ShadowDance

Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes ep. 2 - бахти тъпата загадка, тъпите мотивации на "престъпника" (като се притесняваш за парите, кажи го в прав текст бе к...) и тъпите реакции на всички, особено на главната героиня. Анимето е по-зле отколкото го мислех и определено отива към дроп. Единственият ми бонус от него е, че всички второстепенни женски персонажи звучат, като Казуха от Detective Conan.


Planet With ep. 2 - не може да се каже, че е особено оригинално, но е свежо на фона на останалите. Още привидно OP протагониста го сгащиха още във втори епизод. Да видим, как ще се измъкне следващия път.
Авторите имат някаква фиксация на тема месо. Знам, че в Япония е скъпо и в малко количества, но в това аниме сценаристите се излагат по темата.


Island ep. 3 - плажен епизод...в аниме, чието действие се развива на остров и 50% от сцените са на плажа. Керъктър дизайните ме дразнят страшно много, защото по сценарий се предполага да се харесват на мъжката част на зрителите , а са доста идиотски. Най-гнусното беше поредната insert песен.


2018-та е за мен годината на Rikiya Koyama.
Не че предните години не се срещаше доста често, не че Kana Hanazawa няма по 2-3 заглавия на сезон, а Tomokazu Sugita по 2, но напоследък Koyama е в 2/3 от нещата, които гледам.
Примерно той е дядото на главния герой от Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes, кралят на маймуните в Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen и гласът на антропоморфната котка-мека Сейнсей, която пилотира главния герой в Planet With - това само от гледането вчера.
Още един от каторжниците в Angolmois: Genkou Kassenki и байкер мутра в Chio-chan no Tsuugakuro. Към това добавям и дългогодишните му роли на шефа на мека пилотите във Full Metal Panic! Invisible Victory и Когоро Мори в Detective Conan.

Lupin III: Part 5 ep. 15 - в този епизод пропадна качеството на историята, а също така и качеството на визията. Не ги е срам, какво направиха с хубавия сетинг.


Gundam Build Divers ep. 16 - този път противниците бяха някакви хлапета и така опухаха нашите хора, че се наложи Рику да си пусне Victory deus ex machina крилата на Gundam-а, за да не загубят позорно.
Би било добре, ако сценаристите искаха да пишат протагонистите силен отбор, да ги оставят понякога да печелят без чийтове.

Godzilla: Kessen Kidou Zoushoku Toshi - твърде много реплики, твърде много монолози, твърде много повторения на едни и същи идеи. Предният филм също зад techno bubble дрънкането не беше особено дълбок, но поне беше зрелище и екшън, а по време на новия може да заспиш заради всичките тези празни приказки.
Развитието на героя е в правилната посока: съмнения в правотата и способностите му, ужас от това, което се случва с последователите му след допуснатите грешки и т.н., но го повториха, потретиха и понетиха толкова монго пъти, че стана досадно.
Концепциите за промените в земната екология са интересни, но не особено смислени.
Човечеството, което е оцеляло при новите условия, от една страна е нелепа идея, защото приличат твърде много на хора, а от друга е тромава употреба на клишето - "благородните диваци телепати, които знаят как да живеят в хармония с природата".
Градът или по-точно фабриката изградена от нанометал е страхотна sci-fi идея с огромен потенциал за развитие и най-разнообразни приложения. На практика с нейна помощ можеха да спасят и трите раси, без въобще да се конфронтират с Годзила, но сценаристите я изпортиха набързо, за да не им се провали екологичното послание. Насилственото и асоцииране с каноничното чудовище Мекагодзила е отчаян опит да се убеди зрителя, че историята има каквато и да е връзка с основния френчайз.
Екшънът е твърде малко за кайджу филм и твърде безинтересен. Mech-овете, които участваха, само три на брой, са с грозен и нелогичен дизайн. Понякога правеха визуално красиви, но абсолютно безсмислени маневри.
В крайна сметка голяма бъркотия и множество писнали до болка клишета. Да те е яд, че толкова много труд е хвърлен за такава безлична история.

