Велико е! Изгледах наличните 4 серии и просто не знам за кого точно е предназначено това аниме, но сякаш е правено за академици, лекари и biology nerds in general. Щото огромна част от чара му е да разпознаваш с какво се занимават съответните клетки. Примерно, целият епизод за инфлуенцата с оная епична изродщина около наивната клетка и дендрита беше някакъв оргазъм като ги знаеш кво всъщност правят тези клетки. А като се появи Б-лимфоцитчето с патлачето с антителата, вече щях да мра. Но то е щото вече знам част от тея неща. Обяснителните стени с текст обаче вероятно бързо биха писнали на средностатистическия зрител.
Нещо, което ми липсва - да видим клетъчна смърт на всичките тея кръвни клетки, които гледаме. Ще е мегабрутално Мамико Ното с нейния нежен гласец да ни обясни, че така салдурестите тромбоцити-чан ще умрат след около седмица, а епохалния Неутрофил-кун я оцелее два дни след активация, я не.
Искам да видя и автоимунитет. Где са Т-регс?
Също, повече от другите типове клетки искам да видя, стига ни занимавали с кръвните!
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, Part 3
Amelia, все пак да те предупредя, че Hataraku Saibou aka Cells At Aork има добри шегички и странни аналогии за работата на клетките, но сюжетно е малко тъпо - което е и следствие от основния gimmick: работата на клетките представена, чрез аниме клишета и тропове.
Супер забавно е, но не му се нахайпвай чак толкова (колкото бях нахайпен аз).
Alexis
Примерно еoзинoфил-чан (приятелката от детството на главния герой
) собственоръчно накара един паразит да рипне в стомашния сок. Това ми прилича на battle shounen хипербола, а не на микробиология.
Uchuu Senkan Tiramisù Specials ep. 2-3 - всъщност гледах отново и първия спешъл, този път с оригинален дублаж. Това затвърди мнението ми: новите английски дъбове, колкото и да ги величаят разбирачите в момента, пак са си тъпизъм. Вярно е, че играта е малко по-човешка, не чак толкова карикатурна, като едно време, но опитът да се пренапишат или дори "подобрят" всички шегички е нагла несправедливост спрямо оригинала...колкото и да е зле той самият.
Иначе и трите серийки са добри и идват, като стандартни епизоди в сериала, просто не е имало достатъчно TV slot-ове за тях.
Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 8 - този път почистваха къщата на Рин и готвенето го свършиха тя и Сакура. Арчър не се виждаше никакъв. Сигурно се беше чупил с цел да не гледа омразната за него мутра на Широ
.
Супер забавно е, но не му се нахайпвай чак толкова (колкото бях нахайпен аз).
Alexis
Подозирам, че не е съвсем подходящо, защото колкото и хитри и адекватни аналогии да прави, все пак пускат и доста глупости, които забелязвам дори аз - човек боравещ със смътни спомени за уроците по биология в гимназията.но е толкова як начин да научиш децата на нещо
Примерно еoзинoфил-чан (приятелката от детството на главния герой
) собственоръчно накара един паразит да рипне в стомашния сок. Това ми прилича на battle shounen хипербола, а не на микробиология.Uchuu Senkan Tiramisù Specials ep. 2-3 - всъщност гледах отново и първия спешъл, този път с оригинален дублаж. Това затвърди мнението ми: новите английски дъбове, колкото и да ги величаят разбирачите в момента, пак са си тъпизъм. Вярно е, че играта е малко по-човешка, не чак толкова карикатурна, като едно време, но опитът да се пренапишат или дори "подобрят" всички шегички е нагла несправедливост спрямо оригинала...колкото и да е зле той самият.
Иначе и трите серийки са добри и идват, като стандартни епизоди в сериала, просто не е имало достатъчно TV slot-ове за тях.
Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 8 - този път почистваха къщата на Рин и готвенето го свършиха тя и Сакура. Арчър не се виждаше никакъв. Сигурно се беше чупил с цел да не гледа омразната за него мутра на Широ
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Естествено, че много от нещата са хиперболизирани. Реално, вместо само нашият Неутрофил-кун да изнася всички микроби като Рамбо с ножчето би трябвало да имаме епични масовки с хиляди клетки, след които да се валят трупове на загиналите в борбата левкоцити, тромбоцити и прочее. И още, няма и помен от фагоцитоза - вместо масакрицата, тряяше да имаме повече крийпи поглъщане на това и онова. Има и откровени неточности (еритроцитите, дето пренасят "nutriens"). Но дотук е безкрайно яко и не мисля, че ще ми писне по простата причина, че тук изобщо няма сюжет и няма нужда от сюжет - това си е всекидневната борба на нашите клетки с всичко, дето успее да влезе в нас. А това дето се случва с нас на клетъчно ниво е толкова изумително великолепно, че е интересно за научаване дори като го четеш като сух научен текст, та кво остава за някво смешно аниме със секси човечета в него (бтв, шипвам също така Т-килър-кун и Макрофаг-сан).
Re: Гледано напоследък, Part 3
Amelia
Екшънът с Неутрофил-кун може да мине за символ на реакцията на неговия тип бели кръвни клетки, но това което направи Еoзинoфил-чан просто е невъзможно за правилата на Rambo света и вече навлизаме във фикция, където правилата се пренаписват постоянно.
