Споделете

passer-by · Post by **passer-by** » Tue Apr 28, 2009 5:03 pm

Нагъва яко шоколад, сладолед, пасти, шоколадов мус и други подобни.

Elayne · Post by **Elayne** » Tue Apr 28, 2009 5:09 pm

Ще ме разплачеш, спри!

thunder · Post by **thunder** » Tue Apr 28, 2009 5:13 pm

Elayne wrote:Ех... полагал усилия да напълнее... как ги полагаш точно ?:)

Ми трудно е, особено както всеки уикенд съм някъде си и въртим навсякъде с байка напоследък. Все пак, като съвет, АКО искате да напълнеете - всякакви шоколади, сладоледи, пасти и т.н разбира се помагат, но НИЩО не може да се сравнява с готвенето на баба ви! Така че - ако искате да станете 100 кила - бабата му е майката

Ако не разполагате с баба, която да ви готви редовно остава варианта с майка ви, който обаче не е толкова добър

Нали помните онова - разбираш че си в България, когато тъкмо отслабнеш и баба ти те пита дали не си болен

Xellos · Post by **Xellos** » Tue Apr 28, 2009 9:14 pm

Бабите рутят, ма уви сякаш с годините намаляват :/ Свърши се тая работа с якото готвене (гъсто и мазно "по селски") от страна на жените.

Иначе успешен ден днес, изврънках си повишение на заплатката само с твърд и непоколебим поглед. И натрупани активи безвъзмезден труд за месеци назад де.
Може би ше почера дори кат си я зема след празниците уви. Тва дръ'тите колежки не е лесно ги превари човек при касиерката, дори да наметка шоколади в страни.

win-a тъпо и упорито ми напомня днес си сваля IE8 - FUCK OFF BE!

Morwen · Post by **Morwen** » Tue Apr 28, 2009 11:54 pm

Купих си куфар. И сигурно имам електролитен дисбаланс, тъй като се чуствам неадекватно депресирана. Наистина започвам да се чудя.

А гъстото и мазно готвене по селски мен ме кара само да отслабвам, тъй като просто не мога да го ям.

Maledictus · Post by **Maledictus** » Wed Apr 29, 2009 12:08 am

Размечтах се за мазно свинско, капама и друсан кебап...... Може и боб по манастирски...

Xellos · Post by **Xellos** » Wed Apr 29, 2009 10:11 am

6e zema vi sabera na 6okoladovo fondiu nekoi den

Елица · Post by **Елица** » Wed Apr 29, 2009 10:34 am

За начина на живот: тъй като не искам да си сменя начина на хранене (не ща да се откажа от шоколада и тестените изделия пък

!) единствения изход е да не съм по цял ден пред компа, но просто няма как. Опитвам се уж събота и неделя да не съм в София и да компенсирам, яма явно не е достатъчно, а и не винаги се получава. Ясно е че трябват ежедневни усилия за хубава фигура, ама аз съм си мързел, а и си нямам компания да ме мотивира.

А за бабините мазни манджи - при мен не са проблем и аз като Morwen не мога да ги ям, а ако пробвам ми прилошава. Като малка като ме заточеха при баба ми наставаше ад, то не бяха заплахи, то не беше чудо

Morwen: що е то електролитен дисбаланс, че и аз съм неадекватно депресирана, по принцип съм нон стоп нахилена, а напоследък съм дзвер, уж диетата е виновна, ама знае ли човек.

Шоколадово фондю не съм пробвала, но звучи прекрасно:)

passer-by · Post by **passer-by** » Wed Apr 29, 2009 10:51 am

В тази връзка - шоколадът е сред основните препоръчани средства за премахване на депресия и лошо настроение.

thunder · Post by **thunder** » Wed Apr 29, 2009 11:06 am

Шоколадово фондю? Баси и такова ли има

под промяна на начина на живот не значи - да се откажеш от шоколада и тестените изделия, просто не се храни толкова с боклуци, които си купуваш ей така от магазина (примерно - чипсове и подобни), хапвай по една салатка с яденето и въобще повече плодове и зеленчуци и се опитай да ходиш повече пеш - от къщи до офиса е идеално, може да не е целия път. Не коства кой знае какво усилие да се прави това, ефектът не е моментален, но е стъпка напред

Xellos · Post by **Xellos** » Wed Apr 29, 2009 11:52 am

Да бе тука по булевардите един ми ти здравословен въздух за разходки от ауспусите струи ;рр

Има я

, не че го ям.

Spoiler: show

Roamer · Post by **Roamer** » Wed Apr 29, 2009 12:00 pm

Мдам, всъщност шоколадовото фондю от бял и черен шоколад е нещо, което ми е в списъка на неща-за-правене от няколко години насам... Ще стигнем и дотам някой ден

thunder · Post by **thunder** » Wed Apr 29, 2009 12:11 pm

Roamer wrote:Мдам, всъщност шоколадовото фондю от бял и черен шоколад е нещо, което ми е в списъка на неща-за-правене от няколко години насам... Ще стигнем и дотам някой ден

Ми ае с Ксел се организирайте и направете едно, пък ни поканете да "оценим" кой се е справил по-добре