High Score Girl ep. 1 - кретенска комедийка. Приятно въведение в 90-тарсакта аркадна култура на Япония. Сегментите са кратки, но шегичките са на място и смислени. Визията и анимацията са грозновати и елементарни, но авторите компенсират с динамика, обогатяване на общата култура за аркадните игри и някои реалистични моменти: примерно как боли, когато загубиш в област, в която си добър, как в такъв случай отчаяно прибягваш към най-мръсните трикове, как тълпата се настройва срещу губещия, как не трябва да очакваш емпатия от никого, как понякога трябва да отстъпиш стратегически и как не трябва да се правиш на герой.
Надявам се авторите да не са изчерпали най-добрите си шегички в началото, защото искам още много от същото.


Angolmois: Genkou Kassenki ep. 2 - не толкова интригуващ, колкото първи епизод, но става. Тук местните военни трябваше да се докажат абсолютно безполезни . Историята се развива подобно на евтина японска телевизионна period drama: всичко е една идея по-театрално, а героите са една идея по праволинейни и неповратливи.
Вече писах - рядко имаме сейнени от този тип, затова идва като глътка свеж въздух.


Uchuu Senkan Tiramisù Specials ep. 1 - prequel от гледната точка на брата + пародии на Gundam, Исузу определено е местната версия на Чар. Двамата са част най-досадно аниме семейство на всички времена, тези от Urusei Yatsura и Ranma 1/2 ряпа да ядат. Предполагам, че във втори сезон ще ни запознаят и с бащата.
Интересен момент беше, че го гледах с английски дублаж и само мога да предположа, че екипът тотално е зарязал японските шегички и се е опитал да напише свои собствени. Не забелязвам никакви подобрения в тази насока през последните 20-тина години, въпреки че напоследък четох уж солидни статии и мнения с обратното твърдение. Как сега било едва ли не срамно да гледаш аниме със субтитри, ако има дублаж и как предпочитащите оригиналното японско озвучаване са лицемери и пишман елитисти.
Мога да заключа, че съвременният аниме фендъм са по-големи идиоти и по-самовлюбени дори от пред-милениълсите.


Steins;Gate 0 ep. 14 - прозяааав.
Защо отне толкова време на Сузуха, за да зацепи, че Кагари е с промит мозък? Познава я достатъчно добре, за да види колко странно и нехарактерно се държеше.
Защо отне толкова време и на Махо, за да се реши да прави машина на времето с Дару?
Отговорът на двата въпроса е един и същ - анимето да е свършило до сега. Трябва някакво тъпо извинение, за да го проточат до 23 серии. Можеха да пълнят и с нещо друго но неее, до сега по няколко пъти на епизод трябваше да траем еднообразни сцени "Защо тя се държа така тогава?" и "Какво може да направи Салиери срещу Моцарт?".
Повечето пречки пред героите в този сериал са точно от този вид "Да действам ли? Я, по-добре да изчакам до следващото хвърляне на зарчетата!".

Mobile Suit Gundam: The Origin ep. 6 - за финал една нелоша битка, която беше по-скоро в стил Uchuu Senkan Yamato 2199. Дори се почудих дали не си внушавам приликата, но не - в един момент някой от техниците каза "Реактор на 120%", определено препратка към Yamato. Още имаше и камео на някои от звуковите ефекти. Естествено повечето препратки бяха към Gundam - примерно познати сцени прерисувани с тукашния дизайн.
Самият бой беше по-скоро едностранна касапница и идеше да демонстрира, колко добре работи новата тактика на Зеон - комбинация от използване на частици на Миновски за прикритие и изпращане в ключов момен на малките, но достатъчно тежко въоръжени mobile suite-ове. На Федерацията ще и трябва още известно време, докато се нагоди към тази тактика. Това е началото на масовото използване на mech-ове във военните действия.
След битката се демонстрира прехода на героите, които познаваме от The Origin към версията им от Gundam 0079. В някои случаи, като този на Чар и Ксилия той е префектен. Той показа, че се ориентира за секунди в условията на политическа интрига, тя че е майстор да забърква такива. Запознават ни с М'Куаве (по-скоро кино версията му отколкото телевизионната) и той е идеалният партньор за Ксилиа.
Беше ми любопитно, как адмирал Ревил ще оцелее в битката, но обяснението е перфектно - взимат го за заложник и го използват, като политическа маша в операция Blue Bird.
Хареса ми и какво са направили с Дегуин Заби.
За съжаление се бяха изсилили с Гарма Заби и Амуро. Има някаква дупка между тук и образите им в Gundam 0079, особено в отношенията между Гарма и Чар.
Накрая събраха почти целия екипаж на White Base на едно място, което обаче не е логично, особено присъствието на малките хлапета.
Приятна серия, в пъти по-добра от 5-та (която щеше да работи по-добре, ако я бяха орязали до 40 минути), но все пак малко под нивото на 1-4.
В крайна сметка едно от добрите Gundam OVA-та. Хубаво не с екшъна и графиката, които във военната си част са среднисти, а с представянето на изчистена версия на Universal Century персонажи, теми и митология.


Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 11-12 - такъв треш. В последните си два епизода успя да деградира още повече, въпреки че бяха малко по-добре направени от останалите. Xebec превърна поредицата точно в боклукът, от който се отличаваха старите серии. Дори може книжната поредица винаги да е била това, а пък Gonzo и KyoAni (вторите по-добре от първите) да са дестилирали и подобрили идеите от сорса.


Hataraku Saibou (TV) ep. 3 - този път зомби инвазия, сиреч инфлуенца. Малко досадна история с неопитната T клетка и как тормозът от страна на сенпаите бил полезен за нея. ДжоДжо препратка...което не е изненада предвид студиото правещо Hataraku Saibou.
Изводи от епизода: сенпайката на нашата червена кръвна клета е best senpai, а макрофагите са best yandere.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 2 - ъххх, това е толкова досадно edgy, че едвам се гледа. Аи е прекалено клиширано: всяко женско се влюбва в Юли, още при вида на сладкото момиченце беше ясно, че баща му е луд учен и нещо ще изперка и пр. и пр.


High Score Girl ep. 2 - продължава да е едно от добрите заглавия на сезона. Въпреки, че почти няма кохерентна история, серията ни запозна с майката на Харуо (която очаквано е голяма капия) и по-отблизо с мълчаливата Акира (aka High Score Girl).
Още обичайните остри шегички и тривия за стари аркадни игри и домашни системи.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 3 - Чио и рокера най-накрая изясниха объркването от предния епизод...естествено след още по-голямо объркване. След началния bump анимето се оказа не чак толкова мощно, но все пак си е приятна и разтушаваща комедийка.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 15 - обичайното.


Detective Conan ep. 908 - напоследък модата в anime original епизодите е, нелош пъзел с малоумен извършител и идиотска мотивация.
Следващият път обратно към мангата: злата сенсейка удря отново.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 26 - wow, толкова много трансформации и фалшиво нагнитане на напрежението, че се скъсах от прозявки. Дори клифхенгърът накрая на беше изненада, защото беше очевидно, че няма време за още една битка.


Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 26 - и друг път съм го писал. Героите са грубо нарисувани (за разлика от фоновете, които са буквално произведения на изкуството), анимация почти няма, а и сюжетът не е особено дълбок.
Така и в настоящия епизод, Ичи просто сечеше вълна след вълна лошковци и разликите бяха само в позите и локациите. Мисля, че това е серията с най-голям body count в кадър не само за конкретното аниме, но и за всички телевизионни, които съм гледал някога.
Въпреки тази "простота на изложението" Sabu to Ichi успява да създаде една определена атмосфера, която оправдава гледането и чакането между сериите.

Tsukumogami Kashimasu ep. 1 - това е адски странно аниме, трудно ми е да го опиша с думи. Концепцията за цукумогамитата е интересна - различни предмети от бита, след дългите години употреба придобиват собствено съзнание и се превръщат във вид йокаи. Те са толкова много, че дори има хора, които се занимават с проблемите предизвикани от тях. Директното взаимодействие е трудно, затова съответните специалисти ползват собствени цукумогами, с които вече могат да общуват с някакви индиректни методи.
Изпълнението на тази любопитна идея обаче е странно - дизайнът, речта и въобще общуването са доста анахронични за периода Едо и твърде съвременни. Проблемите, които се решават не са ми особено интересни.


