ShadowDance

Trip,
сравних едното с другото, защото фантастична общност (хареса ми израза) са хора, които четат книгите и извън транспорта. Обаче тази общност, доколкото забелязах, е намаляла с годините. Мои приятели, с които навремето обсъждахме принципите на машина за времето, сега четат само спортните новини и си пият ракията с компания. И мен ме подразни. Сигурно затова го написах. Но колкото просташко и селендурско да звучи, по мое наблюдение, това е мнението на средния българин (или поне на съгражданите ни с които се видях и говорих). Тези дето обикновено четат по градския транспорт са средно статистически българи, които е трябвало да направят избор къде да дадат 10 лева. И ако се вгледаш в кориците на книгите, забележи колко от тях са фантастика. Задавал ли си въпроса защо толкова издателсва на фантастична литература затвориха? Съжалявам че трябва да го кажа - но това е средата в която живэте. Просто трябва да свалите тенекиените очила и да се огледате наистина.

Колкото до известните извън страната автори - ты като от '89 живея извън страната , смятам че имам доста добра представа какво се издава навън. Наистина по-добре съм запозната с фантастиката, защото в последните години много трудно ми харесва фантази и го отбягвам. Ама просто за да спомена някои имена като Esther Friesner, Cherryh- “Rusalka”, Anne McCaffrey, Nansi Asire, Doranna Durgan, Elizabeth Scarborough, Harry Turtledove, Piers Anthony, Tom Holt, Dan McGirt, Diane Duane, Greg Shaw Gardner, Margaret Ball, Jim Butcher, Kelly McCullough - която е издала една книга -WebMage - но ми харесаха и стилът, и концепцията та я препоръчвам на фантази феновете.. Сега като се направих на запозната с фантази, повярвайте ми че и най-просташкия ми крясък "Тоя Смърди" е лично проверено мнение, а не е по повод непознаване на материала или писателя. Вярно е че съм отвикнала да се изразявам образно и убедително в писмена форма, предполагам че това страшно дразни и изглежда безумно тъпо. Извинявам се. При условие че харесвам стила на Мартин, много трудно след това мога да се примиря с поседственото драскачество. Това не извинява грозният ми начин на изразяване. Моля още веднъж участниците във форума да ме извинят.

А сега, ты като ми свърши пепелта дето я посипвах върху нещастната си глава, ви желая лека нощ.

Извинявай, Алекс, къде са ми отговорите на въпросите? Мина бая време, не мислиш ли?

Дам, бях си оставил следващата порция за момента, в който ми се прище да ме пофлеймят малко*, но щом вече е налице съответното желание от отсрещната страна, ще се постарая да пусна, до утре макс.

*В смисъл, сещате се колко писателски глави ше отхвърчат в процеса на обяснение.

shayhiri wrote:Дам, бях си оставил следващата порция за момента, в който ми се прище да ме пофлеймят малко*, но щом вече е налице съответното желание от отсрещната страна, ще се постарая да пусна, до утре макс.

*В смисъл, сещате се колко писателски глави ше отхвърчат в процеса на обяснение.

От друга страна не мисля, че някой те взима насериозно, така че...

Ако няма да ме флеймите, да се не хАбим? Абе, всъщност - знам си, че мога да разчитам на вас. Ше пусна, няма да ви оставя.

Иначе, Ян, точно това винаги ме е учудвало - защо всички вземат мнението ми толкова насериозно? Сякаш не е очевидно, че това си е мое мнение, изразяващо личните ми предпочитания. Най-много да е показателно за строгите принципи, към които се придържам пишейки своите книги, но това пак не би трябвало да е проблем.

Както и да е, към този момент и аз, и хората, с които се ядем, очевидно се чувстваме достатъчно комфортно в познатите води, та викам да не спираме.

