ShadowDance

Тъжно. ...
Ние си имаме съседка с ударна шизофрения. Входния фолклор за нея е леко.....
Пример - (вещицата е 60 и кусур) когато синът й е бил дете го е вързала на въже и го спускала през терасата.
Неотдавна (горе долу година) беше съвсем пощръкляла - изхвърли си буквално цялото имущество през терасата, счупи бая околни прозорци, включително един от моите, със парчета от някакъв перваз (а мраморът как е успяла да начупи така не ми побира акъла). Полицията, разбира се, няма право да й влиза с взлом в жилището, та се наговорихме с комшията ако се наложи да си платим глоба и двамата с Влади й изкъртихме вратата, пред погледа на пет полицая, за да могат последните да влязат и да я арестуват. После изчезна за около два месеца и сега пак си е във входа и надушвам скорошни проблеми, защото обикаля по стълбищата безцелно и такива подобни.

Въпрос: защо тази гадина (която не е виновна всъщност - болна е и има нужда от помощ) все още е извън специализираните заведения след всички тия години на демонстрации на собствената й лудост.

Отговор: защото за да бъде освидетелствана (това го разбрах след консултация с адвокат) трябва ЦЕЛИЯ вход да подаде жалба. А на някои съседи явно им е по-лесно веднъж годишно да си сменят стъклата на прозорците.... Обаче какво ще стане ако реши да хване ножа? Който и да е от момците да се случи там ще я озапти с бой, от опит знаем че два шамара са достатъчни. Обаче ако скочи на някоя жена? Моята примерно? Или на дете? Във входа има три малки деца, на които обаче родителите не искат и пръста да си мръднат по въпроса, "за да не им вдигне мерника". И

Въпрос: Ние двамата със съседа Влади ли трябва да се бъркаме с много пари и да се опитваме да направим това, което всички съкооператори биха могли да постигнат много по лесно? И защо се получава така, че ние да трябва да полагаме кански усилия за хоспитализирането й? И как да не се получава така.....

Отговор:.............

Мисля, че с решение на общото събрание можете да й забраните да живее там. Трябва да видя каква точно беше процедурата.

Много е тъжно и доста плашещо масовото разпространение на местни идиоти и входни вещици, най-вече и мен ме ужасява това какво може да се случи при среща на въпросните раздразнени субекти с някое дете

Преди време имах разговор с психиатърка, майка на позната, която ми беше казала нещо от сорта, че повечето луди са по улиците, защото държавата няма къде да ги държи, т.е. дори да докажеш в съда че някой е опасно луд и уж го приберат нейде, до два, три месеца ще е пак на улицата. Това беше преди 4-5 години, но като наблюдавам колко откровенно превъртели субекти има по улиците, не мисля че ситуацията се е променила.

Maledictus wrote: защото за да бъде освидетелствана (това го разбрах след консултация с адвокат) трябва ЦЕЛИЯ вход да подаде жалба. А на някои съседи явно им е по-лесно веднъж годишно да си сменят стъклата на прозорците....

и защото трябва да мине производство пред съда с участието на прокурор, да се изслушат вещи лица, да се разпита лично човекът (това често не е лесна работа) и така... Подозирам, че делата за запрещения на прокурорите в районен съд са около половината от общия брой. Понеже всички престъпници са осъдени, нали.

Ами това е благодарение на поредната недомислица в българското, как да го река, правораздаване.

Имахме един комшия, който вследствие на алкохолизъм завъди истинска параноидна шизофрения. Тоест, той вероятно си го е имал латентно туй чудо, но откак се пропи и работата излезе извън пътя. То извънземни зад дивана му ли нямаше, то ходеше с "портмоне от еврейска кожа", на бой налита... Що зор видяха неговите, докато го въдворят, не е истина. Собственото му семейство. И когато го пуснаха след време, брат му се поболя от брохнопневмония. И той алкохолик, брата, ама поне не и откачен. Слагат го на системи, по едно време нашия решава, че тези системи са плод на конспирация и лекарите искат да уморят брат му. Маха системите, вкъщи става джабула, накрая брат му предаде Богу дух. Историята е значително по-дълга, предавам я тук в извънредно кратък и сбит вариант.

И в момента семейството му пак се чуди как да го въдвори в психиатрията...

А аз смятах, че моите съседи не струват...

Ще ми се да се намеся, като истински експерт участвал в няколко дела за настаняване на задължително лечение...
Значи това, че трябвало целия блок да подаде жалба не знам кой адвокат го е казал, но просто не е вярно. Истината е, че ако по някакъв начин съдът назначи изготвянето на СПЕ човекът най- вероятно ще бъде настанен на задължително лечение (ако експертите кажат, че трябва). А за да се назначи изготвяне на СПЕ трябва да се подават жалби и някой в полицията да им обърне внимание. Или да стане някаква голяма простотия и полицаите и без жалби да обърнат внимание. Не знам процедурата в детайли, но мисля, че е достатъчно един дознател да разгледа случая и да се назначи изготвяне на СПЕ в някакъв срок в някакво психиатрично заведение. След което полицията взема съответния болен (може и да се използва сила) води го там и му се изготвя СПЕ, минава се през съда и се настанява съответния болен в съответната лудница...
Относно трите месеца. По принцип настаняваме хората за 3 месеца на лечение. Законът позволява и за повече, но болниците обикновено са препълнени, а и 3 месеца са достатъчно време за да се повлияе заболяването... Често това повлияване не е достатъчно, ама... Такава е реалността. Лудите са много, парите за тази сфера на здравеопазването са малко. Законът е абсурден! На места има такива недоумици, че сме се хващали за главата...
Един от най- големите абсурди е, че в последно време стремежът да се правим на европейци ни кара да се стремим към интеграция на психично болните в обществото, което от своя страна не е готово за тази интеграция, както и държавата не осигуява нужните дневни центрове и амбулаторни грижи...
И така...
Между другото след 2 години работа в една от най- големите психиатрии в страната наистина съм наясно с тези неща и ако искате питайте, току виж съм бил от полза...
Само не питайте защо напуснах... Все пак това беше работа в сфера за която винаги съм мечтал....