Случая с Naive T клетката го бяха измислили добре - активирането от дендрида наистина в някакъв смисъл е най-стандартна и клиширана мотивираща реч.
Аз гледайки ги през седмица забелязвам определени дефекти или хайде да го кажем - недостатъци.
.
Първите два епизода имаха добри завръзки и развития, а вторите забавни разработки на темите, но Naive T-кун и Еoзинoфил-чан действаха по твърде втръснали аниме формули. Относително лесно би било да ги бяха направили не толкова досадни.
Едно е хипербола в стил Rambo, друго е ултра-мега-хипербола в стил боен шонен.Реално, вместо само нашият Неутрофил-кун да изнася всички микроби като Рамбо
Екшънът с Неутрофил-кун може да мине за символ на реакцията на неговия тип бели кръвни клетки, но това което направи Еoзинoфил-чан просто е невъзможно за правилата на Rambo света и вече навлизаме във фикция, където правилата се пренаписват постоянно.
Случая с Naive T клетката го бяха измислили добре - активирането от дендрида наистина в някакъв смисъл е най-стандартна и клиширана мотивираща реч.
Според мен ти държи хайпа от първата серия.Но дотук е безкрайно яко и не мисля, че ще ми писне
Аз гледайки ги през седмица забелязвам определени дефекти или хайде да го кажем - недостатъци.
Не си права, точно сюжетът прави нещата hilarious - да мислиш за всички тези процеси, като за одушевени, да виждаш в тях комични случки, да шипваш определени клетки, да се радваш на срещата им в романтичната обстановка на работата на стомашните киселини (представена, като лава)тук изобщо няма сюжет и няма нужда от сюжет
.Първите два епизода имаха добри завръзки и развития, а вторите забавни разработки на темите, но Naive T-кун и Еoзинoфил-чан действаха по твърде втръснали аниме формули. Относително лесно би било да ги бяха направили не толкова досадни.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Ами на мен доста от тея неща ми изглеждат като пародия на стандартните шонен тропове. Примерно онова с надъхването на наивната клетка беше такъв тотален ташак, че няма как човек да го вземе насериозно. Някво като Джоджо е тва аниме - self aware с какви клишета борави. По същия начин са и мое трмобоцити-чан. Те работят толкова добре в тоя сетинг, точно щото са такова лигаво клише. А Еозинофил-сан ми беше точно като Неутрофил-кун - някво Рамбо там. Прочетох кво пише в Уикипедия за този конкретно паразит:
"Within a few hours of ingestion, the parasitic worm tries to burrow though the intestinal wall, but since it cannot penetrate it, it gets stuck and dies. The presence of the parasite triggers an immune response; immune cells surround the worms, forming a ball-like structure that can block the digestive system, causing severe abdominal pain, malnutrition, and vomiting. Occasionally, the larvae are regurgitated. If the larvae pass into the bowel or large intestine, a severe eosinophilic granulomatous response may also occur one to two weeks following infection, causing symptoms mimicking Crohn's disease."
Т.е., може да се каже, че след като Еозинофил-сан (+ квото там още имаше от левкоцитите наоколо) блокира паразита, той си умира сам от киселината. Или това, или трябва да го махат с ендоскопия или операция, ако се е забил навътре в тъканите. Та случилото се с Еозинофил-сан не ме скандализира особено - в духа на останалите простотии в това аниме е.
Искам да споделя и за редицата дребни нещица, коитос а наслагали насам-натам. Примерно, кашоните с калций, които тромбоцити-чан се опитваха да разтоварят. Калцият е важен за клетъчното сигнализиране, което активира тромбоцитите и неутрофилите (и още хиляда неща).
А на шапката на Еритроцит-чан го има символът АЕ, което си мисля, че всъщност се отнася до протеинът АЕ1 (anion exchanger 1 aka SLC4A1 aka Band 3 protein), който се намира в еритроцитите и има двояка функция - обмен на бикарбонатни и хлоридни йони (което е част от метаболитния път на въглеродния двуокис в организма ни и е важно за регулацията на pH) и свързване на клетъчната мембрана и цитоскелета, което определя формата на еритроцита. Мутации в тоя протеин са причина за овалоцитоза - тип анемия, в която еритроцитите са овални. Тази анемия също така е свързана с повишена устойчивост към малария. Това е най-бързият вторичен транспортер, който ни е известен. Преди броени седмици пуснахме грант за моделирането му заедно с една група в UCLA и просто не мога да ви опиша колко се кефя от това, че го има в анимето.
"Within a few hours of ingestion, the parasitic worm tries to burrow though the intestinal wall, but since it cannot penetrate it, it gets stuck and dies. The presence of the parasite triggers an immune response; immune cells surround the worms, forming a ball-like structure that can block the digestive system, causing severe abdominal pain, malnutrition, and vomiting. Occasionally, the larvae are regurgitated. If the larvae pass into the bowel or large intestine, a severe eosinophilic granulomatous response may also occur one to two weeks following infection, causing symptoms mimicking Crohn's disease."
