Posted: Sat Jun 19, 2010 9:20 am
След като спряха бетата на Старкрафт 2 си начесвам крастата за стратегия с Age of Empires 2 където поразцъквам кампании докато гледам вечерните мачове.
Паралелно с това малко по малко напредвам в Metroid Prime ( всъщост пробвах и двойката и тройката но трябва да се кара подред). На Wii то се играе доста по различно от Game Cube версията защото няма лок към противниците и сам трябва да ги целиш с мерника което от една страна е добре откъм свобода но когато трябва да целиш бързи копеленца или уязвимото място на боса става pain in the ass (tm). За който не знае за какво става дума в метроид да нахвърлям с няколко думи:
1. История в обичайния смисъл няма - кътсцените са пестеливи, няма разговори , няма и някой да ти реди монолизи със заповеди.
2. За сметка на това има сетинг - навсякъде са пръснати местенца за четене от които можеш да научиш повече за света и обитателите му.
3. След първо ниво което се явява доста дълъг туториъл (въпреки че си има пълноправен бос и може да се умре) се отваря целия свят на играта който е нацепен на зона но иначе е абсолютно нелинейно къде и кога ще ходиш. Уловката е че за да достигнеш някоя зона трябва да имаш способност или умение което ти позволява да я отвориш. Това е подобно на Soul Reaver 1 където имаше същия принцип.
4. Като казах Soul Reaver - играта не е шутър нищо че си изкъртих палеца от стрелба - адвенчър е - минаваш от зона в зона експлорвайки, попътя разстрелвайки или избягвайки спаунващите се противници (б.т.в. убитите живи отганизми ти пускат здравенце затова няма нужда да се мисли за аптеки и други такива неща), подскачаш наляво надясно по разни камъни дървета, водопади и други ландшафтни елементи , решаваме загадки и разбира се - босове .
5. Идеята на играта е постояното развитие на персонажа с нови умения и способности. Това не е реализирано в РПГ стил - с печалба на опит точки които се харчат за умения , а е направено да вземаш новите умения след победа над даден бос или достигане на дадено място, тоест с напредване в играта. Всяко ново умение ти дава нещо коренно различно за правене. В началото почваш с почти всички умения колкото да ти ги покажат а после си ги губиш (клише) за да почнеш да събираш.
6. Едно от уменията е да се превръщаш в едно топче което се търкаля наляво надясно в търд пърсън. Във формата на топчето геймплея става коренно различен - много по бърз и добива дори рейсинг елементи (най-грубо казано защото с никого не се рейсваш освен когато те гонят разгневени врази или лава).
7. Графиката е логично долнопробна за днешните стандарти пък и я играя на стария телевизор с най-смотания кабел защото няма как я хваля. За сметка на това има нещо на което му викат арт - като почнем от дизайна на противниците , минем през поклащащите се странни червени тръстики с око (което е най-малкия пример) и стигнем до това че можеш да се огледаш във визьора си при силна експлозия).
8. Противниците са идейни. Засега естествено почти нищо не съм видял от тях но и до тук варират в 5-6 разновидности, всяка от които съвсем различна по визия и начин на бой. Хитра идея е че можеш да сканираш вразите за слабото им място. Логично в идеята на играта можеш да стигнеш противник който не можеш да биеш преди да вземеш умение. Примерно има един брониран отвсякъде който може да се бие единствено като се претъркаляш с топчето под него пускайки бомба на коремчето му. За да го направиш обаче трябва да имаш и умението за топче и умението за бомба съчетани.
9. Управлението на Wii версията е гениално. С лявата си ръка държиш аналога с който се придвижваш (както стрелките на клавиатура) и за разлика от стрелките имаш достъп до два бутона които можеш да натискаш с показалец. С дясната ръка си придвижваш мерника - тип мишка (че и по удобно защото скороста се определя от теб а не от настройката на мишката) като под палеца се пада бутона за стрелба а на показалеца като спусък бутона за скок (може да се сменят).
