ShadowDance

Тръгваш от попа към витошка, 100-на метра нагоре (преди първата пряка) отдясно. Някакво магазинче директно от производителя. Лесидрен мисля.

Така - да се похваля - успях да сваля от 113 до сегашните 104.6 за около месец без проблеми (и чувство на глад), като реших да тествам някои мои теории ... засега работят. Ако стигна 80 ще споделя допълнително инфо.

Аз свалих от 83 на 75 преди месец и половина, като бях болен. Доста от това бяха мускули и вече няколко седмици пак си имам проблеми с колената заради това.

Kilograms don't matter, muscles and fat do.

AlDim wrote:Аз свалих от 83 на 75 преди месец и половина, като бях болен. Доста от това бяха мускули и вече няколко седмици пак си имам проблеми с колената заради това.

Kilograms don't matter, muscles and fat do.

При мен е лой ... почти ми е невъзможно да загубя мускулна маса

8+ кила за един месец са твърде много. Не е добре - не се задържа загубата като е много интензивна. Нещо не правиш както трябва. Опитай се да ги докараш по кило на седмица.

The Dragon wrote:При мен е лой ... почти ми е невъзможно да загубя мускулна маса

При по-интензивни диети с прекалено малко протеин точно това става.
В моя случай беше седмица на портокали и ябълки, щото от грипа нямах никакъв апетит (допълнително лежането...).

Не е ниско протеинова, а принципа е - ядеш когато си гладен, докато си гладен и при около 1600 калории на ден, не бих я нарекъл и интензивна.

Аз пък трябва да кача мааалко, че след бронхита смъкнах 5-6 кила та сега на зърнена диета - квото зъна и се омита . Кашкавалките помагат със страшна сила поне.

Често ми се налага да критикувам остро майката, заради готвенето и. Звучи ужасно да ти готвят, а ти да не си доволен, но така се получава. Не е съобразителна, в къщи се готви на принципа, колкото повече, толкова повече. Пример, тя знае, че аз харесвам течна храна(не е задължително да е диетична). Обичам да ям зеленчукова супа, леща, боб и т.н. Може да хапна дори 1-2 филийки хляб, според зависи колко съм гладен. Вечер си вадя буркана и хапвам една чушка, много са вкусни. Но ето тази седмица пак брутални неща. Бабката долу гордо носи на 'унука баница и ябълков пай, нея не мога да я критикувам, как да ги откажа. Лапа, лупа, трябва да се уважи. 2-3 дни след това майка ми прави баница със сирене, която да ям с лещата. Нито за миг не се е замислила до колко това ще е здравословно.

Поне веднъж седмично в тая къща има някаква брутално огромна баница и мамата си джаса. Да не говорим за най-различните кейкове и сладкиши, които се правят рандъмли всяка седмица. Така се случи, че 3 дни поред съм достатъчно завеян да не си взема никакви пари на работа, и съответно не си купувам за ядене. От сутринта, до вечерта не ям нищо и не изпитвам глад, включително късно вечер, като се прибера. До толкова се е наситило с ресурс тялото ми.

Тъпото в цялата история е, че като се оплаквам от тези неща, звуча като задник, след което ми е гузно. Майки/баби обичат да готвят и са чудесни готвачки. Баниците са страхотни, сладкишите също, чорби, ала бала... Просто ми се щеше да не се създава такова количество храна. Често им казвам, че с храната, която се прави в къщи за една седмица, по-бедните семейства изкарват 2 седмици и нагоре. Но май няма ефект.

По дяволите, има хора, които гладуват, а аз се оплаквам от храната.

Трагичната родна картинка, в която някъв 25 годишен чук все още го гледа, храни и пере мама...

Къде отидоха времената на "какви е деца раждала, раждала, ражда и днеска, българска майка юнашка"?

Като искаш нещо специално за ядене - сготви си го сам. Дееба и лигльовците!

Казано, като типична селска кифла.

Да оставим всичко друго на страна, каква си ти да обсъждаш кой кого гледа, душицо? Доста тлъсто его имаме май, а ? Намери на кой да църкаш. Аз съм едно от най-минималистичните същества ever. Нямам претенции към никой и нищо, най-малко към майка ми, но като всеки човек имам мнение, споря и се карам с нея.

Нямаш ли пишки да мериш? Айде вади линийката и вазелина.

Кхъм, тона.

Мхм, оня предишния ти пост се е родил от липса на претенции.

Млък, че да не ви запера!

Amelia wrote:Мхм, оня предишния ти пост се е родил от липса на претенции.

Предишният ми пост се е родил от факта, че се твори ужасно много храна, когато не е нужно. Кое не разбра? Аз мога да не се храня от тази храна, вечер след работа си купувам от някое ресторантче в Несебър, макар че майка ми се цупи след това. Проблемът е там, че преди 10-15 години не съм можел, и всичко е било в ръцете на майки и баби. Което ще рече яко муфтене. Отново преди 10-15 години, едно другарче замина за едно лято при баба си, на майната си. Беше слабо момче, с потенциал за ръст. За 3 месеца се върна друг човек. Не можах да го позная. Стана висок и много дебел. Брат му също. Не приличат на никой от родата им. Нито майка, нито татко, нито бабите и дядовците им са дебели, но те ги направиха огромни говеда. Заради неспособността им да си регулират поривите да тъпчат дятито мощно с храна.

Мен до някъде ми се размина, до някъде не. Но последно време ме дразни тази хрантутническа история и ми е писнало. По сто пъти съм казвал на всички, че няма да се съобразяват с това кой какво обича или не обича да яде. Amikae не обичал да яде грах, горкото детенце, сега ще му направим сандвичи с пържени картофи? How about no? Има грах, който не ще, да не яде. Били дебели децата после. Ми дебели са, като нямат никаква дисциплина на хранене и семействата им ги третират, като малки прасенца.

Trip, чий тон? Гадта bait-ва, сигурен съм.