Т.е., може да се каже, че след като Еозинофил-сан (+ квото там още имаше от левкоцитите наоколо) блокира паразита, той си умира сам от киселината. Или това, или трябва да го махат с ендоскопия или операция, ако се е забил навътре в тъканите. Та случилото се с Еозинофил-сан не ме скандализира особено - в духа на останалите простотии в това аниме е.
Искам да споделя и за редицата дребни нещица, коитос а наслагали насам-натам. Примерно, кашоните с калций, които тромбоцити-чан се опитваха да разтоварят. Калцият е важен за клетъчното сигнализиране, което активира тромбоцитите и неутрофилите (и още хиляда неща).
А на шапката на Еритроцит-чан го има символът АЕ, което си мисля, че всъщност се отнася до протеинът АЕ1 (anion exchanger 1 aka SLC4A1 aka Band 3 protein), който се намира в еритроцитите и има двояка функция - обмен на бикарбонатни и хлоридни йони (което е част от метаболитния път на въглеродния двуокис в организма ни и е важно за регулацията на pH) и свързване на клетъчната мембрана и цитоскелета, което определя формата на еритроцита. Мутации в тоя протеин са причина за овалоцитоза - тип анемия, в която еритроцитите са овални. Тази анемия също така е свързана с повишена устойчивост към малария. Това е най-бързият вторичен транспортер, който ни е известен. Преди броени седмици пуснахме грант за моделирането му заедно с една група в UCLA и просто не мога да ви опиша колко се кефя от това, че го има в анимето.
Re: Гледано напоследък, Part 3
Amelia
Надявам се това да е само в единични епизоди и да имаме повече като първи и втори.
Лошо няма де, има достатъчно други забавни неща, но го виждам като пропусната възможност.
Да и не само това. Препратки към катастрофични филми (във втора серия имаше colony breach, като взета от Gundam), вирусната инфекция беше зомби инвази, четвърта серия беше битка с кайджу-та и пр.като пародия на стандартните шонен тропове
Естествено, но просто за мен невинаги основната ебавка е на ниво - страничните са по-забавни.self aware с какви клишета борави
Надявам се това да е само в единични епизоди и да имаме повече като първи и втори.
Да, по идея е това, но тя просто го бодна с вила по носа и толкоз.Еозинофил-сан (+ квото там още имаше от левкоцитите наоколо) блокира паразита
Лошо няма де, има достатъчно други забавни неща, но го виждам като пропусната възможност.
Абсолютно. Във фоновете има огромно количество шегички или препратки - надписи по врати, интересни реакции на клетки. Подозирам, че трябва да се прегледа няколко пъти и често да се бие паузата, за да се хване всичко.и за редицата дребни нещица
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Ето как реално изглежда борбата между Неутрофил-кун и бактерия:
Клетките наоколо са еритроцити-чан.
Аз чета мангата Cells at work в момента и тя е брилянтна, а анимето е почти 1:1 адаптация. Нататък ни очакват още яки неща в анимето и ще ги изгледам и в анимиран вариант, но просто нямам търпение да ги чакам. Надух главата на колегите вчера и в понеделник ще ми дойдат на гости да им пусна няколко епизода.
Клетките наоколо са еритроцити-чан.
Аз чета мангата Cells at work в момента и тя е брилянтна, а анимето е почти 1:1 адаптация. Нататък ни очакват още яки неща в анимето и ще ги изгледам и в анимиран вариант, но просто нямам търпение да ги чакам. Надух главата на колегите вчера и в понеделник ще ми дойдат на гости да им пусна няколко епизода.
Re: Гледано напоследък, Part 3
Само като прочетох Неутрофил-кун и почнах да се смея на глас. Какви (болни) мозъци е раждала, ражда и ще ражда майка Япония! 
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Re: Гледано напоследък, Part 3
Хахаха, никой не му вика така в анимето, реално. Наричат го "бяла кръвна клетка-сан", на японски. Аз им напляках тези заглавия по каноните на всички останали анимета евър, щото ми изглеждаше смешно.
edit: Междувременно е излязъл 5ти епизод, в който се случва епосът, наречен алергична реакция към полен. Нема такъв апокалипсис.
Оказа се, че Т-регс-сан вече са я давали - това е каката, която постоянно пои с чай Т-хелпер-кун в щаб-квартирата на имунната система. В мангата се появиха още и Моноцити-сан и НК(Natural Killer)-сама. НК-сама прави Т-килър-кун да си приказва сам и аз следователно искам да гледам страстен груб секс между двамата.
edit: Междувременно е излязъл 5ти епизод, в който се случва епосът, наречен алергична реакция към полен. Нема такъв апокалипсис.
Оказа се, че Т-регс-сан вече са я давали - това е каката, която постоянно пои с чай Т-хелпер-кун в щаб-квартирата на имунната система. В мангата се появиха още и Моноцити-сан и НК(Natural Killer)-сама. НК-сама прави Т-килър-кун да си приказва сам и аз следователно искам да гледам страстен груб секс между двамата.