Island ep. 4 - цялата идея с фалшивата сватба беше толкова идиотска. Шматката не можеше ли просто да избяга за ден-два? Целият остров и помагаше. Геологическите изследванията на майка и обаче, май са парче от пъзела със загадката на острова.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 27 - още една поредица от фалшиви кулминации...и толкова много празни приказки. Главният герой обаче имал съмнения - нищо, че за малко не го убиха.

Lupin III: Part 5 ep. 16 - значително по-добър епизод от предния, обаче арката уж приключи пък останаха много отворени сюжетни нишки и неразкрити загадки. Може би само удариха паузата?
Следващият път епизод в стил "зелено сако", който явно ще е детективска история.


Planet With ep. 3 - измъкването от последния клифхенгър се случи по доста неочакван начин: нашият човек въобще не се опита да се чупи, а почна да се нахвърля на всички.
На Rikiya Koyama този път му бяха дали реплики, а не само със звуци и звукоподражателни. Norio Wakamoto пък се появи в ролята на антропоморфно куче. Интересно какво е връзката между тях - кучето май е представител на не-пацифистите, защото логото му беше върху новите противници.
Споменаха някакъв дракон, който бил най-голямата заплаха, но вече не. Определено има намеци, че това е шефът на защитниците на Земята - доста пъти показаха змийските му очи, а и Соя почувства сходна сила идваща от него. Интересно дали това не е подвеждане? Идва твърде очевидно.
Естествено главният герой почна да среща противниците си в училище - без това клише просто не може.


Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes ep. 3 - идиотска загадка, идиотски реакции и отношения между героите. Няма нищо за мен в това аниме - дроп.

Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 12-13 - поредните загадки за retarded дечица. Половината от тях наистина няма как да ги разгадаеш, защото ти липсва информация, другите са прекалено очевидни.
Лигавщините на ХанаКана са единственото интересно нещо в анимето. Новите преводачи от своя страна вкараха една-две смешки с тролсъбските си тенденции. По някаква причина превеждат името на Аспоаро, като Хейстингс. Може би, защото в книгите на Агата Кристи - Поаро никога не се жени, а героят тук има съпруга? Нямаше ли да е по-вярно да го кръстят Джап, който е дори инспектор в Скотланд Йард?
Странните връзки с Кристи продължават, защото във втория епизод загадката е свързана с близначки и едната от тях се катери много умело по дървета...точно, като бъдещата съпруга на Хейстингс от "Убийство на игрището за голф", където способностите и на акробат помагат за залавянето на престъпника. Тук обаче няма убийство и историята е съвсем различна.


Steins;Gate 0 ep. 15 - отново анимето се занимава с нещо странично и цялата семейна драма на Дару и Сузуха: да го уредят с бъдещата му съпруга е страшно досадна.
Дори се чудя дали с това темпо могат да приключат историята за 23 серии, въпреки че не знам какво предстои. По коментарите четох някакви кратки спойлери (преди да изпуши MAL) и съм с впечатлението, че няма време за тях или пък че ще бъдат доста претупани, което е тъпо предвид, как се моткат сега.


Angolmois: Genkou Kassenki ep. 3 - малко е скучно каторжниците да са толкова over powered, но предателството в края на епизода направи нещата по-интересни. Принцесата едва ли ще се гътне, но поне ще млъкне за малко. Не знам защо, но тази жена ме дразни много, най-лошо реализираното цундере на всички времена.

Tokusou Kihei Dorvack ep. 28-29 - във финалната част на сериала героите постоянно се отплесват от основната цел. Примерно в 29-ти решиха да атакуват противника, в район без стратегическо значение ей така, за спорта. Обаче и от това се отказаха, а се задържаха в едно село, докато местните не ги изгониха, понеже привличаха твърде много внимание.
Друг малоумен и забавен момент - новият човек в екипа определено има краш по извънземната, но го демонстрира по най-цундере начин и често се държи лошо с нея.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 14-15 - на онази мацката с очилата Жералдин Лойер също са и променили името в любителския превод, този път на нещо италианско (което ми звучи като описание на характера и ). И двете имена не ми говорят нищо, но предполагам са препратка към литературни герои.
С нея Катриел прави перфектното manzai дуо. Лигавщините на последната и коментарите на кучето пак са единственото интересно нещо в сериала.

