ShadowDance

Искаш да кажеш, че според теб ако жената твърдо не иска дете, е длъжна да го задържи и роди, само защото семейството й така искало?! Ами ако това е изборът, ще "скъса" с тях, да

Един от основните проблеми със защитата на аборта за мен лично. Много по-зле е да дадеш шанс за цял живот МИЗЕРИЯ на едно дете, отколкото изобщо да не позволиш да се роди дете (което пак казвам, за мен не е отнемане на живот).

Не са толкова много хората, които осиновяват, особено тук.

+още 1

Няколко клетки не са човек. Нямат нервна система.(Нямат никаква система, всъщност.) Не могат да мислят и чувстват. Докато развитието е в този стадий, абортът не е отнемане на живот.

едит: Ехее, то хиляда нови мнения докато постна.

Е не трябва да пренебрегваш телесното и да забиваш само в чувствата. Зародишът, изкаран извън майката, ще умре, защото няма способността да оживее сам. Бебе в седмия месец е друго нещо откъм жизнеспособност.

А бтв, знаете ли всъщност каква е разликата? Че бебето е сладко нещо, което майката е програмирана да обожава, както и бащата. А зародишът е нещо, което не виждаш и още не те е брейнуошнало, та е по-лесно да се махне.

Ако искаме да сме цинични докрай, може и така да е (аз не мисля така, но нз). Пак е НЯКАКВА граница, не по-малко смислена от всички други. Тук наистина няма истинска обективна дефиниция на човек. Всеки си я разбира за себе си. И отново се връщаме на свободния избор.

п.п. Симеоне, изпадаш в лека (лека е наистина) демагогия, далеч не всички родители и близки гледат по тоя начин на детето, това е малко идеалистично, а и не е редно техните желания да влияят на този избор, тъй като това наистина вече не е техния живот, точка.

Аз пък не знам какво да мисля за абортите, както и за смъртното наказание. Разбирам и двете гледни точки. И двете страни са прави. Сама за себе си не знам какво бих направила - наскоро си мислих по темата и не успях да измисля. Еми не знам, честно. Надявам се и да не ми се налага да правя този избор някога.

Бтв, от достатъчно опит с много, много бебета през годините в магазина на нашите, а и сравнявайки разликите между мен, брат ми и разни познати - бебетата СА различни. Те СА различни. АБСОЛЮТНО различни. От мига, в който се родят, а вероятно и преди това, но никой не е гледал, за да каже. Аз съм била ревлива, брат ми е бил спокоен. Въпреки, че сме възпитавани почти еднакво, с еднакви логически игри и играчки, аз съм хванала книгите на 4 годишна възраст и не ги пусках доскоро, а брат ми не е прочел и една цяла книга в живота си. Изобщо мога да си изброявам разлики до утре.
Днес си говорех с една майка с 3 деца. Тя каза, че и трите са абсолютно различни, имат различен характер и различни проблеми. И че са такива от бебета.
За бога, дори бременностите са различни една от друга.

Така че, фейс дъ фактс - абортът Е убийство. Може да се поспори дали до 3тия месец изобщо можем да си говорим за живот, но в крайна сметка резултатът е точно това. Убийство. А кои сме ние да решаваме кой има право да живее и кой да умре? А онова, което умира, бтв, е най-невинното същество изобщо. Що точно то да си го отнася за нашите грешки, а?

Живот в мизерия пак е живот. Пак има шансове. Пак има голяма вероятност за щастие. Освен това, всеки си има кармата - някои трябва да страдат и да са в мизерия, други - не. Но по тая логика, трети вероятно са обречени само на някой друг месец вътреутробен живот, а четвърти трябва да бъдат убийци в тази си реинкарнация. И така може да се окаже, че абортите са ОК. Бе казах ви, че не знам.

РРС, аборти не се правят след третия месец освен заради медицински проблеми.

Бтв, мисля, че непълнолетни нямат право на аборт без позволение на родителя

Де да беше така - за какво мислиш давах пример?
Момичето казва че е бременно и то в третия месец и родилите не се усещат- мъжът вади пачката и урежда нещата при някой услужлив доктор.

Ghibli wrote:Е не трябва да пренебрегваш телесното и да забиваш само в чувствата. Зародишът, изкаран извън майката, ще умре, защото няма способността да оживее сам. Бебе в седмия месец е друго нещо откъм жизнеспособност.

...но също почти със сигурност ще умре, ако го оставиш на самотек. Както и новороденото, както и бебето на една година.

Амелия много хубаво обобщи нещата. В момента споря с привържениците на абортите, защото искат абсолютна свобода, но аз самият също съм привърженик в немалко случаи. И аз се питам какво ли пък толкова ще даде на света една бременна треварка, която не може собствения си живот да оправи... Обаче и това Амелия го обобщи добре...

@Морви - никой не говори за случаите, когато абортът се ползва за контрацептив, там вече се разбрахме, че никой не го счита за правилно. Само че аз не мисля, че това е основание да бъде забранено, защото то засяга само въпросния човек и толкова. Не можеш да му забраниш да бъде гаден със себе си. Иначе ще живеем в усмирителни ризи.