Re: Гледано напоследък, Part 3
Hataraku Saibou (TV) ep. 5 - цялата серия е пародия на филмите с глобален апокалипсис (за разлика от стандартните катастрофични филми, където бедствието е само едно и не толкова разрушително), а Memory T клетката (ако не бъркам типа) е пророкът на който никой не вярва, докато вече не е твърде късно. Критика за неповратливостта на бюрократичната система, в момента когато мастоцит-ката и B клетката се сбиха: всеки изпълнявал правилно функциите си, видиш ли . Забавен момент, в който нашият неутрофил се опита да анализира алергена. Нашата еритроцитка пък продължава да е леко тъпа и дезориентирана. Стероидът е определено намигане към Gantz и Terminator. Още множество други препратки.
High Score Girl ep. 4 - опааа, конкуренция за главната героиня. Кохару е свястно момиче, само не разбирам, какво намира в главния идиот.
Кефещо е, колко нормални и човешки са отношенията между персонажите тук, в сравнение със стандартната училищна мелодрама, а уж анимето е пълна карикатура на гейм маниаците.
Detective Conan ep. 910 - Руми Уакаса-сесей продължава да кефи. В сравнение с мангата, тук намекнаха още по-силно, че използва някакъв вид хипноза, за да разсее убиеца.
Следващият път поредния anime original епизод.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 4 - по-интересен епизод, защото се случиха доста повече събития от обикновено. Пренареждане в политическата схема. Следващият път най-вероятно масово клане във влака.
Yakusoku no Nanaya Matsuri - идеята е доста глупава: подготовка и пресъздаване на ритуал, чрез помощта на augmented reality. Нещо не разбрах, защо хем бяха забранени всякакви високотехнологични джаджи, хем ползваха такива. А защо подготовката не беше извършена от други хора или на друго място с по-модерни средства (съответно по-бързо и евтино)? Ако се предполагаше тя да е някакъв вид настройка на участниците, то ползването на витруална реалност не провали ли процеса?
Същинската история е елементарна и главните герои реално не направиха нищо, за да преодолеят драмата си. Антагонистите бяха изстискани от пръстите, само за да има някакво фалшиво напрежение. Няколко сюжетни дупки.
Артът и музиката бяха по-скоро среднисти и с претупано CGI.
Изгледах анимето заради интересния ландшафт (предполагам реално място), руините на замъка, дървените постройки и плаващи мостове.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 5 - в сравнение с предишните епизоди не е толкова смешен, особено във втората част, но пък точно в нея казаха най-ценното нещо за приятелството и манията на японците да го идеализират.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 17 - рядък случай Чидори да не действа праволинейно и да се възползва от шпионските си нинджа умения...естествено без голяма полза.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 28 - тактиката в боя беше идиотска какво винаги. Разделиха екипа и сега имам надеждата в следващата серия да гледам в бой само по-малко досадните хлапета.
Akai Koudan Zillion ep. 30-31 - цялата галимация приключи, но според мен останаха важни неизяснени въпроси. Защо Ноза държаха да завземат точно тази планета, нима тя беше единствената подходяща за вида им? А няма ли и други техни групи/рояци, нали били галактическа заплаха? Не обясниха нищо за древната раса обитавала някога планетата и връзката им със Зилион.
Предполагам, че поначало са били планирали "неочаквания обрат" Ноза да е точно тази раса, която е деградирала с времето.
Akai Koudan Zillion: Utahime Yakyoku - сюжетно няма нищо общо с Akai Koudan Zillion, развива се в друг свят и дори няма Зилион оръжия.
Набутали са всички герои от сериала, а Ноза персонажите са представени чрез човешки аналози (и естествено се играят от същите сеюта).
Сюжетната завръзка е откровено тъпа, героите се държат дори по-неадекватно отколкото, в сериала особено Рикс. Цялата тази бъркотия е извинение за множество екшън сцени, разрушаване на сгради и изключително плоски вицове. За съжаление анимацията е мизерна и интерес представляват само фоновете...ако си падате по ретро арт. Вмъкнати са насила и няколко нови песни от бездартната рок група, която изпълнява OP/ED-тата на сериала.
. Забавен момент, в който нашият неутрофил се опита да анализира алергена. Нашата еритроцитка пък продължава да е леко тъпа и дезориентирана. Стероидът е определено намигане към Gantz и Terminator. Още множество други препратки.High Score Girl ep. 4 - опааа, конкуренция за главната героиня. Кохару е свястно момиче, само не разбирам, какво намира в главния идиот.
Кефещо е, колко нормални и човешки са отношенията между персонажите тук, в сравнение със стандартната училищна мелодрама, а уж анимето е пълна карикатура на гейм маниаците.
Detective Conan ep. 910 - Руми Уакаса-сесей продължава да кефи. В сравнение с мангата, тук намекнаха още по-силно, че използва някакъв вид хипноза, за да разсее убиеца.
Следващият път поредния anime original епизод.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 4 - по-интересен епизод, защото се случиха доста повече събития от обикновено. Пренареждане в политическата схема. Следващият път най-вероятно масово клане във влака.
Yakusoku no Nanaya Matsuri - идеята е доста глупава: подготовка и пресъздаване на ритуал, чрез помощта на augmented reality. Нещо не разбрах, защо хем бяха забранени всякакви високотехнологични джаджи, хем ползваха такива. А защо подготовката не беше извършена от други хора или на друго място с по-модерни средства (съответно по-бързо и евтино)? Ако се предполагаше тя да е някакъв вид настройка на участниците, то ползването на витруална реалност не провали ли процеса?