Planet With ep. 4 - юри мелодрамата тук беше свръх досадна, но останалото не е зле. Боят беше по-разчупен от стандартните шонен простотии. Героите не са типичните праволинейни идиоти, а взимат самостоятелни решения в зависимост от условията. Примерно червенокосата мацка видя, че отборът на дракона с нищо не е по-добър от останалите и се чупи.


Island ep. 5 - равни части глупост и лудост. Не знам чия болна глава е родила тези герои и ситуации, но не работят дори като карикатури. Подозирам някакъв substance abuse, включително от страна на хората, които са го одобрили.


High Score Girl ep. 3 - забавно, както винаги. Само в последната част се опита да го бие на чувство и беше досадно.
Чак сега забелязах, че учителят в High Score Girl се играе от Томоказу Сугита.
Към края на серията имаше маса реплики от аркадни игри и всичките те бяха изиграни от известни сеюта, които досега нямат роля в анимето. Интересно дали това бяха само камеота или предстоят да се включат?


Hataraku Saibou (TV) ep. 4 - еoзинoфилите били twintail блондинки в розова униформа - ще си го отбележа някъде. На Томоказу Сугита му се падна да озвучава базофил (И според мев вкарва елементи от ролята си на Бетовен от ClassicaLoid.).
След схватки с толкова вируси и бактерии, по сюжет се падна и среща с паразит.
Историята с еoзинoфилката е тъпа и сходна с онази на неопитната Т клетка убиец, но пък хуморът с абсурдните аналогии с работата на клетките, както и пародийната атмосфера на кайджу филм компенсират.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 3 - това е толкова edgy, че можеш да се порежеш на него. Споменавал съм и друг път, но клишетата и предвидимостта му са силно дразнещи. Героите следват неотменно предначертаните им пътища и сякаш не реагират на околната среда.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 16 - една от най-детските серии. Лошо няма, но тонът се мени драстично между епизодите, сякаш са писани от различни хора без никаква комуникация между тях.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 4 - продължава да е кротко и всекидневно, а крайностите се случват във въображението на главните герои. Поредната шегичка пренасяне на умение от игрите, в реалния свят - тези винаги ме разбиват от смях.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 16 - следващият път действието са пренася по посока на Киото.


Akai Koudan Zillion ep. 22-29 - забавно е, как за времето си има добра анимация и дизайн, но ги изпортва с безкрайно малоумни сюжети.


Detective Conan ep. 909 - Rumi-sensei = best [evil] sensei

Tsukumogami Kashimasu ep. 2 - странните отношения и между хората, и между цикимогамитата продължават, затова и решенията на проблемите ми идват откровено тъпи. От друга страна има интересна информация за символиката в изкуството и бита на Едо епохата.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 30-31 - толкова странни и несвързани неща се случват в тези серии. Сякаш са навързали сцени отпаднали от предишни епизоди. Отвратителният превод също не помага. Това, което разбирах обаче ми е още по-странно. Примерно откриха годеницата на Пиер и не и казаха, че той загина. Тя предприе дълго и вероятно опасно пътуване към Париж, където уж той я чака.

Lupin III: Part 5 ep. 17 - приятна детективска серия. Загадката е елементарна, но атмосферата е таман. Зеленото сако е подходящо тук, защото във втори сезон имаше единични серии, когато анимацията, тонът и историята бяха драстично по-добри от останалите. Повечето такива са на Миязаки, но имаше и на други режисьори.
Тази мацка прислужницата изглеждаше важна, интересно дали не е част от митологията на Арсен Люпен в книгите от Морис Льоблан? Аз съм чел само малка част от разказите, а и те повечето не са преведени у нас, такъв персонаж там няма (изгората му беше някаква американка).


