стане. Ако ще изпитва вярата ми, да беше почнал с нещо по-малко - сбърчих устни аз. - Съжалявам ако подвеждам теб, Ордена и Йехова, обаче просто няма да скачам.
- Как така няма да скачаш, бе? Нали уговорихме всичко? И погребалното съм резервирал вече! - той се задъхваше от възвишен гняв. - Скачай! Трябва да скочиш! Трябва!
Той тропаше с крак на всяко изречение, повишавайки тон.
- Не можеш да се откажеш сега! Ще бъдеш проклета! Проклета! Навеки! Завинаааааааааааааааа - при последното тропване с крак каменният блок се откъсна от скалата и се понесе по сипея, а после с един последен удар потъна в пропастта. Поне резервацията няма да стане зян...

дете, кълна, подвеждам, камък, разум
Да видим дали някой ще се излъже и този път...

дете, кълна, подвеждам, камък, разум

Като дете го прокълнаха (а според някои благословиха) с дарбата да развеселява хората. Прочу се надлъж и нашир, крале и кралици го канеха в дворовете си, само и само да чуят невероятните му истории. Казват, че веднъж дори гостувал при Повелителя на сенките в каменния му замък, навръх Мъгливите планини.
Ала както с всяка дарба и тази си имаше цена. Хората се радваха на историите му, ала разумът им ги отхвърляше като неистини, шеги, измислици. Защото проклятието (или благословията, зависи как го погледнеш) гласеше, че когато му повярват, той ще се превърне в камък. Първоначално това не го притесняваше, но както често се случва, дойде момент в който му се искаше да разберат, че не ги подвежда, че казва истината... За съжаление си нямаше идея как да го направи...

дете, кълна, подвеждам, камък, разум

Въжето, с което беше прикрепен камъкът на шията ми се скъса. Нямаше значение, все едно реката нямаше да ме подведе. Ледените й води щяха да обгърнат тялото ми, да го сковат и да не му позволят да изплува. Заклех се, че този път ще успея. Нямаше да стане като преди, когато раните ми се оказаха твърде плитки. Или като онзи път, когато просто не можах да преодолея разума си и да направя онази една единствена крачка, деляща ме от пропастта. Или онзи път, когато по детски наивно реших, че ще мога да спра да ям, да пия, а накрая и да дишам просто като реша.
Скочих. Усетих водата. После дъното. А после, че разстоянието между него и повърхността е около половин метър. Е, трябваше да се очаква...

Ех, лъжи лъжи ;р Стиа им толкоз


пиле, дистанционно, лист, трева, нощ

пиле, дистанционно, лист, трева, нощ

Малко преди полунощ съседката му реши да го посети и така го и намери. Седеше в изтърбушеното канапе, все още здраво стиснал дистанционното в безжизнената си ръка, а от телевизора насреща му нелепо се кискаше и танцуваше някакво анимационно пиле. Прозорците бяха широко отворени и нощният вятър шепнеше в листата на черешата на двора, галеше остарелите, опушени от дима на стотици цигари пердета и изливаше в стаята аромата на прясно окосена трева.

Xellos wrote:пиле, дистанционно, лист, трева, нощ

Горкото пиле... да умре така нелепо - паднало му дистанционно върху главата през нощ.. а дистанционното било захвърлено от един разярен баща, ядосан на сина си, че вместо да си чете листата за утрешното конролно гледал телевизия...

Може ли да дам едно предложение:
кръв, сперма, интрига, меч, дракон?

....А мечът, меч? Какво острие.
Срещам аз дракон, но ви казвам - ГРАМАДА!
Замахвам...
Какъв ма..ъ...двубой, каква интрига.
И капе. Не кръв, а сперма,
честна дума....
"Трябва да тренирам за точност" - си казах....

...хайде де, думите са прекрасни.
Съчинявайте. Нека минат поне още няколко човека и тогава
някой да даде още.