Същинската история е елементарна и главните герои реално не направиха нищо, за да преодолеят драмата си. Антагонистите бяха изстискани от пръстите, само за да има някакво фалшиво напрежение. Няколко сюжетни дупки.
Артът и музиката бяха по-скоро среднисти и с претупано CGI.
Изгледах анимето заради интересния ландшафт (предполагам реално място), руините на замъка, дървените постройки и плаващи мостове.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 5 - в сравнение с предишните епизоди не е толкова смешен, особено във втората част, но пък точно в нея казаха най-ценното нещо за приятелството и манията на японците да го идеализират.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 17 - рядък случай Чидори да не действа праволинейно и да се възползва от шпионските си нинджа умения...естествено без голяма полза.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 28 - тактиката в боя беше идиотска какво винаги. Разделиха екипа и сега имам надеждата в следващата серия да гледам в бой само по-малко досадните хлапета.
Akai Koudan Zillion ep. 30-31 - цялата галимация приключи, но според мен останаха важни неизяснени въпроси. Защо Ноза държаха да завземат точно тази планета, нима тя беше единствената подходяща за вида им? А няма ли и други техни групи/рояци, нали били галактическа заплаха? Не обясниха нищо за древната раса обитавала някога планетата и връзката им със Зилион.
Предполагам, че поначало са били планирали "неочаквания обрат" Ноза да е точно тази раса, която е деградирала с времето.
Akai Koudan Zillion: Utahime Yakyoku - сюжетно няма нищо общо с Akai Koudan Zillion, развива се в друг свят и дори няма Зилион оръжия.
Набутали са всички герои от сериала, а Ноза персонажите са представени чрез човешки аналози (и естествено се играят от същите сеюта).
Сюжетната завръзка е откровено тъпа, героите се държат дори по-неадекватно отколкото, в сериала особено Рикс. Цялата тази бъркотия е извинение за множество екшън сцени, разрушаване на сгради и изключително плоски вицове. За съжаление анимацията е мизерна и интерес представляват само фоновете...ако си падате по ретро арт. Вмъкнати са насила и няколко нови песни от бездартната рок група, която изпълнява OP/ED-тата на сериала.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Planet With ep. 5 - колкото шоненско, стандартно и относително евтино да е, това аниме винаги успява да вкара по нещо неочаквано и дори trope aversion. Примерно според приключенските правила се очакваше главната героиня никога да не разкрие самоличността на главния герой, а тук след като си поиграха малко с идеята за paper-thin disguise човекът си призна. Двойният дуел накрая също дойде малко изневиделица с това, че лошковците решиха да приключат набързо мисията си, вместо да я разтакават драматично за финалната конфронтация в сериала.
Вече съм споменавал, колко добре подбират cliffhanger-ите си, ето тук поредният пример.
Tsukumogami Kashimasu ep. 3 - не че съм особено запознат с периода Едо, но съм убеден, че отношенията и разговорите в анимето са супер неадекватни за него.
Не разбрах и решението на проблема в епизода - пречупиха мнението на майката за около 5 минути, а после?
Island ep. 6 - на седмица по чаена лъжичка от историята, а останалото от епизода дори още по-голям боклук.
Tokusou Kihei Dorvack ep. 34-36 - догледах го без превод и в сравнение с трол-титрите, които ползвах досега, дори се разбираше по-добре. Гледах какво става на екрана, вместо да ме разсейват тъпизмите на преводачите.
Самият сюжетът е толкова нелогичен, че и добър превод не би помогнал.
Защо главният лошко въпреки цялата си сила все пак имаше нужда някой да го пусне от кутия? Дори наистина да се налагаше това действие да бъде извършено физически, защо той не използва някоя от дистанционни управляемите си машини?
Защото на трите мутри им трябваха 4 серии блуждаене из пещери, за да стигнат до кутията? Не се ли предполагаше лошкото да улесни достъпа им?
В последната серия създателите се бяха постарали - почти нямаше рециклаж освен на няколко мотива от пророческия сън на Арома. Нови локации, нови анимации (е, доста дървени, амааа), множество мигащи и неподходящи за епилептици кадри множество събития.
В крайна сметка цялата земна технология и военни ресурси се оказаха безполезни. Спаси ги това, че Арома-сама се оказа местната версия на Сейлър Муун и отключи мистични сили, които победиха лошкото. После тя се превърна в космическа гъска (някой би казал лебед, ама не - главата и е точно гъсешка) и отлетя (да, във вакуума). До последния момент нямаше дори намек, че Арома-сама може да борави с магия, само някакви видения. Въпросите дали човечеството може да оцелее на разрушената Земя и какво ще стане с извънземните си останаха отворени.
Вече съм споменавал, колко добре подбират cliffhanger-ите си, ето тук поредният пример.
Tsukumogami Kashimasu ep. 3 - не че съм особено запознат с периода Едо, но съм убеден, че отношенията и разговорите в анимето са супер неадекватни за него.
Не разбрах и решението на проблема в епизода - пречупиха мнението на майката за около 5 минути, а после?
Island ep. 6 - на седмица по чаена лъжичка от историята, а останалото от епизода дори още по-голям боклук.