Angolmois: Genkou Kassenki ep. 4 - както и досега хиперболизирани битки, но е някак забавно и се случиха доста събития. В най-напечения момент от нищото се появи мистериозната армия (сякаш може да има тайни на такъв малък остров ) и им помогна. Оказа се, че монголците са спрели на това място не по стратегически, а по астрологически причини и ще си тръгнат на определена дата. Нашите трябва да ги удържат още 7 дни. Логично щом споменаха чак толкова много пъти столицата, като ултимативното убежище, тя се оказа опожарена.


Gundam Build Divers ep. 17 - след спирането на главния лошко сериите са дори по-тъпи. Тук тренировъчната мисия ми се видя доста семпла и неефективна. Ботчетата, които наблюдават за чийтове определиха намесата на Сара за несъществена, но тя не беше такава. Има някакви дълбоки проблеми в логиката на това шоу.
Предполагам, че голямата драма ще е в това, че тимът ще бъде обявен на всеослушание за чийтърски, а нашите ще трябва да защитават доброто си име.
Зи драма!


Tokusou Kihei Dorvack ep. 32-33 - още безумия, част от които сигурно са заслуга на преводачите. Тук субът свършва и се чудя, дали не мога да открия последните три серии без превод, защото и с такъв пак се получава безсмислица.

Steins;Gate 0 ep. 16 - още мрънкане, речи и боксуване на едно място. Остава все по-малко място за същинската история...ако въобще благоволят да ни запознаят с нея.


Appleseed XIII ep. 1-4 - отвратителни дизайн, анимация, игра на сеютата (а са все звезди, като Maaya Sakamoto и Kouichi Yamadera, затова виня режисьора), диалози и сюжет като цяло. Някой е искал да направи своя версия на GITS, но не е имал нито парите, нито уменията.
3D CGI-ът е обидно зле дори за 2011-та. Монтажът на места идва доста нелеп и объркващ. Навремето, когато за първи път се опитах да гледам сериала се чудех, защото са тези резки преходи към 2D арт, който напомня древни мозайки или рисунки върху вази. Предположих някаква артистична амбиция и дълбок символизъм. Да, понякога имат връзка със сцената, но забелязах, че ползват такива преходи, когато искат да спестят анимацията при нечия реакция или действия. При боевете също много неща се случват извън кадър.

НИМОАААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Новото аниме на David Production (гениалното студио, което ни даде епохално великата аниме адаптация на Джоджо) се нарича Cells at work и в него, както и заглавието предполага, се разправя за клетките на тялото ни, които са преживяли антропоморфна персонификация и сега изглеждат като човечета, бачкащи в градa на нашето тяло. От известно време в няколко научни групи, които следя на Фейсбук се напълни с мемета от това аниме и аз реших да му хвърля един поглед.

ВЕЧЕ ШИПВАМ ЕРИТРОЦИТ-ЧАН С ЛЕВКОЦИТ(НЕУТРОФИЛ)-КУН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ще умра!

ПП. Ох, не мога.... Неутрофил-кун гони един пневмокок в момента и междувременно обяснява на Еритроцит-чан (която се загуби нейде из дебрите на организма, докато се опитваше да достави кутия с въглероден двуокис до белите дробове) за пневмонията и бактеремията, които се причиняват от пневмококите.

Не са минали и 10 минути от началото на първи епизод и вече знам, че гледам шедьовър, който някога ще ползвам в учителската си практика.

ППП. Неутрофил-кун е моят герой! Also, he's hot!!!

ПППП. Awwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwwww!!!!!!!!!!!!!!!!! Появиха се тромбоцити-чан.

ППППП. Ахахаххахаааааааааааа, Т-килърите са задници и единият от тях говеори с гласа на Джотаро от Джоджо.

ПППППП. Първи епизод свърши. Квичах през цялото време. Това ще го пусна на колегите и ЩЕ СЕ РАЗМАЖЕМ!

Точно си мислех, че трябва да ти го препоръчам, защото очаквах, че може да ти хареса. Идеята изглежда странна на пръв поглед, но е толкова як начин да научиш децата на нещо.

Силно подозирам, че съвместно гледане с други хора със сходно чувство за хумор и научни познания би направило шоуто дори по-забавно.