Roland wrote:
Еми че то точно това му е якото бря - че 3D-то подчертава, а не определя. Няма сцена, която да го изисква, но и няма такава, която да не е маса по-впечатляваща, защото го има. За мен това е плюс, а не минус.
Естествено, че няма как да е минус и филмът в 3д е по-як. Но не и маса по-як по начина, по който земекисовите пръдни са по-яки в 3д.
Не схванах коментара за Керъла, смисъл, той е толкова по-тъп от Аватар, че е буквално в друга вселена за мен, но може би не съм те разбрал точно какво имаш предвид.
Ми то няма много за схващане - и двата филма разчитат САМО на техниката и на нищо друго, и двете истории сме ги гледали по 100 пъти и са някакви епохални снор фестове. Единственото, което ги прави добри филми е формата, под която са поднесени. (Бтв, композиторите и на двата филма - и Хорнър и Силвестри - много старателно са действали срещу продукциите. За Аватар единственото хубаво нещо, което ми идва на ума е, че музиката не пречеше крещящо в определени моменти. Но да ми пробутваш цвиленето от Уилоу за 18000 път, да ми се оплакваш по интервюта как музиката в екшън филмите станала екшънско думкане, а не тематична, и въпреки това да не скалъпиш една сносна тема за филм, за който е елементарно това да се направи... айде не. Всъщност, сега като се замисля, тъй като за съдържанието на такива филми не ми дреме кой знае колко, бих умрял по тоя филм, ако Камерън беше взел някой с по-оригинално звучене - Дарио Марианели примерно, или пък да даде на Джон Мърфи да поекспериментира... Както и да е, станалото - станало...)
Не мога и да се съглася с това за тихите и кротки моменти при Земекис. Всичко в Керъла крещеше ТУКА СЪМ В 3D!!!! с мегафона в очите ми. Имаше и яките сдържани моменти, но другите напираха и бликаха през няколко минути. Аз се дразня на подобни неща. В смисъл, много се дразня. Цели многоминутни сцени, които нямат никаква художествена стойност, не водят наникъде в историята и не допринасят с нищо емоционално, но пък са ярки, шарени и ми бъркат до тила през носа. Наистина не ме кефи това.
Същото и за пиджи рейтинга. Аз не го усетих. Ок, липсваше кръв. Но дотам. Не усетих компромис с историята. То ако се замислиш, дори в Терминатор 2 почти няма кръв.
Ако става дума за тъпите гоненици и това как Скрудж язди ледени висулки - естествено, че не говоря за това. Тия сцени не са от впечатляващите в 3д и добавянето им е продиктувано от кретенски съображения, сходни на тези, поради които Камерън е сложил само 1 fuck в Аватар и няма сцена, в която робот да пронизва с метален пръст главата на нечия майка. Изродът в него е искал да го направи, повярвай, само дето тука и той е затанцувал по правилата на MPAA.
За отговора ти към Вивиан. Може би ще направя неуместна аналогия, понеже не съм толкова навътре в снимачния процес, но аз режисьора го виждам като диригента в един оркестър. Почеркът му Е този на хората, които работят за него. Той определя посоката, в която те ще творят, но творчеството е тяхно. Ти самият казваш, че при Земекис е пълно с компромиси къде ли не. Не е ли причината именно в това, че не позволява на хората под него да се разгърнат? Четох доста интервюта на хора от арт-отдела на Аватар и лайтмотивът там беше как Камерън очаква да му представиш най-добрата си работа, за да ти каже спокойно къде очаква много повече от нея. И как е контролирал всички процеси от самото начало до самия край. Сега, филмите му определено не са толкова явно "нечии" откъм похвати, колкото са тия на един Финчър примерно, или Бъртън или Тарантино, но аз поне получавам общо усещане и от нещата на Камерън. Просто е на по-мъгляво, по-базово ниво. Точно на ниво цялостно впечатление, а не конкретни идентифицируеми (за мен) похвати.
Ироничното в случая е, че продакшън дизайнера на Аватар е Рик Картър, който познай чий дизайнер е бил в продължение на десетилетия.

Hint: BTTF, Death Becomes Her, Forrest Gump, Contact, Polar Expres... Режисьорът дава много, много точни напътствия към екипа си, особено когато става дума за подобни размахани продукции и естествено, че очаква фийдбек и идеи от тях - това е цял компютърно генериран свят, не може той да си измисли всяко листо. Ще ти дам пример: когато Тодоров е правил дизайна на Грендел той е приличал първоначално на лайно с крака, ръце и циреи по тях. Буквално. Всички варианти. После идва Криспин Глоувър и прави някво ужасяващо изпълнение, в което има толкова шашава болна
актьорска игра - на нещастно, уродливо хлапенце, че им идва на ума да направят челото на Грендел по-експресивно, махат всички тумори от него, за да запазят най-доброто от пърформънса на Глоувър. После пак от него идва и най-якото в цялата първа сцена на нападението - как размахва хората като парцалени кукли. Поне от мейкингите, които съм гледал, Земекис ми изглежда много по-отворен към чуждите предложения, докато Камерън е бил много по-деспотичен що се отнася до външния вид на наавитата. Но основно говорех за това как от раз мога да позная кога гледам филм на Финчър, Шаямалан, Спилбърг, Земекис, Алфонсо, дори Мендес, но не мога да се сетя за нещо, което е характерно за Камерън. Ок, като му гледам филмите мога да му усетя и оценя нюха към това, което ще грабне публиката 100%, мога и да му сваля шапка за това как успява от толкова пробити истории да направи някви епоси. Но както и да е - в крайна сметка е важен резултатът (щото може евентуално Лешникотрошачката да се окаже най-оригиналния визуален филм на всички времена, но ако след Жълтата подводница последва нова коледна фъшкия вече ще откача).
И последно - не усетих Камерън да е направил някакви компромиси със собствената си визия в името на комерса. На него просто самото му мислене е на гребена на комерса винаги

В Аватар наистина не личи да е рязано нещо кой знае какво, от което да има крещяща нужда, както примерно кошмарния случай с Беоулф (една сутрин Уинстоун отишъл на работа и казва на сценаристите "Пичове, скриптът ви е есктра здрав, обаче най-ме кефи как ще псувам през реплика, хахаха"... "Ха ха ха, това е чудесно, но току-що орязахме всички факотевици вътре" му казал Геймън). Но пак би ми харесало много повече, ако Аватар беше по-брутален.