Shiny!
Вчера изгледах и "Objects in Space", та да си излея и аз любовта си към сериала...
По принцип аз не съм никак фен на сериалите от какъвто и да е тип. Такива, които да ги харесвам по "не-сантиментални" причини (т.е. "Конникът и звездните шерифи", например) почти няма. Всъщност, именно поради всички сериали, които ги шмугват между "риалити шоутата" (и заради самите "риалитита", разбира се) почти не гледам телевизия. А след разните сапунени опери, на които съм попадал (каквато например изглежда ще стане "Песента за огъня и леда"), все по-рядко посягам към фентъзита, на които се мъдри надписа "Том 1".
Просто самата идея да се точат локуми в продължение на 10 тома/сезона/поколения пенсионери пред телевизора според мен убива какъвто и да е бил иначе положителен замисъл. Дори при "Футурама", като се изключат ама най-последните епизоди (тези, при които вече се е знаело, че нещото пада от ефир и създателите са си правели най-различни гаври с "Фокс"), съществува като че ли тенденцията колкото повече я гледам, толкова по-рядко да се засмея на разните шеги.
И от дотук казаното би следвало, че ще благославям Фокс, задето са спрели преждевременно "Файърфлай", като по този начин го възпират от нерадостната съдба от гениален сериал да стане посредствена изтъркана сапунена опера.
Е да, ама сега си давам сметка, че идеята, залегнала в тази продукция, е една от много малкото, които не просто си заслужават 14 епизода + филм, но всъщност е сред адски малкото идеи, за които си заслужава въобще да си говорим за "Сезон втори". И дори първоначалната идея на Уидън за нещо, което да се излъчва седем години, меко казано да ме смущава, 14 епизода на "Файърфлай" са като... абе като да си в адски як ресторант, но да имаш пари само колкото да си поръчаш салата и минерална вода.
И сега, чудейки се какво да пиша, гледках насам-натам из Уикипедия (стараейки се да не си спойлна "Серенити", който ще го гледам след няколко часа). И ми попадна пред погледа странното решение на разни продуценти да рекламират филма като "екшън-комедия". Разбира се, в подобно определение има доста истина, комедията се лее на талази, а и не е като да няма екшън. Но, както съм подхванал с кулинарните сравнения, това е като да кажеш, че мусаката е ястие с картофи. Т.е. това отговаря на част от истината, ама... как например в определението "екшън-комедия" попада епизод като "Bushwhacked" (от който ме полазиха тръпки без до края да съм видял от какво се плашат всички от екипажа, а и аз с тях), герои като "сините ръце" (от които още повече ме полазват тръпки)? Или особено на епизоди като "Out of Gas" или "The Message"?
Но какво да се прави. В крайна сметка се радвам, че съм имал възможността въобще да ги изгледам тези 14 епизода. Това, че Бокс не са гледали внимателно сериала (поради което им е дошла гениалната идея да го пускат в абсолютно произволен ред, да го изпедепцат като "екшън-комедия" и дори да не излъчат цели три епизода!), в крайна сметка е довело и до това, че не са забелязали, как те самите са един вид сред главните антагонисти в сериала, именно - Алианса

.
Сега ми остава да изгледам "Серенити", да изпонакупя всичко, което мога да си позволя (ДВД-та, саундтраци и пр.) и да си мечтая за една много специална част от Ада, специално отредена за Фокс

.
И да - за хората, които са гледали "The Message" -
финалът.