@Хриси - всички разлики, които изброи, са индивидуалност на родени бебета или бебета пред раждане (което каза и Гибли). Така че, не, абортът (този, който се прави по желание, т.е. до четвъртия месец), не е убийство

За последния ти абзац казах достатъчно. Аз не мисля така. Не мисля, че коя да е от двете тези има достатъчно обективни основания да се наложи. А когато никоя не може да се наложи, според мен не трябва да се взимат законови мерки в полза на едната. Нито законови, нито морални всъщност.

Не отговорих на това на Симеон:

Жоро, как кейс бай кейс, но решен само от жената, е различен от пълна свобода?! Разчитайки на преценката на един единствен човек (въпросната жена), нещата стават малко нечестни спрямо всички хора, с които този човек е свързан.

Защото "кейс бай кейс" означава, че няма универсална рецепта и няма универсална практика. И по НИКАКЪВ начин не противоречи на пълната свобода (на майката). И няма нечестно спрямо други хора, освен евентуално бащата. Там, както вече казах, нечестно го е определила природата. В крайна сметка жената си понася вредните за тази "привилегия" да избира.

@Хриси - тогава и начина по който се получават клетъчните линии е убийство.

Ама чакай малко бе, Жоро, ънкъндишънал аборт до 12 седмица не е ли доста силно накланяне на везните в една посока? Което ти твърдиш, че не бивало?

Roland wrote:

Ghibli wrote:Е не трябва да пренебрегваш телесното и да забиваш само в чувствата. Зародишът, изкаран извън майката, ще умре, защото няма способността да оживее сам. Бебе в седмия месец е друго нещо откъм жизнеспособност.

...но също почти със сигурност ще умре, ако го оставиш на самотек. Както и новороденото, както и бебето на една година.

Да, но в степента, в която нормалният човек не би оцелял - без храна и вода, без топлина и пр. и възрастен би се разболял и умрял бързо-бързо. Разликата във втория случай е, че майката може да не присъства изобщо в грижите за детето - нужни са само определени провизии или дойка, както са правели навремето при смърт на родилката.

Какво накланяне на везните в коя посока и кое му е ънкъндишънъл?

до 12та седмица (пак някаква условна граница, дали ще е тя, или раждането, принципно е спорен въпрос, но да я приемем като компромис за разликата между "клетки" и "дете") жената има ПРАВО ДА ИЗБЕРЕ. Доста къндишънъл.

двете посоки не са "право на избор" и "без аборти" ЗА БОГА. Правото на избор е равновесното положение

двете посоки са "абортирай, защото някой те кара" и "износи го, защото някой те кара".

Бтв, имаше една книга на Крайтън с 6 причини за и против аборта накрая. Иска ми се да я намеря.

Там се споменаваше за идеята, че родителите биха обикнали едно нежелано дете след раждането му. Както и че това понякога се случва, но в никакъв случай не е правило.

Лично аз мисля, че е обратното - бебето е нещо, което те буди по пет пъти на нощ, трябва да го къпеш, преобличаш и уригваш, но именно желанието ти да го имаш те кара да игнорираш всички тези неща и да му се радваш как се смеело. То не е нещо, което харесваш автоматично.

И може би е несправедливо всичко да зависи от майката, но още по-несправедливо е то да зависи от бащата, бабата и първите братовчеди. Тази жена, която се очаква да го износи и роди, наистина трябва да преживее много мъки за това (и не, това не е само клише) и нищо чудно след това да не е същата. Да не говорим, че все още има някаква смъртност при раждането (макар и малка). Какво ще стане ако една жена умре, защото някой е решил, че тя трябва да роди, въпреки, че не е искала? Чий живот все пак е по ценен - този на развит вече, осъзнат индивид или този на идеята за бъдещ индивид?

Или пък умре, защото някой е решил, че трябва да абортира, а не е искала. Именно това се опитвам да кажа. Изборът трябва да е неин. Всичко друго е по-нечестно.

И изобщо, при всички обвинения в теоретизиране, айде противниците на аборта да дадат идея какъв ще е (лаически определено, няма нужда от юридически познания) тоя закон който ще определи кога и как е ОК да се абортира, след като "пълната свобода" (за мен естествено и неотменимо право, което не заслужава чак такъв величаещ епитет) не е достатъчна. Не бързайте да отговаряте, ще се сетите за още ситуации...

Тук изключвам хората, които мислят, че абортът трябва да е принципно и винаги забранен - с тях няма изгледи да се разберем. Не знам дали тук има такива, след като изобщо ситуацията "бебе с открити тежки генетични заболявания преди раждането" съществува. Само например.

Here's another question I have: How come when it's us it's an abortion and when it's a chicken it's an omelet? Are we so much better than chickens all of a sudden?

Бтв - отнемането на свободата на избор на човека, и оставянето на някой друг да реши е един от основните стожери на всяка порядъчна диктатура.

Е, все пак ние не се колим за супа...

Бтв, донякъде разбирам (или поне така мисля) какво има предвид Симеон. Сигурно има някои частни случаи, в които примерно въпреки, че майката не ще да знае детето, родителите й биха се грижили чудесно за него или пък тя всъщност иска дете, обаче толкова я е страх от самото раждане, че си намира оправадания, или нещо трето... И в крайна сметка след 10 години би решила, че наистина е било грешка. Въпросът е, че няма как да се изведе универсално правило.