Следващата част от списъка (с обяснения), изискан от Рол:

Автори, от които съм чел само една книга (или повече), щото не стават:

Robert Lynn Asprin - първата на бг, имаше "прекрасен мит" в заглавието. Помня, че буквално бях зяпнал в неверие пред пълната липса на читав хумор и чудовищната скука и безсмислие, които ме заляха още с първите страници. Още по-показателен е фактът, че тогава още бях малък и изобщо не придирях. Ако Пратчет е Любо Николов, Асприн е брат му имбецил Сим.

Terry Brooks - първата на бг ("Потомците на Шанара", мисля), след което - за срам и ужас - купих още 2-3 двойки (спомняте си, че ги деляха). Първата едва ли не ми хареса (ето, и аз съм човек), но това беше щот бях много малък и май ми се явяваше първото фентъзи. Когато малко по-късно се пробвах да чета следващите, ги изхвърлих отвратен от липсата на стил и сюжет. А когато още малко по-късно стигнах до Властелина и видях откъде тоя мръсен изрод е крал безсрамно през цялото време, го проклех навеки. Дано умре в мъки нещастника продажен! Прецака ми удоволствието.

Chris Bunch - подозирам, че има неща, които биха ми харесали умерено, но единствената му книга, която съм чел ("Далечно Царство" на Бард) беше евтин, скучен тревълог, което ни най-малко не ме въодушевява.

Don Callander - "Огнегадателят" на Плеяда. Имам не съвсем лоши спомени за сравнително читаво детско-юношеско фентъзи, но беше толкова клиширано, бавно и скучно, че се съмнявам, че дори като малък щях да искам да чета продълженията. А сега - сещате се.

Lin Carter - само няква новела или повест за Тонгор, но ми беше достатъчна. Тоя е бил евтина копи-версия на Хауърд и други, които е чел като малък.

Allan Cole - вж. Кр. Бънч

Rose Estes - на тая съм и чел само книги-игри по ДнД, но хващам бас, че и обикновеното й фентъзи е на същия хал.

Raymond E. Feist - много хора го тачат, така че се радвам, че на този форум отношението към него е доста критично. Чел съм само първите две книги и ме изгуби напълно още с първата - "Магьосник" ли, Чирак ли, не помня. Отвратително мазно клише: сирак-магьосник, елфи, джуджешки Мория подземия с дракон вътре?!! Тоя нормален ли е? На всичкото отгоре беше и адски... да, скучна и безсмислена. А във втората се появиха и смешните цурани: леко маскирани средновековни японци. Ало, Фийст-а, ако таргет аудиторията ти не може да намери Япония на картата, аз тука следвам Японистика и ми се гади от липсата ти на въображение и склонността към евтини заемки! Това, Рол, по повод еклектизма: ако иска да пише за японците, да си направи ш*баното петгодишно проучване и да напише исторически роман/серия. Ако смята да я кара по лесния начин с някво там фентъзи, поне да си измисли нещо оригинално. Подобни свинщини директно ме измъкват от сетинга, Трип, и всичко се обезсмисля.

Terry Goodkind - философът-дървар. Чел съм вероятно втората, щото почваше отникъде и свършваше никъде. Дърварски стил, изоглавен "сюжет", невъзможни герои, неприкрит садизъм. Тоя нещастник е болен, буквално. Трябваше да си остане в гората, щото явно се е повредил необратимо. Колега Спархоук, след всички обвинения към Мартин, кво ше кажеш за абсолютно самоцелното и неоправдано торчър порно на Гудкайнд? Моят отговор е, че точно то, заедно с демонстративната му философия на пре*бан от живота отмъстителен мърляч, доведе до издаването и някаквия му успех. То по принцип основна част от фентъзито е за неосъществени (и неосъществими) мамини мъжленца, но толкова чисто порнофентъзи не беше имало, та имаше нужда.