Tokusou Kihei Dorvack ep. 34-36 - догледах го без превод и в сравнение с трол-титрите, които ползвах досега, дори се разбираше по-добре. Гледах какво става на екрана, вместо да ме разсейват тъпизмите на преводачите.
Самият сюжетът е толкова нелогичен, че и добър превод не би помогнал.
Защо главният лошко въпреки цялата си сила все пак имаше нужда някой да го пусне от кутия? Дори наистина да се налагаше това действие да бъде извършено физически, защо той не използва някоя от дистанционни управляемите си машини?
Защото на трите мутри им трябваха 4 серии блуждаене из пещери, за да стигнат до кутията? Не се ли предполагаше лошкото да улесни достъпа им?
В последната серия създателите се бяха постарали
- почти нямаше рециклаж освен на няколко мотива от пророческия сън на Арома. Нови локации, нови анимации (е, доста дървени, амааа), множество мигащи и неподходящи за епилептици кадри множество събития.В крайна сметка цялата земна технология и военни ресурси се оказаха безполезни. Спаси ги това, че Арома-сама се оказа местната версия на Сейлър Муун и отключи мистични сили, които победиха лошкото. После тя се превърна в космическа гъска (някой би казал лебед, ама не - главата и е точно гъсешка) и отлетя (да, във вакуума). До последния момент нямаше дори намек, че Арома-сама може да борави с магия, само някакви видения. Въпросите дали човечеството може да оцелее на разрушената Земя и какво ще стане с извънземните си останаха отворени.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Lupin III: Part 5 ep. 18 - сакото на Люпен тук е синьо, но епизодът не е част от централната история. Нищо особено не се случи освен обичайните търкания и шегички, когато бандата се събере без конкретен план за обир. Един вид slice of life/daily life епизод. Фуджико беше с естествения си кестеняв цвят на косата вместо червен, което говори достатъчно. Дори Зенигата се мерна, ей така без конкретна цел, просто надуши готвеното от Гоемон.
Следващият път снайперистка история и на мерника ще бъде Джиген.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 5 - естествено точно в най-напечения момент - флешбек със спомените на главния герой отпреди 9 години. Без да е голяма изненада и няколко досадно дълги речи с мотивацията на героите.
Gundam Build Divers ep. 18 - за загрявка Рику разби всички оригинални Gundam-и от RX-78-2, през Mk-II и Zeta до Nu Gundam . То бива Exia фенщина, ама чак толкоз...
Битката с вълка беше спектакъл, но по-скоро в стил Mobile Fighter G и Build Fighters Try, където бойците си вадят супер-сили и техники с мощно напъване и викане...да не казвам откъде .
Appleseed XIII ep. 5-6 - както и в предишните епизоди: дървена графика и опити с плоски сюжети да се вкара някаква смислова и емоционална дълбочина.
Дори Зенигата се мерна, ей така без конкретна цел, просто надуши готвеното от Гоемон.Следващият път снайперистка история и на мерника ще бъде Джиген.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 5 - естествено точно в най-напечения момент - флешбек със спомените на главния герой отпреди 9 години. Без да е голяма изненада и няколко досадно дълги речи с мотивацията на героите.
Gundam Build Divers ep. 18 - за загрявка Рику разби всички оригинални Gundam-и от RX-78-2, през Mk-II и Zeta до Nu Gundam
. То бива Exia фенщина, ама чак толкоз...Битката с вълка беше спектакъл, но по-скоро в стил Mobile Fighter G и Build Fighters Try, където бойците си вадят супер-сили и техники с мощно напъване и викане...да не казвам откъде
.Appleseed XIII ep. 5-6 - както и в предишните епизоди: дървена графика и опити с плоски сюжети да се вкара някаква смислова и емоционална дълбочина.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 15-18 - както досега, тромав разпокъсан сюжет с идиотски мотивации и решения на героите. Флешбекът с миналото на Аберт Деслър принципно е добра идея, но не ни показа нищо интересно. Разкритието, че Киман му е племенник и носител на фамилията Деслър, също не е особено голям шок. Никой от приключенските моменти не се усеща заслужен. Всичко е наредено изкуствено и никакви там драми и действия не могат да му вдъхнат живот. Извадиха и някои тъпи сюжетни линии от оригиналния първи сезон, които съвсем правилно бяха пропуснати в Uchuu Senkan Yamato 2199. Примерно това, че Земята е единственото място в галактиката освен Гамилас и Исандир, където гамиласианците могат да живеят (но само след като я направят необитаема за земляните ) е пълна глупост.
Визията продължава на места да изглежда съвсем мизерно, а не места претрупана с ъгловато CGI, сиреч през голямата част от времето е доста грозна.
В края на 17-а и през цялата 18-та серия спретнаха една мащабна битка, но тя е просто надцакване с все по-мощни оръжия, никаква интересни тактики или стратегии. Друг негатив при нея са проблемите с мащаба на Сатурн. Отблизо пръстените му са смехотворно малки и не изглеждат правилно, а когато се появи "кометата" на гатландците (тя съдържа няколко по-малки планети в нея) относителния размер на двата обекта един спрямо друг се промени няколко пъти.
) е пълна глупост.Визията продължава на места да изглежда съвсем мизерно, а не места претрупана с ъгловато CGI, сиреч през голямата част от времето е доста грозна.
