ShadowDance

Posted: **Tue Nov 13, 2007 3:20 pm**

Аз си признавам, че за мен първите 100 страници бяха мааалко "провлачени". Но книгата я привърших за седмица, през лятото в България. И ме очарова!!

Posted: **Sat Nov 17, 2007 5:53 pm**

Дано да преведат и разказчетата в скоро време

Posted: **Tue Feb 26, 2008 1:19 pm**

Тоя път съм се зарекъл да я дочета и по всичко личи, че ще стане, наистина ме кефи максимално

)

само че отсега ме мъчат подозрения, че 4/5 от въпросите ми ще останат неотговорени

Posted: **Tue Feb 26, 2008 1:51 pm**

Значи или се мъчиш напразно!

Или задаваш мнооого особени въпроси!!

Posted: **Tue Feb 26, 2008 3:47 pm**

Остро. Спойлни си въпросите тук. Няма да им отговарям, само ше ти кажа имат ли отговор.

Posted: **Thu Feb 28, 2008 6:45 pm**

BaYa wrote:Аз си признавам, че за мен първите 100 страници бяха мааалко "провлачени".

О-о-о, и при мен беше точно така. Всъщност, до възкресяването. Наложи ми се и да оставя книгата по едно време, защото влязох в сесия, но последната седмица с огромно удоволствие посветих изцяло на нея. Тази книга е страхотна! Думите на Нийл Геймън и на "Тайм" на задната корица хич не са преувеличение.
Moridin, аз също се опасявах от това, но на въпросите ми се отговори. Е, може би останаха едни 10% за другата книга.

Разбира се, не знам какви са твоите въпроси, но съм сигурна, че няма да останеш разочарован.
Много ми харесаха героите в книгата. Може би главните женски персонажи бяха малко прекалено еднотипни и съвършени за вкуса ми, но останалите компенсираха. Особено ми харесаха Винкулус и Стивън Блек, както и джентълменът с коса като глухарче. Мистър Норел е много добре изграден образ, особено ми хареса развръзката между него и Стрейндж (няма да ви спойлвам каква е).
Магията е страхотна. Феерия и обитателите й, магиите им - всичко е измислено и описано по прекрасен начин. Някои от военните магии на Стрейндж са ме карали да се хиля дълго, разбирайте разместванките.

Описанието на много от "джентълмените", особено тип Дролайт, Ласелс и д-р Фокскасъл бяха чудесна ирония. Митът за Краля Гарван и историята му са страхотни, както и цялата история с Ауреатите, после Сребърния век и т.н. Всички бележки под линия ми доставиха особено удоволствие.
Мога да продължавам така с часове. Я по-добре да спра, преди съвсем да съм ви досадила.

Posted: **Sat Mar 22, 2008 9:32 am**

И аз я прочетох, най-сетне

Само че краят много ме натъжи и първо ще изчета темата, после ще пиша, ако още имам желание..

for assurance - наистина е страхотна книга.

п.п. Абе тука имаше по-интересни коментари предния път, в смисъл свързани със сюжета и героите. Да не са в друга тема?

Posted: **Sun Mar 23, 2008 5:32 pm**

Натъжил те е?! Но защо? Заради временната раздяла на Стрейндж и Арабела ли? И черната магия? Ще я махнат, бас хващам, тия двамата не си поплюват.

Ох, иска ми се Сузана Кларк да напише по-скоро продължението.
Moridin, ако искаш дискусия за коментарите и сюжетите, мога дап иша за това в тая тема по три пъти на ден, адски запален фен съм на книгата.

Posted: **Sun Mar 23, 2008 5:56 pm**

Ух, ами..

Да, натъжи ме, защото Стрейндж, поне според мен, се държа твърде неадекватно с Арабела.

Изобщо неговият образ наистина беше един от най-силно развитите - от степен на хипер симпатичен, през чалнат и леконеадекватен, до почти антипатичен.

Повечето ми въпроси се отговориха

С изключение на мотивите на Джон Ъскглас и не, не съм съгласен, че не можеше поне малко да ги загатнат в тази книга, а трябва да е бог знае кога (ако изобщо). Дори не стана ясно защо е напуснал Англия за бога!

