Може би все пак трябва да отчетем, че транс хората са изключително малко по принцип? Пък и не всички транс хора са актьори, и допълнително не всички транс актьори са надарени с талант. Така че кръгът е изключително тесен. Роланд, ти каза по-горе в темата, че познаваш "огромно количество" ЛГБТ актьори, които не ги вземат, щото са ЛГБТ. Колко от тях са транс и за какви роли са ти споделяли, че не са ги взели, щото са транс?
А и ако трябва да сме напълно изчерпателни, не е лошо да кажем, че транс ролята, за която стана скандалът със Скарлет преди година, беше на личност, която е биологична жена, без да е минаала операции, без да пие хормони, без да е била активна част от транс общността. Според близките на тази личност, тя се е чувствала мъж, възприемала е себе си за мъж и се е обличала и държала като мъж. Не виждам защо Скарлет да е физически непригодна за ролята. В крайна сметка актьорите отговарят на физическите характеристики на персонажа, когото играят, а не духовните или психологическите. Затова интроверти могат да играят екстроверти, актриси без деца могат да играят майки (включително майки,
загубили деца) т.н. И затова при избора на актьори за транс роли, продуцентите се съобразяват с биологичния пол на актьорите, а не с биографията им.
А когато говорим за възможности и данни на актьори, трябва да признаем, че транс актьорите, които са преминали през операция или пият хормони, имат в някаква степен по-специфични физически характеристики. Примерно секретарката на Джесика Джоунс в нито един момент не беше представена като транс, но по костната структура, формата на тялото и гласът ѝ се виждаше, че тази жена е много осеазеамо транс. При други може да е по-малко осезаемо, но пак да се усеща. И във всички случаи е кофти, че тези актьори не са най-удачния избор за всяка роля. Както е кофти, че хора със стандартен размер могат да играят джуджета и хобити във "Властелина на пръстените", докато Питър Динклидж може да играе
само джуджета във всеки филм. И това е наистина кофти късмет и е нормално хората да се ядосват. Затова е нормално да се каже "
Хубаво е за транс ролите да се наемат транс актьори, това е добра практика, дава шанс на актьори, които иначе не го получават." Никоя няма да възрази срещу това. Моделът на мислене, срещу когото хората имат съпротиви, е "
Задължително трябва транс-ролите да отиват при транс актьори. Индустрията е длъжна да се съобразява с това, това е единствения правилен модел, всичко друго е недопустимо и проблематично." Точно каквото казва Моридин - за разликата между "това е добра практика" и "длъжни са да го правят, длъжни са да дават възможности". Ами сори, ама големите филмови продуценти не са
длъжни на никого. Да, добре е да дават възможности на различни хора, както е добре да даряват милионите си за благотворителност, да купуват лекарства за сънна болест в Африка, да спонсорират с академични стипендии сираци и полусираци, да организират продукциите си така, че да не замърсяват природата, да осигуряват работни позиции в райони с висока безработица и т.н. Много неща са хубави, много неща са похвални, много неща са човечни и достойни за уважение. Но в крайна сметка никой не е длъжен да осигурява на транс хората възможностите, които те нямат, никой не е длъжен да се съобразява с тяхните желания и интереси. И това, че не се съобразява, не го прави неморален човек или изверг, прави го просто печелбар и егоист, какъвто така и така е средния американски продуцент.
А и когато говорим за някакво действие, е хубаво да оценяваме не само намеренията, но и реалните последици от него. Ето примерно анти-кампанията срещу това Скарлет да играе транс персонаж. Какво искаше анти-кампанията? Повече видимост за транс хората и повече възможости за транс актьорите. В какво се изразяваше антикампанията? В това чрез социален натиск Скарлет да бъде принудена да се откаже от транс ролята. Успешна ли беше антикампанията? Да, Скарлет се отказа от ролята. И какво се случва сега, една година по-къно? Филмът умря, проектът е замразен. Широката дискусия за правата на транс хората, която филмът би могъл да провокира (и която и други несъвършени транс филми са провокирали) не е получи. След "Момичето от Дания" с Еди Редмейн - филм, който аз лично не харесах и който и транс общността не одобри особено - в рамките на месец-два се говореше за транс хората, аз лично познавам четири момичета и едно момче, които в резултат на този филм посмекчиха отношението си към транс хората, доближиха се с една идея до тях и се опитаха да се поставят в техните обувки. Вярвам, че при наличието на повече подобни филми, броят на хората, проявяващи по-голямо разбиране, би се увеличил, дори ролите в тея филми да са изиграни от Скарлет Йохансон и Руни Мара. Но в резултат на антикампанията това не се случи. Продуцентите се стреснаха и не направиха
никакъв филм за транс човек, за да не засегнат някого. Една година след успешната антикампания, транс хората не получават по-голяма видимост, транс актьорите не получават повече роли (освен секретарката на Джесика Джоунс). В интернет продължават да циркулират всякакви миймчета със Скарлет. Тя продължава да е богата, успешна и популярна и се снима в различни роли. Еми... БРАВО, ТАКА СЕ ПОСТИГАТ РЕЗУЛТАТИ.
Мели - бях чел преди години няколко статии по въпроса, базирани основно на анализите на Рик Нортън, сега не мога да ги намеря, защото интернет е задръстен с коментари за черната Ариел, затова ти поствам петте реда от уикипедия:
- Spoiler: show
- Rictor Norton, in My Dear Boy: Gay Love Letters through the Centuries, theorizes that The Little Mermaid was written as a love letter by Hans Christian Andersen to Edvard Collin. This is based on a letter Andersen wrote to Collin, upon hearing of Collin’s engagement to a young woman, around the same time that the Little Mermaid was written. Andersen wrote ”I languish for you as for a pretty Calabrian wench... my sentiments for you are those of a woman. The femininity of my nature and our friendship must remain a mystery.”Andersen also sent the original story to Collin. Norton interprets the correspondence as a declaration of Andersen's homosexual love for Collin, and describes The Little Mermaid as an allegory for Andersen's life.