Robert Jordan - първата и втората до средата, още когато излязоха. Бях на легло, но въпреки това не издържах да продължа. Новият Толкин? Оттогава не вярвам на реклами. Имаше един-два приятни детайла в сетинга (Айил?), даже си спомням цял абзац с добра литература (когато Перин влезе за първи път в акъла на вълчицата и почувства през нейните сетива), но всичко останало беше леш. Безкраен скучен сюжет, в голяма степен очевидно краден от Толкин. Описателен до смърт. Жалки селяндурчета като "герои". Отвратителни женски образи - а като съм чувал после кво става... Мразим го (умерено), за всичко, което е причинил на хората, макар че аз се отървах леко.

J.K. Rowling - третата. И да ме пита човек що, като си беше ясно, че не е за мен, ма да видя там. Тя пък беше може би най-по мой вкус, предвид сюжета, но това не променя факта, че цялата серия не е нищо повече от заспала ученическа "драма", прекарана през призмата на възможно най-евтиното, деривативно фентъзи. Роулинг не я мразя особено, както личи (макар понякога да я попържам на даскалица), щото на всеки четящ човек, чийто вкус е освинила, се падат поне две покръстени илитератчета, които току виж пък прочели нещо друго, сега когато Библията им най-сетне свърши.

R.A. Salvatore - тоя клоун не можах и една книга да му изчета, сори. Навремето сигурно щях да избутам една, но сега като я хванах наскоро, трябваше да избирам между захвърлянето й и мъчителна смърт. Толкоз тъпотия в сюжет, герои, стил и диалог трудно се намират. Ако е имал случайно некви добри страни, не съм стигнал до тях. Иначе и него не го мразя много, щот все някой явно трябва да залъгва сополивите дечица между два Кънтъра, както и ДнД ерпегейовете. Но дори и да нямаше други грехове, писането по чужд изпиратстван сетинг ми е достатъчно.

Martin Scott - чел съм му почти всичко за Траксас, щот Асен ми ги даваше, а тогаз изобщо нямах нет. Но ако искам да чета детектив, ше си взема Чандлър. Ако искам хумор и пародия - ей го Пратчет. (Хуморът на Скот ми е много евтин, за пред деца може и да мине.) А елфи, орки и уизърдове пък не бих чел и под смъртна заплаха, а ако все пак се наложи да чета, в никакъв случай няма да са омешани с други тесни жанрове. Аз в чист вид едвам ги дишам, той ми ги смесва, моля ви се, оригиналният.

Martha Wells - някъв Некромант, там, от Бард. Всъщност не беше толкова зле, не мога да я напсувам за нищо конкретно, но то беше преди 10+ години, така че вече съм на по-друго ниво. Пък и никога не съм се кефел на ужаси, дори да са само елемент от цялото. И беше некъв странен псевдоренесансов стиймпънк. И е жена.

Робърт Джордан не копира Толкин. Никак. Всичко при него е взето от Франк Хърбърт

На Марта Уелс книгата и излезе преди 6-7 години някъде и си беше доста читава, не виждам причина да се оплакваш. Това за жените си беше тъп шовинизъм.

Всъщност в началото (първите 100-200 страници на Колелото) Джордан определено си копира Толкин, за щастие това скоро свършва.

Това имах предвид, да. Ма и до края на първата виждах доста ясни аналози на назгули и прочие, пък и героите...

Съгласен за Уелс. Аз си казах, че няма в кво толкова да я обвиня. Не си спомням как й беше стилът, но някак си не ми се ще да чета още хорър криминалета, нахакани в изнасилено "фентъзи".

Ще пускаш ли скоро по-подробни обяснения и за тези, включени в раздела "Автори, които уважавам, но не ме кефят особено"? Любопитно ми е какво ще кажеш за Силвърбърг, Ле Гуин и т.н.

Ама разбира се. Но наистина ми отнемат време и енергия, та затуй - на части. И без това списъкът е в седем раздела, следващият описан ще е този, за който попита ти.

Ти явно имаш щастието да не си се сблъсквал с много от настоящия списък, но съм сигурен, че доста хора още се интересуват от тях.