Най-големият ми проблем май е, че

Spoiler: show: не разбрах как Стрейндж успя да "отвори вратите" и да върне магията. И въобще как при него и Норел нещата работеха, а при всички други не са работели. Сега, това донякъде се обяснява с идеята, че зад всичко това стои пак Кралят, но мисля, че можеха малко повечко да го обяснят

Иначе ще повторя - книгата е брутална по всички параграфи. Все пак съм съгласен донякъде с Торн, че е твърде поразвлачена, особено в началото, но това наистина е бял кахър, веднъж като го преодолееш и някак просто не влияе на крайната оценка - много много силен роман, напълно си заслужава наградите.

А магическото усещане е толкова истинско, толкова разнообразно, гениално въображение откъм този момент

Просто искам повече от Ъскглас!

Posted: **Sun Mar 23, 2008 8:02 pm**

Spoiler: show: Oбяснението е просто - никъде нямаше обяснение КАК се прави практическа магия. А иначе други хора също се справяха, когато им се показваше. Просто за това се иска яко талант и много обучение. Норел беше прекарал целия си живот и пак беше леко мизерен, а Стрейндж просто беше природен талант.

Posted: **Sun Mar 23, 2008 9:50 pm**

Абсолютно съгласна съм с Roland. Освен това

Spoiler: show: някъде към финала на книгата Винкулус (май) каза нещо от сорта, че Стрейндж и Норел са магия на Краля. Тази фраза ми направи силно впечатление.
Бтв, в пророчеството на Винкулус се казва, че Стейндж търси кула. Как мислите, дали става въпрос за проклютието на вечната нощ, която го обгръща? Е, да, то може да се опише като кула от мрак и Стрейндж си го търсеше, призовавайки фея, но все ме гризе, че може да е препратка към *евентуално* втора част. В първата статия на Стрейндж срещу Норел се говореше за легенда, в която хората насън строели кула за Краля Гарван. Може пък да е това.
Уф. Под вола теле търся.
Но наистина беше неадекватно Стрейндж толкова да страда за Арабела, толкова да се опитва да я спаси и накрая да я зареже. Аз малко се изненадах.

Posted: **Sun Mar 23, 2008 11:06 pm**

Spoiler: show: Не мисля, че не е имало обяснение. Все пак Норел точно по тия обяснения се е научил. Освен това беше НАБЛЕГНАТО, че много от магията е спряла да работи след напускането на Ъскглас и постепенно почти всичко е спряло да работи - което намеква, че хората са знаели как се прави, ама не е работело. За мен по-вероятният вариант си остава някакъв сложен план на Краля при Норел просто да е проработило, а Стрейндж наистина беше баси изродът откъм магия (много ме накефи епизодът, дето Норел призна неговата призоваваща магия за най-добра), обаче чак пък да възстанови връзката с магическата природа в цяла Англия и то от Италия.. е това едва ли е станало просто така и просто защото стана луд. Все пак е заради Ъскглас.

Иначе, Еск, и на мен някои част от пророчеството ми станаха неясни. Например това, че Норел щял да зарови сърцето си под зимната земя или нещо такова - дори цяла глава беше кръстена на този ред и аз пак не разбрах за какво се отнася.

Posted: **Tue Mar 25, 2008 4:13 pm**

Spoiler: show: Според мен и Норел, и Стрейндж са замисъл на Ъскглас, дали вид избрани или дарбата им е дадена от него или нещо такова. Но думие на Винкулус наистина бяха, че са магия на Краля, каквото и да е имал предвид с това. о.О
За Норел и аз не знам. Можем да го тълкуваме по много начини. Например със самотата му, която сам си причинява, заравя сърцето си, прави се, че всичко е наред, но е ужасно самотен. Или болката от заминаването на Стрейндж. Може да е много неща.

Posted: **Tue Mar 25, 2008 5:22 pm**

Ъъъ, по въпроса що други не се учели - Норел все пак беше изкупил де що има гайд по практическа магия в Англия

Posted: **Mon Jun 02, 2008 9:00 pm**

В момента я чета и не е лоша. Само стила емалко тромав, но иначе е страшно добре оформена откъм сюжетна рамка и в нея са посети идеи толкова дълбоки и сериозни, че чак нетипични за жанра, който впрочем по мое мнение е детско - юношески.

ShadowDance

Джонатан Стрейндж и Мистър Норел - Сузана Кларк