В края на 17-а и през цялата 18-та серия спретнаха една мащабна битка, но тя е просто надцакване с все по-мощни оръжия, никаква интересни тактики или стратегии. Друг негатив при нея са проблемите с мащаба на Сатурн. Отблизо пръстените му са смехотворно малки и не изглеждат правилно, а когато се появи "кометата" на гатландците (тя съдържа няколко по-малки планети в нея) относителния размер на двата обекта един спрямо друг се промени няколко пъти.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Hataraku Saibou (TV) ep. 6 - историята от детската градина на костния мозък беше скучна - "Onii-chan!!!", а втората част щеше да е по-интересна, ако не бяха дали ролята на определена клетка на Akira Ishida.
High Score Girl ep. 5 - много е приятно, ни не мога да разбера какво намира Кохару в главния. То и тя не разбира. Явно така е написана, иначе историята нямаше да се случи.
Както и да е, High Score Girl-ката се завърна от Щатите и предполагам в следващия епизод ще хвърчи перушина.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 5 - изненадващо този сериал почна да ми харесва все повече, а и екшънът е изненадващо добър. Пак всичко е тъпо и действията на фракцията Hyouka го демонстрират най-добре, но поне в момента не ни занимават с глупости.
Михаил - баткото на Юри идва бая свестен тип, предвид това че е вампир.
Island ep. 7 - винаги някак успява да е на ръба да го захвърля. Интересното в този епизод ми беше, как е възможно легендата да се сбъдне след развитията от предния епизод - е, сбъдна се...поне в частта как ще реагира шматката на спомените си.
Steins;Gate 0 ep. 17 - времева линия, в която утрепват и двете изгори на главния герой... Това Гама ли се води?
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 6 - не от най-смешните епизоди, но тук-таме има по някой забавен гег. Както винаги сюжетите от тип "видяно в игра, приложено в реалния свят" работят (т.е. трикът се проваля ) най-добре.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 18 - упс.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 17-18 - както обикновено загадките са малоумни. Основното забавление идва от врясъците на ХанаКана.
Appleseed XIII ep. 7-13 - с развитието на сериала анимацията и бойните сцени почнаха да стават се по-добри. Накрая дори ми харесаха.
За съжаление сюжетът е невдъхновето киберпънк клише, а целите и мотивациите на лошковците - пълен абсурд. Има някакви опити психологически да се оправдае тяхното "Присъединявам се към хората на които наистина имам да отмъщавам, за да си изкарам яда върху невинни.", но не мога да ги приема.
Изкуствено нагнетяване на напрежението, примерно каква глупост направи Хитоми в 12-та серия, също е нескопосано.
Не схванах напълно аналогията с 12-те подвига на Херкулес. В началото си мислех, че те са символ на устоите на града Олимп и след премахването им, той ще се срине, но нищо такова. Едва ли не е съвпадение, че те са свързани с историята.
High Score Girl ep. 5 - много е приятно, ни не мога да разбера какво намира Кохару в главния. То и тя не разбира. Явно така е написана, иначе историята нямаше да се случи.
Както и да е, High Score Girl-ката се завърна от Щатите и предполагам в следващия епизод ще хвърчи перушина.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 5 - изненадващо този сериал почна да ми харесва все повече, а и екшънът е изненадващо добър. Пак всичко е тъпо и действията на фракцията Hyouka го демонстрират най-добре, но поне в момента не ни занимават с глупости.
Михаил - баткото на Юри идва бая свестен тип, предвид това че е вампир.
Island ep. 7 - винаги някак успява да е на ръба да го захвърля. Интересното в този епизод ми беше, как е възможно легендата да се сбъдне след развитията от предния епизод - е, сбъдна се
...поне в частта как ще реагира шматката на спомените си. Steins;Gate 0 ep. 17 - времева линия, в която утрепват и двете изгори на главния герой... Това Гама ли се води?
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 6 - не от най-смешните епизоди, но тук-таме има по някой забавен гег. Както винаги сюжетите от тип "видяно в игра, приложено в реалния свят" работят (т.е. трикът се проваля
) най-добре.Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 18 - упс.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 17-18 - както обикновено загадките са малоумни. Основното забавление идва от врясъците на ХанаКана.
Appleseed XIII ep. 7-13 - с развитието на сериала анимацията и бойните сцени почнаха да стават се по-добри. Накрая дори ми харесаха.
За съжаление сюжетът е невдъхновето киберпънк клише, а целите и мотивациите на лошковците - пълен абсурд. Има някакви опити психологически да се оправдае тяхното "Присъединявам се към хората на които наистина имам да отмъщавам, за да си изкарам яда върху невинни.", но не мога да ги приема.
Изкуствено нагнетяване на напрежението, примерно каква глупост направи Хитоми в 12-та серия, също е нескопосано.
Не схванах напълно аналогията с 12-те подвига на Херкулес. В началото си мислех, че те са символ на устоите на града Олимп и след премахването им, той ще се срине, но нищо такова. Едва ли не е съвпадение, че те са свързани с историята.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Реших да му дръпна още един rewatch, защото по случайност набарах добра версия (последно беше DVD версия, където определено имаше проблеми с някои сцени - май се бяха опитали да оправят анимационни грешки ги бяха намазали още повече или нещо такова). Друг плюс е, че това е един от най-добрите преводи на които съм попадал.
