Моите пет стотинки.
В исторически план никой не е питал средната жена бременна ли е, не е ли, какво й се прави и как й се прави. Средната жена са я женили веднага щом на постелката й се появи първата й кръв, започвала е да ражда, да върти къщата, да жъне на нивата, да ражда на нивата и да си кърми детето там. В патриархалното общество това й е носело основно минуси - бидейки физически по-слаба често е подложена на тормоз, образованието е било табу за нея, наказанията за едно и също провинение от жена и от мъж са неравностойни, заплащанията за един и същи труд - също.
Скок във времето.
Давам за пример Дания, щото по стечение на обстоятелствата коментирах въпроса с местни, понеже ми стана интересно. Злата Образователна Система™ поема малкото датчанче докато е на 6 месеца и го изплюва, когато стане на 18-19. Така че ето какво се получава. Бъдещата майка, тъй като не работи на нивата или в мината, не излива кофраж и не носи товари на пристанището, работи буквално до последния момент. Разбира се, стига да няма усложнения някакви, да пази Господ от такива работи.
Тук приемаме, че не всяка жена във фирмата е бъдеща майка, която е два месеца преди раждането или в най-добрия случай забременяването, както и че не всеки мъж задължително ще си счупи лошо крака и ще му се наложи да не излиза от къщи за близо година.
След това жената си гледа детето половин година (има я съвсем личната опция да наеме гледачка и да се върне на добре платената си работа и по-рано, но това си зависи от човека, обстоятелствата и пр.), след което, по живо по здраво работодателят си връща един добър служител.
Противно на достата неща, казани в тая тема, майчинството
не пречи на кариерата. Никой никога не е питал жената какво й пречи и какво не й. Не е питал четиринайсетгодишната Пенка дали й се ражда на нивата, не пита и петнайсетгодишната Падме от Индия дали и колко е бременна, докато го шие Найкито за по петдесет цента парчето. И в България никой не я пита, впрочем. И тук средната жена би предпочела да работи, вместо да получава майчински (изключая случаите, когато няма особена разлика между майчинските и заплатата й), обаче я има малката подробност, че въобще няма къде да го дене това чаве.
Държавата, която се сеща за детските градини единствено в случаите, в които Боби трябва да пререже лентата на някой ремонтиран обект, не се сеща, че като не осигурява ясли и градини, се лишава от работна ръка. Щото ние хем сме Индия (като заплащане и условия на труд в ужасно много случаи), хем не сме, щото сума народ би се втрещил ако средната местна жена се върне на работа още на другия ден след раждането, преметнала бебето през рамо и натикала цица в устата му, за да не си изтърве петдесетте цента за парче, щот трябва да се яде, да му се не знае.
Специално в IT сектора пък проблемът е в пъти по-малък, отколкото в другите сектори. Няма какво да се лъжем, знаем, че няма особен проблем да се работи от къщи. Добрите заплати в тоя сектор наистина биха предразположили жената да наеме гледачка колкото се може по-рано, за да се отърве от смешните майчински и да започне да вкарва в дома си една нормална заплата. А ако може вместо гледачка да си даде детето в нормална хубава ясла и после в нормална хубава детска градина, без да играе лотарии и не знам какви други абсурди, би било още по-добре.
Примерите за фирмите с трима души са абсурдни, да не кажа обидни. Примерите за фирмите с петдесет човека са не по-малко абсурдни и обидни, но на по-различно ниво. Логиката в съжденията е точно същата, поради която хора в България шият чанти за Армани за по 2,50 лв. бройката, поради която масово хората се радват на триста лева месечно и поради която националната статистика започна да отчита доходите на тримесечие, вместо на месец, та дано европартньорите прочетат как средния доход гравитира около хилядата лева и дано не обърнат внимание за какъв период става въпрос. Логиката е следната: няма да ви плащаме повече, докато не започнете да произвеждате като германците (в нашия случай - като мъжете).*
Тук просто си е балкански мачизъм, ама истински такъв, натурален. Работещата жена и майка не е в тежест на икономиката, а е в нейна полза. За мен е глупост един мениджър да се лишава от един добър служител заради предразсъдъци. Но да, наистина, не съм се изправяла срещу петдесет души и не ми се е налагало да разсъждавам : Ех, тая мацка с диплома от Ебаси Университета, с квалификацията от Ебаси Университета, с Ебаси Сивито и Ебаси споспобностите нямаше ли как да е на 54 години и да няма деца, дето може скоро да я направят баба и тя да трябва да взема внучето и да го гледа, защото снахата не може да намери градина и трябва... Та за какво си мислех? А, да, ще взема Пешо, щото той няма да роди.
-----------------
*Само че Армани не си изнася производството в Германия, а в България, Индия и Китай. Дори Китай взе да си изнася производството в България, за Бога!