Ало, Фийст-а, ако таргет аудиторията ти не може да намери Япония на картата, аз тука следвам Японистика и ми се гади от липсата ти на въображение и склонността към евтини заемки! Това, Рол, по повод еклектизма: ако иска да пише за японците, да си направи ш*баното петгодишно проучване и да напише исторически роман/серия. Ако смята да я кара по лесния начин с някво там фентъзи, поне да си измисли нещо оригинално. Подобни свинщини директно ме измъкват от сетинга, Трип, и всичко се обезсмисля.

Аха, значи омразата ти към еклектиката се основава на недоклатените псевдояпонци на Реймънд Фийст. И ако един автор реши да направи рисърч на някоя култура, то той най-добре да напише исторически роман...надявам се наясно си, че няма култура във фентъзито, вкл. и най-доброто такова, която да не е базирана на нещо реално поне отчасти. Един добър фентъзи автор ще си направи заемките така, че да се вържат с останалата част от книгата му, ще направи културите, които описва, свои.
В тоя смисъл абсолютно недоумявам как в скалата ти на оценяване присъстват единствено две стойности - еклектика (лошо) и придържане към реалността в максимална степен (добро). Дай го малко по-разчупено, бе, човек, не се излагай така...

А, това е само бегъл пример. Фентъзито, особено скапаното, гъмжи от далеч по-явни. Някои използват не само алюзия, а конкретен образ - даже и точното име. Ако не се лъжа (беше отдавана), в първия Джордан си имаше 1:1 цигани, дет Егвийн се сваляше с шефа им. В тази връзка - същото и в Тъмните му материи на Пулман.

Дообяснявам. Имам предвид, че ако ще създаваш реален свят, различен от нашия (каквото обещава фентъзито), по-добре да се постараеш малко - и изобщо да имаш капацитета (богата обща култура и фантазия) за това. Иначе, четейки, просто виждам в главата си, как разсъждава авторчето: "Значи, наскоро четох някъде за "въртящите се дервиши". Баси пичовете, я да взема да ги вкарам в индианското си фентъзи с нинджи. Няма и да им сменям името - то си звучи фентъзи, пък и никой никога не го е чувал." Такъв човек няма какво да ми даде. Гаранция, че останалите елементи от книгата ще са същия шит като сетинга. Дет викаш:

Trip wrote:няма култура във фентъзито, вкл. и най-доброто такова, която да не е базирана на нещо реално поне отчасти. Един добър фентъзи автор ще си направи заемките така, че да се вържат с останалата част от книгата му, ще направи културите, които описва, свои...

И това е само едно от многото ми изисквания, защо пък реши, че е единственото? Това е само по линия сетинг.

Ти наистина си много зле, честно. И в интерес на истина, първите 4-5 тома от Колелото са си даже доста свястни, чак след това почва оливането. И обясни ми, от кога елфите, джуджетата и т.н. паплач е трейдмарк на Толкин? Какво от това че Фийст ги е използвал в книгите си? Все едно да кажеш, че драконите са запазена марка на Ле Гуин. Всеки има право да използва каквито елементи иска в творбите си, важен е единствено крайният резултат. Това, че не те кефят гореспоменатите от теб автори си е изцяло твой проблем. И ми е интересно, как си си създал богата обща култура, като недопрочиташ произведенията на хората. Мен може и да не ме кефят последните книги на Колелото, но поне ги имам и съм ги чел всичките.

Ми аз не съм казал, че ти е единственото
Пък тия разсъждения може да ги видиш единствено в авторите само на МНОГО лайняното фентъзи. Всеки друг поне се опитва да ги попромени малко. А това дали ги е променил достатъчно вече е читателско усещане. Ако имаш висока обща култура, ще хванеш глупостите. Ако нямаш, ще се кефиш. Затова Фийст е за хора до 16-17 годишна възраст.

На Ериксън примерно Тайст Андиите са псевдо-средновековно-ренесансова култура, Тайст Лиозаните почти типично рицарска-кръстносническа, а Тайст Едурите са псевдо-индианци. Само че нещата са толкова добре вързани със сетинга, че не пречат.