б.т.в. Забравих да спомена че имаш 3д карта с която не можеш да се загубиш тъй като в различни цветове показва къде си бил и къде не си за да не се чудиш.
Паралелно с това малко по малко напредвам в Metroid Prime ( всъщост пробвах и двойката и тройката но трябва да се кара подред). На Wii то се играе доста по различно от Game Cube версията защото няма лок към противниците и сам трябва да ги целиш с мерника което от една страна е добре откъм свобода но когато трябва да целиш бързи копеленца или уязвимото място на боса става pain in the ass (tm). За който не знае за какво става дума в метроид да нахвърлям с няколко думи:
1. История в обичайния смисъл няма - кътсцените са пестеливи, няма разговори , няма и някой да ти реди монолизи със заповеди.
2. За сметка на това има сетинг - навсякъде са пръснати местенца за четене от които можеш да научиш повече за света и обитателите му.
3. След първо ниво което се явява доста дълъг туториъл (въпреки че си има пълноправен бос и може да се умре) се отваря целия свят на играта който е нацепен на зона но иначе е абсолютно нелинейно къде и кога ще ходиш. Уловката е че за да достигнеш някоя зона трябва да имаш способност или умение което ти позволява да я отвориш. Това е подобно на Soul Reaver 1 където имаше същия принцип.
4. Като казах Soul Reaver - играта не е шутър нищо че си изкъртих палеца от стрелба - адвенчър е - минаваш от зона в зона експлорвайки, попътя разстрелвайки или избягвайки спаунващите се противници (б.т.в. убитите живи отганизми ти пускат здравенце затова няма нужда да се мисли за аптеки и други такива неща), подскачаш наляво надясно по разни камъни дървета, водопади и други ландшафтни елементи , решаваме загадки и разбира се - босове .
5. Идеята на играта е постояното развитие на персонажа с нови умения и способности. Това не е реализирано в РПГ стил - с печалба на опит точки които се харчат за умения , а е направено да вземаш новите умения след победа над даден бос или достигане на дадено място, тоест с напредване в играта. Всяко ново умение ти дава нещо коренно различно за правене. В началото почваш с почти всички умения колкото да ти ги покажат а после си ги губиш (клише) за да почнеш да събираш.
6. Едно от уменията е да се превръщаш в едно топче което се търкаля наляво надясно в търд пърсън. Във формата на топчето геймплея става коренно различен - много по бърз и добива дори рейсинг елементи (най-грубо казано защото с никого не се рейсваш освен когато те гонят разгневени врази или лава).
7. Графиката е логично долнопробна за днешните стандарти пък и я играя на стария телевизор с най-смотания кабел защото няма как я хваля. За сметка на това има нещо на което му викат арт - като почнем от дизайна на противниците , минем през поклащащите се странни червени тръстики с око (което е най-малкия пример) и стигнем до това че можеш да се огледаш във визьора си при силна експлозия).
8. Противниците са идейни. Засега естествено почти нищо не съм видял от тях но и до тук варират в 5-6 разновидности, всяка от които съвсем различна по визия и начин на бой. Хитра идея е че можеш да сканираш вразите за слабото им място. Логично в идеята на играта можеш да стигнеш противник който не можеш да биеш преди да вземеш умение. Примерно има един брониран отвсякъде който може да се бие единствено като се претъркаляш с топчето под него пускайки бомба на коремчето му. За да го направиш обаче трябва да имаш и умението за топче и умението за бомба съчетани.
9. Управлението на Wii версията е гениално. С лявата си ръка държиш аналога с който се придвижваш (както стрелките на клавиатура) и за разлика от стрелките имаш достъп до два бутона които можеш да натискаш с показалец. С дясната ръка си придвижваш мерника - тип мишка (че и по удобно защото скороста се определя от теб а не от настройката на мишката) като под палеца се пада бутона за стрелба а на показалеца като спусък бутона за скок (може да се сменят).
б.т.в. Забравих да спомена че имаш 3д карта с която не можеш да се загубиш тъй като в различни цветове показва къде си бил и къде не си за да не се чудиш.