Сега вече с малко повече аниме опит съм изненадан да открия, колко много заимства от Lupin III-ти: Спайк и Джет са абсолютни Люпен и Джиген (пък Фей в някои моменти е Фуджико, но това относително рядко), а също и от Gundam: повечето sci-fi локации (примерно вътрешността на града в астероидния пояс), космически битки и механичен дизайн силно лъхат на OVA-тата на тема UC.
Като усещането първо да си гледал GITS, да се върнеш на Patlabor и после отново да гледаш GITS, виждайки еволюцията на визуалните изразни средства.
Стигнах до трети епизод - Фей е нарисувана и анимирана отвратително - драстично се различава от всичко останало. Помня, че нататък се оправяше и това е от малкото издънки в проекта, заедно с понякога лошо вмъкнатото 3D CGI.
В някоя от безбройните dub vs sub теми четох, как никой не харесвал японския глас на Фей Валънтайн. Тези хора са идиоти. Първо Megumi Hayashibara е страхотна актриса, а това и е една от най-добрите роли. Второ предполагам, че тъпанарите очакват героинята да е някаква долнопробна курва, пък тя не е. Само понякога се преструва, като част от поредната измама.
На този преглед забелязвам, колко изкуствено нагласени са някои събитията, за да се случат определени развития. Лошо няма, защото спектакълът е първокласен.
Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen - Kouhan-sen ep. 6 - в този епизод има и забавни моменти, особено шегичките с плешивостта на Умибозо. Бях надъхан и за завръщането на Мадао, но начинът по който убеди лошковците да помагат си беше типичен shounen shit.
Planet With ep. 6 - интересни отношения между фракциите на нашествениците, както и кода на честта на "кучето" (Norio Wakamoto си играе една и съща роля от години). Драконът естествено искаше всичко за себе си . Неочакван обрат за главния герой - победата му не се оказа с пацифисткия резултат, който очакваше.
Още от първи епизод музиката силно ми напомняше за One Piece и най-накрая се сетих да проверя. Да, същият композитор. Т.е. един от композиторите работили по One Piece проекта, но We Are е негов мотив, както предполагам и много други от основните.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 19 - почна много надъхващо с прекрасни локация и атмосфера за призрачни истории. Камеото на Cho (гласът на Брук от One Piece) е перфектно в ролята на зловещия иконом с мрачно чувство за хумор.
За съжаление след разкритието на загадката нещата деградираха и в основата си историята се оказа доста тъпа.
Преводачите продължават да променят имената на героите. Ще трябва да потърся сайта им, може би има още неща зад шегичката им.
Сега вече с малко повече аниме опит съм изненадан да открия, колко много заимства от Lupin III-ти: Спайк и Джет са абсолютни Люпен и Джиген (пък Фей в някои моменти е Фуджико, но това относително рядко), а също и от Gundam: повечето sci-fi локации (примерно вътрешността на града в астероидния пояс), космически битки и механичен дизайн силно лъхат на OVA-тата на тема UC.
Като усещането първо да си гледал GITS, да се върнеш на Patlabor и после отново да гледаш GITS, виждайки еволюцията на визуалните изразни средства.
Стигнах до трети епизод - Фей е нарисувана и анимирана отвратително - драстично се различава от всичко останало. Помня, че нататък се оправяше и това е от малкото издънки в проекта, заедно с понякога лошо вмъкнатото 3D CGI.
В някоя от безбройните dub vs sub теми четох, как никой не харесвал японския глас на Фей Валънтайн. Тези хора са идиоти. Първо Megumi Hayashibara е страхотна актриса, а това и е една от най-добрите роли. Второ предполагам, че тъпанарите очакват героинята да е някаква долнопробна курва, пък тя не е. Само понякога се преструва, като част от поредната измама.
На този преглед забелязвам, колко изкуствено нагласени са някои събитията, за да се случат определени развития. Лошо няма, защото спектакълът е първокласен.
Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen - Kouhan-sen ep. 6 - в този епизод има и забавни моменти, особено шегичките с плешивостта на Умибозо. Бях надъхан и за завръщането на Мадао, но начинът по който убеди лошковците да помагат си беше типичен shounen shit.
Planet With ep. 6 - интересни отношения между фракциите на нашествениците, както и кода на честта на "кучето" (Norio Wakamoto си играе една и съща роля от години). Драконът естествено искаше всичко за себе си
. Неочакван обрат за главния герой - победата му не се оказа с пацифисткия резултат, който очакваше.Още от първи епизод музиката силно ми напомняше за One Piece и най-накрая се сетих да проверя. Да, същият композитор. Т.е. един от композиторите работили по One Piece проекта, но We Are е негов мотив, както предполагам и много други от основните.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 19 - почна много надъхващо с прекрасни локация и атмосфера за призрачни истории. Камеото на Cho (гласът на Брук от One Piece) е перфектно в ролята на зловещия иконом с мрачно чувство за хумор.
За съжаление след разкритието на загадката нещата деградираха и в основата си историята се оказа доста тъпа.
Преводачите продължават да променят имената на героите. Ще трябва да потърся сайта им, може би има още неща зад шегичката им.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests