Itilon wrote:Нямам време да прочета останалите мнения сега, но ми се иска да отговоря на това. Алексис, ще ти дам простичък пример - шефът на медията, в която работя, не си губи времето да избира служителите в нея. Това се прави от други хора. Той обаче дава парите. И, разбира се, той е единственият човек, който има право да изисква.
Същото е и с управляващите. Доколкото си плащам данъците, имам абсолютно право да изисквам, да се оплаквам или да се гордея с хората, на които плащам.
Това с олигофрените няма да го коментирам - смешно е, а примерът с другите държави е откровено нелеп - аз работя с хора от други държави и знам каква е практиката там. Ти откъде черпиш информация?
Итилон, мисля че объркваш реда (причинно-следствената връзка), както направи и с цитата на Платон и не знам дали го правиш целенасочено и тенденциозно или по съвпадение и недоглеждане. Шефът ти е еднолична власт и той може да реши да те освободи от позицията ти при определени условия. При определянето на управници е различно. Държавата няма някой по-горен шеф, за който да работят управниците, те (би трябвало да) работят за тези които са ги избрали - тоест тук връзката е двупосочна. Като редовен данъкоплатец ти изпълняваш
задълженията си на гражданин, гласувайки ти се възползваш от право. И ако не си ползвал това право, как искаш да имаш ПРАВО да ги критикуваш или отстраняваш. Не ми пречи толкова че не си гласувал, аз имам проблеми с позицията ти , която ти смяташ, че оправдава възможността да си хем, тъй, хем иначе. И няма да гласувам, и ще плюя получения резултат.
А моите източници са от медицински факти. Някак това ми е в областта и съм запозната. Но като коментирах нямах за цел да сменям темата на разговора, така че няма да коментирам повече то този въпрос. Да не говорим, че не ми се пишат фермани с обяснения, а имам много такива и оплаквания от уредбата точно в това отношение, поради личния ми поглед върху нещата.
И да казаното от Марфа е близко до това, което визирам. Ние вместо да гледаме как да решим из корен проблемите, се опитваме да съшием с бели конци огромните дупки зеещи в управлинето и да замажем очите за по-простите хорица като им дадем кауа, дето да ги разплаче и да им отвече вниманието от наистина големите проблеми.
Защото 10-годишния Иванчо или 25-годишната Гергана, които са с всичкия си и имат рак, който се лекува ОК, само дето у нас не бачка тая или оная апаратура (и за парите дето ги дадоха за Могилино 3 болници щяха да получат най-съвременни апаратури за ТГТ) напълно осъзнават какво им се случва, и че ако живееха в нормална държава (което зависи от управниците, които ние слагаме на върха) щяха да имат достъп до лечение. Вместо това имаме Българската Коледа, която обхваща съвсем мизерна част, имаме Великолепната 6-торка, която се вълнува от олигофрени, които да, кофти им е, ама майките им не ги искат (и повечето са от малцинствата, за които презерватив е непознато нещо), бизнесмени, които дават по шоколадче и кукла на деца от домове, деца, коио имат нужда от дрехи и обувки, и книги повече отколкото от шоколад който ще изядат за един миг. Ей това ми е болката.
