Всичко започна с:
UFO: Doctor Doctor
...и завърши с:
Life of Brian:
Always Look on the Bright Side of Life
А между тях си е цяло приключение

Всъщност всичко започна със сутрешно пазаруване на продукти за пица, защото преди концерт човек е добре да похапне, че да има сили

hint:Ако сложите джоджен на пицата (дори погрешка) после вкуса силно напомня боб, а двете са съвсем различни неща.
След като екипирах Ваклия с фанелка и гривна, за да е Куул и Тру, екипирах себе си с Фиър-фанелка от края на 80-те, за да се знае кои са старите фенове

, а Ваклия ни зареди с дъждобрани, заминахме по срещи.
А то на този концерт наистина половин София се беше изсипала, поне познатата половин София + много други градове ест. Ние налазихме със специално дебаркирали сили от Перник и Пловдив + Пъгсли и рандъм метали + рандъм металки. Ваклия вся респект у всички като си купи бира за изпът

Транвай 12 беше като училищен автобус за метъл колеж

И ги гледаш всички накупили си фанелки на Мейдън едни такива новички (за 50 лева на място си купуваш оригинална), а в подлеза на НДК за 9 получаваш спешъл търкиш едишън. Носим и дъждобрани естествено, то една мешка колко може да побере човек никога не може да е сигурен. В транвая много топло! Припотващо

Показах на Пъгсли "лявата и дясната ръка на дявола", вобще падна интимидейтване, ма той като стар ДМ се спаси

Изсипахме се към 5 и половина на подстъпите към стадиона, където има култова порутена Бира-Скара, ама май на бирата се налиташе основно. Леко напомняше на най-култовата кръчма при Колето на пазара в Павлово казваща се "При бате", където бтв от тази година вече има тоалетна. Там е най-тънката скара!
След толкова посещения на стадиона поне сме ориентирани, след дежурните проверки на багаж и опипване сме на стадиона, където всички се разпръснаха естествено, поради което останахме хард ядрото Ваклия, Пъгс и аз. Пътем видяхме Морта и Щайгата (МТГ) и забихме в събралата се тълпа централно пред загражденията. Много хубава музика пускаха, това Джудас, Пърпъл и други благи неща. На сцената неуспешно се опитваха да сложат преграда от платно, за да запазят основната част за Мейдън. Накрая успяха де, но беше весело

Редиците обаче се позгъстиха и се простихме с идеите за бира/кола/вода. Реално в началото на Ахат бяхме на 5-6 души от загражденията, а от средата на концерта в следствие турбулентните сили гризяхме загражденията в индийска нишка Ваклия-аз-Пъгс, но Пъгс искаше при Ваклия та се сгъстихме на триъгълник. Ценното беше, че като всички са потни и сме на гъстота тип "консерва копърка" е неминуемо да смесим соса и се получиха тежки аромати.
Ахата си бяха стандартно приятни (по-късно след по време на Лорън Харис направо си мислех че са били божествени). Виждаше се че крюто на Мейдън също се кефят на Дървото, Овцата и т.н. и ги поздравиха като слизаха от сцената даже. Доста надъхващо, просто искаме Ер Малък и това е! Не може всяка година Ахат!
После малко чакане и изведнъж гледам....Азис е на барабаните!?!?
Оказа се, че не е Азис е а барабаниста на Лорън Харис. Ама доста приличаше

Единия китарист беше много тру, с дълга руса права коса. Класика

Което ми напомни за един култов тип точно пред нас, когото Пъгс се наложи да погледа, защото завземаше много успешно пространство. Той е от онези запомнящите се индивиди с много дълга гъста къдрава коса тип пуловер, която се вее в луд ритъм. Само като го видя и вече ми става топло...
Лорън Харис е много хубава

Наистина! Ваклия се влюби, а и тя все пак събира доста от идеите му за момиче: тънко кръстче, голям бюст, фина, симпатична. Чудничко

Само да можеше да пее

Или хайде песните да и бяха хубави, това с пеенето не е задължително. Ама по тези показатели нещо не се получи. И докато мислено завиждах на хората платили за най-предните места и наслаждаващи се на предимно наведената Лорън решила да ощастливи предните редици а около нас се чуваха освирквания и призиви - "кой от където е" Момичето не се даде обаче. Всичко си каза и изсвири. Само рижавото момче толкова и се радваше, очите му останаха. Е поденсихме на последните 2-3 песни, беше фън. Просто след Ахат...ми не става.
След кратка почивка екстра сгъстяване на редиците и запълване на дупките, слънцето позалезе и прозвуча УФО с гореописания хит. След последните акорди затихна, паднаха преградите и сцената блесна с футуристичния си имидж. За всяка песен почти си имаше специален банер с арт от различните епохи на Мейдън. С първите акорди усетих как хората около мен затанцуваха върху краката ми и ме понесоха насам-натам

Аз не бях много щастлив от началото с няколко песни от новия албум. Не че са лоши, просто исках старите неща. Е имах доста от тях. Блъсканицата беше на световно ниво. Реално първите 3 песни се борих за правото си да съществувам сред гора от ръце, и блъсканица. Всеки искаше да е отпред, а аз не бях склонен на компромиси. Не ги и направих. В един момент тотално ни налегнаха, наложи се да извикам "Спарта" и дадохме дружен отпор..."The day when few stood against many!" После леко кротна и концерта си беше много хубав. Аз разбира се ще се оплача: нямаше Running Free, Transуlvania и доста други. Реално само 3-4 песни не бяха от новия албум и Нъмбър оф дъ бийст. А има какво да изсвирят. Сега това им бяха сред най-големите хитове, но все пак...Мрън! Специалните ефекти изглеждаха малко от зората на техниката

Специално дявола от Нъмбър-а, танка беше малко по-добре, ама не гръмна!!! Не можеш да сложиш танк с такова дуло и да не гръмне...не е политически коректно!
Междувременно Ваклия е пробил, а аз съм задържал обсадат след като няколко сериозни батковци вложиха сериозно рамо в опит да ни превземат. Пъгс ни съпортва отзад. Като се стъмни стана доста по-хубаво. Брус беше супер активен, тичане по сцената, преобличания, разговори с феновете. Браво! Китаристите добре се вписваха по 2-ма от двете му страни и Нико зад него. Знаят си работата хората. Фиър оф дъ дарк естествено ни размаза! След едноименната Айрън Мейдън те уж се сбогуваха, ние уж им повярвахме. Нахвърлиха палки и перца и за втори път съжалих, че не съм сред скъпите места отпред. Поревахме малко и те дойдоха. Както и на другите концерти последваха 3 песни на бис, все класики. Само дето аз ипуснах първите две, защото до мен се сбиха и пича от охраната който зорко бдеше пред нас само се качи на решетката хвана ме с ръка и с едно движение ме премести наляво. Второ движение хвана единия биещ се, придърпа го и му каза няколко неща. Скара се на другия и уж ок. Ама след малко те явно пак се намериха, та се наложи с фенерче да ги осветят, да ги разделят и пак мазало. Хубави песни бяха обаче. Доволно

Свърши и биса, а Мейдън не са много по изненадите и това беше всичко. Вместо исканото още се уредихме с Живота на Брайън сякаш обещание, че ще има още, но друг път и мисля на мен това ми стига. Докато ги има Мейдън има и шанс да ги видим на живо, а то си струва.
Послдва изгубване на Ваклия, търсене, излизане от стадиона и прибиране с бързо такси. Трудно се излиза от далечния стадион наистина, но веднъж минеш ли подстъпите всичко е ок.
Следва: 30 юни: Каварна: Manowar!