ShadowDance

Хм, не знам дали това се води поезия или пиянска песен, примерно, но:

У каждого пьянства свой запах особый:
Ликёр пахнет тайных фантазий свободой.
Шампанское пахнет кокетством и флиртом.
Разбитая морда - разбавленным спиртом.
Развратом и страстностью пахнет коньяк.
Взрывным позитивом - абсент натощак.
Вино отдаёт дорогим рестораном.
От вермута пахнет хихиканьем пьяным.
Коктейлями пахнут дебош и кураж.
Закваской хмельною воняет алкаш.
Утратой способности двигаться - водка.
Стремленьем по бабам пройтись - виски стопка.
Джин пахнет желаньем нажраться красиво.
Желаньем отлить отличается пиво.
Похмельем тяжёлым с утра - арманьяк...

И только лишь трезвость не пахнет никак

Все хубави неща тука. А последното си е чиста поезия.

Много ми хареса .

deleted by the Interpreter

Имам нужда от помощ. Някой да разполага случайно със стихотворението на Шели "Озимандас", на български? Трябва ми за един превод и се чудя, дали го има въобще. В нета намерих само една две строфи, пък парадоксално го има на македонски

Ето го стихотворението :

Озимандий

Странник непознат от край далечен ми разказа:
два огромни крака сред пустинята стърчат,
изваяни от камък. Във пясъка до тях,
напукан и полузарит, лежи на мъж лакът.
Усмивката на този лик, надменен и студен,
говори, че ваятелят добре е разгадал
човека - страстите му и до този ден
от камъка надничат: страсти на човек без жал.
"Аз Озимандий съм и цар съм над царете!
Делата мои всички със завист погледнете!"
- все още на пиедестала тез слова личат.
Но друго нищо няма. Покрай тая
развалина огромна голи пясъци мълчат,
самотни и безжизнени, се губят във безкрая.

Пърси Биш Шели
Превод Ил. Люцканов, изд. "Еквус Арт", С., 1998

Страхотно. Благодаря много. Печелиш бира по избор
Моят вариант беше безкрайно по-зле...

Моля, моля Преди година бях изправена пред същия казус и една приятелка "ме черпи" с тоя превод, така че сега аз "те черпя" с него. Очевидно стихотворението е бая използвано.

Кога печална есен наближата
Кирил Христов

Кога печална есен наближава
и жълт листец по вятра полети,
в оставена от птичките дъбрава,
дете, обичаш ли да ходиш ти?

Обичаш ли под дъбове вековни,
по дни унесена във самота,
да гледаш как едва пълзи мъглата
по чуките на Стара планина,
да плачеш над тревите и цветята,
попарени от ранната слана?

Девойко, ако в сладкото безумие
на есен теб по-мил е тоя свят,
ела по губещи се татък друми:
ний ще вървиме мълком — и без думи
сърцата наши ще се разберат.

Да, пак съм аз... ако искате, бийте ме, ама пак съм аз... и, да, ако искате, бийте ме, ама този път дори ще са две.

От няколко дни насам все се каня да припомня това...

К ***
Александр Сергеевич Пушкин

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

=====================================

...а днес, след един филм, който ме поразтърси, не мога да се сдържа да припомня и...

Я памятник себе воздвиг нерукотворный
Александр Сергеевич Пушкин

Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастёт народная тропа,
Вознёсся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру - душа в заветной лире
Мой прах переживёт и тлeнья убежит -
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдёт по всей Руси великой,
И назовёт меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикий
Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью бoжию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца;
Хвалу и клевету приeмли равнодушно
И не оспаривай глупца.

На фона на тоновете руска неразбираема за мен поезия с която Пенчев ни засипва ще пейстна стария Робърт Фрост, където за пореден път виждаме how it's really done.

FIRE AND ICE - a poem by Robert Frost

Some say the world will end in fire,
Some say in ice.
From what I've tasted of desire
I hold with those who favour fire.
But if it had to perish twice,
I think I know enough of hate
To say that for destruction ice
Is also great
And would suffice.

С това стихотворение поздравявам моя най-добър приятел Валери, който на УоУ за известен период от време имаше Мейдж с 51 точки във Fire.

И да, в религията ми има забраняваща запетаите клауза.

Страхотно стихотворение.

Гугъл е добро нещо все пак: случайно намерих едно стихотворение на Валери Станков от края на 70-те, което предизвика голям скандал тогава:

Стадото на слепите пастири


От хиляди лета пастири слепи
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва
тревицата – душица омърлушена,
а вълци с нокти в белите ни хълбоци
изпиват от гръкляните ни сушата.
Пастирите натирят ни пресипнали
и псуват в ямурлуците разпасани,
а ние се катерим все по сипея –
да стигнем до заветните им пасища.
Но там по пладне сянката е мащеха
и слънцето подскача по тоягата,
а някъде в поляните със мащерка
децата им играят с вакли агънца.
Но камъни навред, където свърнем,
обелени от слънцето оврази…
И молим бог в поляните остъргани
от слепите пастири да ни пази.
Но някой ден, езиците прехапали,
ще се свлечем връз тях като лавина…
Че по-добре под ножа на касапина,
отколкото подир слепец завинаги!


Тогава ми звучеше анти-тоталитарно, но май си е доста актуално

Interpreter wrote:Гугъл е добро нещо все пак: случайно намерих едно стихотворение на Валери Станков от края на 70-те, което предизвика голям скандал тогава:

Стадото на слепите пастири


От хиляди лета пастири слепи
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва
тревицата – душица омърлушена,
а вълци с нокти в белите ни хълбоци
изпиват от гръкляните ни сушата.
Пастирите натирят ни пресипнали
и псуват в ямурлуците разпасани,
а ние се катерим все по сипея –
да стигнем до заветните им пасища.
Но там по пладне сянката е мащеха
и слънцето подскача по тоягата,
а някъде в поляните със мащерка
децата им играят с вакли агънца.
Но камъни навред, където свърнем,
обелени от слънцето оврази…
И молим бог в поляните остъргани
от слепите пастири да ни пази.
Но някой ден, езиците прехапали,
ще се свлечем връз тях като лавина…
Че по-добре под ножа на касапина,
отколкото подир слепец завинаги!


Тогава ми звучеше анти-тоталитарно, но май си е доста актуално

Бях го забравил. Благодаря, че ми го напомни