ShadowDance

Алекс, оригинален стил въобще не значи оригиналност в другите аспекти на писането. Дадох ти за пример Вирджиния Улф, един от основоположниците на модернизма. Друг пример, много мощен при това - Джеймс Джойс.

И все пак - какво значи за теб "стил" по принцип? Щото трябва да уточним тая работа преди да си говорим за разновидности като "оригинален", "клиширан" и прочие.

shayhiri wrote: Бакър (и евентуално Ериксън) наистина ли пише просто епично фентъзи, което с нищо не се различава от това на Джордан и ко?

Различава се, но си е епично фентъзи. Не е "собствен жанр".

Г.Г.Кай? Жанров автор? И кой точно жанр?

Исторически роман маскиран като фентъзи. Избери си поне един от Мартин и Кай и го заклейми като мръсен преписвач според твоите странни литературни критерии.

Може да е просто "автор, смятан за забележителен стилист, който използва утвърдени похвати и дори сюжетни елементи, но пак не може да бъде заменен с друг" = Гай Кей, Скот Бакър, Сузана Кларк, пък ако щеш и Стивън Ериксън. Та?

Защото всичко трябва да е или черно, или бяло, I guess.

Приключенски. А Бакър и Ериксън пишат в същия жанр като Джордан, да. Съвсем различни са, но жанрът е същият. Сузана Кларк използва викториански (не точно всъщност, но все едно) стил, за да пише ФЕНТЪЗИ също, да.

shayhiri wrote: Ян, щом толкова държиш да въвлечеш собствената ми практика, какъв жанр е "Танц с вятъра"? Можеш да изчакаш да го прочетеш, де, но щом отсега си решил, казвай.

От прочетените откъси и от всичко, което изписа по разните форуми, се очератава да е приключенски, псевдоисторически (макар да предполагам, че сега ще ми кажеш че псевдо-то е излишно) с може би щипка фентъзи. Самата тематика (хашишини-те, стареца, етц.) обаче го прави клиширан, по собствените ти думи, защото както вече ти казах на български е излизала подобна книга. Не ти е в жанра, но сетинга е сходен, както и някои от действащите лица (това, ако приемем, че Стареца от планината ще присъства все пак)...

За да не съм голословен:
http://www.amazon.com/Lions-Bride-Iris- ... F8&s=books
На български е издадена от ИК "Ирис", не помня как я бяха превели:)
Забележи сюжета не е същия, но уви има го Стареца от Планината, има ги хашишините, развива се в арабския свят - сори по собствените ти думи вече има твърде много допирни точки...

Годеницата на лъва. Или нещо от сорта. Доста приятен любовен роман с рицарско-приключенски-мистични елементи със все хашишини по времето на кръстосния поход на Ричард. Може да обиколиш сергиите за книги на старо около Плиска, примерно, аз лично си го взех оттам преди време.

Определението ми за оригиналност, както стана въпрос, е да си създадеш "собствен жанр". И продължавам да твърдя, че стилът и оригиналността са инхерентно свързани. Стилът поначало няма как да е добър, ако не е оригинален.

Това е пълен абсурд. То по тази логика излиза, че за цялата история на литературата имаме нещо от рода на 60-70 добри стилисти, защото толкова жанрове има. Всички други са hacks.

Хайде бе, тоя Паолини не го ли осъдихте вече ;р

Трябваше вече да е изгорял заедно с "творчеството" (?) си.

Morwen wrote:@QkY
Да, ясно е, че няма история, в която всичко да ужасно оригинално и да не напомня никоя друга. Обаче когато всичко в нея напомня две-три други, то очевидно има проблем.

Тогава предлагам следващ кандидат за съдене за плагиатство-Робърт Джордан:). Нещо да виждате в "Колелото на времето", което не е взаимствано:)? Айез Седай, Стражници, Мърдраали, Айилци, Отстъпници-мисля, че всички се сещат откъде са, но въпреки това проблемът на поредицата е, че се разточи и комерсиализира, поради което спрях да я чета:)!

Джордан никога не е крадял сюжет. Крал е концепции, но от много различни места по малко, а не от едно-две - ВСИЧКО. Затова и Айез Седай (Бин Джезърит), Айилците (Свободните), Отстъпниците (Десетте, които бяха покорени), Шарката (Гоблена) и т.н. не правят впечатление на окрадени

Абе доста си е краднал, включително сюжетна рамка от Толкин в началото, но просто го наблъска с много описателност, та затва не си личи, а и имаше палав екшънец и много комерсиална епика ) (за разлика от дюн и властелина, където няма)

Бтв и Паолини има некви 13 "отстъпници", доколкот разбрах

А кви са тия покорени десет?

Глен Кук, Хроники на черния отряд. Оригиналните отстъпници. На Паолини ония са си също такива, да... Макар че не са ми много ясни с кво са по-яки от нашия, като нямат дракони...

Roland wrote:Джордан никога не е крадял сюжет. Крал е концепции, но от много различни места по малко, а не от едно-две - ВСИЧКО. Затова и Айез Седай (Бин Джезърит), Айилците (Свободните), Отстъпниците (Десетте, които бяха покорени), Шарката (Гоблена) и т.н. не правят впечатление на окрадени

Моля те, овчарчето, което не живее при родителите си, без да го знае, и има съдба да спаси света, ама не го иска, поне в началото, вече е цитирано няколко поста нагоре:). Прераждащият се, заточен мрачен владетел пък въобще не е клише, ама хич:)! Както и да е, мисълта ми беше, че книгата му въпреки това си има собствено послание, различно от това на оригиналите си, или поне първите няколко имаха:). При Ерагон, още не съм открил такова:), а за съжаление май не е и замислян като пародия! Полза от Ерагон обаче има и тя е, че има хора, които не биха чели фентъзи, ако трябваше да почнат с Властелина, но все пак може да обърнат внимание на жанра, ако се запознаят с Ерагон:)!

Ей с тая логика точно не съм съгласен! Защото за "запознаване" с жанра е пълно с по-добри автори. Фийст да речем.

Началото на Джордан, плюс немалко концепции, са си заимствани, разбира се. Обаче там си има и достатъчно оригинални неща , пък и поне човекът е заимствал от множество източници, а не само от 2-3, но на едро, като Паолини.