Е така е като държавата си пише социални функции... на чужд гръб, както и простотията са с инсулина. Малко са лудите аптеки дет ше го дават без печалба.

Красива ли е цъфналата слива?
Ето този въпрос си задавах, докато с едното си око спорадично следях една определена тема в books forum. С другото си око следях съдбата на женски орки (и се опитвах да я превеждам), а с третото, вътрешното си око надничах през прозореца. Ми. Към цъфналата слива.
И се чудех. В смисъл, за мен тя беше красива, но беше ли обективно такава? Ако си затворех очите, преставаше ли да бъде красива? Ако покрай нея минеха сто души, колко от тях щяха да я приемат за красива, да й се възхитят, и колко щяха просто да я подминат пренебрежително?
Защо си задавах този въпрос? Защото преди време, в родната ни марксистка философия се беше развихрил един подобен спор. За обективността, респективно – субективността на красивото и естетичното. Едното крило, ортодоксалните марксисти во главе с акад. Т. Павлов твърдяха, че естетичното е обективна даденост. Т.е. - съществува вън и независимо от моето съзнание. И, следователно, то, естетичното, като всяко обективно нещо, е описуемо, измеримо, подлежащо на квалифициране.
Опонентите им, представени главно от П. Данчев (ако не се лъжа), и обвинявани в куп идеологични грехове от първите твърдяха, че не, естетичното и красивото не са обективни категории, тъй като са продукт на субективна оценка.
Обратното, според тях, би означавало да признаем, че е възможно да въоръжим определен, подбран и образован подходящо елит със съответните инструменти и те да могат да дефинират, от името на всички нас, останалите, кое е красиво, кое – естетично, и кое – не толкова.
Оттук до тоталния терор, разбира се, разстоянието е много късо.
После вятърът духна и отвя цвета. На сливата.
Сега тя е зелена.

Изненадващо добре си закусих преди малко. Бабите и дядовците ми бяха горе в всекидневната с майка ми и сестра ми и ми бяха сложили да хапна точно до големия прозорец с приятен изглед навън. Изненадах се колко приятно си побъбрих с всички. Може би се дължи на това, че баща ми го нямаше. Ако беше там със сигурност щях да получа няколко презрителни погледа, което щеше да ме натвари и щях да чопна малко грах и някой картоф, и да изчезна.

Айде бягам да вадя колата от двора. Днес ще е чудесен ден!

Обратното, според тях, би означавало да признаем, че е възможно да въоръжим определен, подбран и образован подходящо елит със съответните инструменти и те да могат да дефинират, от името на всички нас, останалите, кое е красиво, кое – естетично, и кое – не толкова.
Оттук до тоталния терор, разбира се, разстоянието е много късо.
После вятърът духна и отвя цвета. На сливата.
Сега тя е зелена.

Това "обратното" обаче никога няма да го признаем. Понеже една от характеристиките на демократичността е точно тая. Никой никога нищо не признава, освен ако не си мисли, че е НЕГОВОТО ЛИЧНО МНЕНИЕ! Колкото и да е добронамерено и смислено другото мнение, то е ДРУГО! И съответно няма да го признаем. Особено като ни говорят с разни сложни думички за някакви отвлечени понятия като "естетика". Заеби я тая работа!

А няма и да го признаем, защото просто не е вярно. Естетическото не е даденост извън нас.

Но не мога да нарека "естетически" възприятията на човек, който гледа цъфналата вишна и чака да изпопадат цветовете й и да върже, че и да опадат вишните, че да се налапа хубаво и лесно с тях - какво като са смачкани и никакви. Или на човек, който гледа вишната и вижда "някакъв там пън с клони. колко по-як си е колецът, и доматче можеш да вържеш на него, па за подпирачка можеш да го ползваш, че и да бучнеш тоя оня, ако те дразнят. КОЛЕЦЪТ Е ИСТИНСКАТА ВИШНА, СПОРЕД МОЕТО ЛИЧНО СУБЕКТИВНО МНЕНИЕ!"

Опитвам се да си спомня дали гъсениците бяха еднополови или двуполови...

Вие да не сте се събрали на гъби и трева някъде там?!

Vivian wrote:Опитвам се да си спомня дали гъсениците бяха еднополови или двуполови...

Еднополови са мисля.

Знаех си!!! Нямаше как иначе! Мерси за просветлението!