Xellos · Post by **Xellos** » Wed Apr 29, 2009 12:25 pm

Кат се завърнат, шгу уредим, само си купа фондю от китайския

Ма вие си плащате консумативите ;р От мене метаксата и бейлиса ;р

tigermaster · Post by **tigermaster** » Wed Apr 29, 2009 1:36 pm

Напоследък споделям твърде много негативизъм тук. Чак се плаша. Сега ще споделя една леко неприятна случка от вчера следобед.
Всичко започна на една лекция. По програма във вторник имаме четири часа по един доста скучен предмет. Карат го няколко специалности едновременно, съответно в залата е шумно като в час по музика в седми клас. Пък и тече, честно казано, може би най-скучната лекция, която може да съществува. Професорът си мънка нещо под носа, от мястото, където седя, едва го чувам. За нещастие никой не седи пред мен, за да ме скрие, докато си чета някаква книга. Не че ще да обърне внимание, ако я извадя, де, но не съм толкова нагъл. И така, няколкото специалности продължаваме да тъпеем групово. По едно време един захърква тихичко в ритъма на "Smoke on the Water", докато друг не чак толкова тихичко се преструва, че свири "На Елиза" на единия от чиновете. Професорът все така не обръща никакво внимание. След три часа ми писва да тъпея. Към четири часа, когато започва междучасието, си събирам багажа и си тръгвам. В шест и половина имам тренировка, затова бавно и полека се запътвам пеш към залата. Оказва се, че не е било достатъчно бавно и полека, понеже съм подранил с малко повече от два часа. Нищо, де, купувам си един сок от барчето и сядам на една пейка отвън. Изваждам си книжката. Може би "книжка" не е правилно определение, все пак става дума за първия том на "Тайко" - тухла с повече от 700 страници. Чета си, значи, кефя се умерено, като отвреме-навреме се оглеждам за познати физиономии, макар че още е рано да идват. По едно време чувам познат глас. Местният идиот се заяжда с някого за пореден път. Наистина е идиот - на почти трийсет години, но с умственото развитие на тригодишен. Преди няколко месеца аз и трима приятели го спасихме от побой, след като заяви на някакъв бабаит, че целият квартал трябвало да му целува пръстен. Сега го чувам как спори с някого на баскетболната площадка точно до залата. Подчертано забивам нос в книгата и се старая да не му обръщам внимание, че току-виж взел, че ми заговорил. Наистина не ми е приятно да говоря с него, а и не знам как, да си призная. Минава ми през акъла да вляза в залата, но решавам, че не си струва да се крия. Чувам го как мячи нещо, докато минава покрай мен, и още по-съсредоточено се зачитам в книгата. По едно време идиотът кресва:
-Ех, напоследък всички четат някакви романи!
Не му обръщам внимание, естествено, но той се приближава до мен и казва:
-Извинявай, кой роман четеш?
Вдигам книгата и му показвам корицата.
-"Тайко", значи, а? А пък аз обичам руски книги. Не че имам против българските, но обичам руски. Любим автор ми е Вазов.
Вдигам рамене. Затварям книгата и се опитвам да я прибера. Но идиотът ме спира, когато вижда снимката на автора на задната корица:
-Тази книга е за тайко-каратето, нали? Ето го сенсея - и ми посочва снимката на Ейджи Йошикава.
-Не - отговарям, - този е писател, а не каратист...
-Не е вярно, той е основал стила и след това е написал книгата и още много книги, и е велик, и аз съм го тренирал това.
Мисля да му отговоря, че тази книга няма нищо общо с каквито и да било бойни изкуства, пък и стил "тайко" в карате няма, но вместо това вдигам рамене. Решавам да се съглася с всичко, което ми каже, само и само да ми се разкара по-бързо от главата. Прибирам книгата, за да премахна тази тема на разговор, но той си намира друга:
-Много е хубаво, че четеш книги, защото така си решил, а не защото са ти казали, че трябва, не съм ли прав?
Вдигам рамене.
-Мен в училище ме караха да чета книги по история, химия и математика. Защо ги учим отделно, не съм ли прав?
Вдигам рамене.
-Пък ме изгониха, защото набих едно момче. Исках да го убия. Хвърлих го през прозореца.
-Защо бе, човек? - питам го.
-`щото се прави на мъжкар, за т`ва. `щото си мисли, че като е на двайсет и една, е нещо повече от мен. Не съм ли прав?
Вдигам рамене. Иде ми да му кажа, че не е прав, но си спомням, че събеседникът ми не е много наред с главата. Идиотът се заглежда към детската площадка наблизо и започва да ми обяснява нещо за пързалките и как ги бил пребоядисвал и как много обичал да си играе там. Съвсем небрежно подмятам, че пързалките са предназначени са пет пъти по-малки деца, с което той се съгласява и казва:
-Да, така е. Аз на възрастните им събирам пари. По левче. На децата - по 25 стотинки.
Вдигам рамене(отново).
-А ти знаеш ли, че цялата пързалка е в надписи? Какво мислиш? Не съм ли прав?
-Прав си - отговарям.
-И те са много мръсни. А какво ще стане, ако някое дете ги прочете? Когато мама и тати го чуят и то отговори "Ама прочетох го на пързалката".
Не отговарям.
-Не съм ли прав?! - ядосва се той.
-Прав си, прав си - успокоявам го. По едно време идиотът подвиква на някого:
-Ей, Боби, ела да те питам нещо.
Боби(а може и друго име да е казал, не знам) идва и идиотът му задава въпрос:
-Онези надписи са много мръсни, не съм ли прав?
Забелязвам, че за секунда не ми обръща внимание, и се махам от там. Пък и до началото на тренировката остава само половин час, вече трябва да се подготвям.
Може би от горния разказ не сте разбрали какво съм преживял. Виждал съм го същия да започва приятелски разговор с някого и когато някой му каже нещо накриво, да скача на бой. Точно при една такава ситуация ни се наложи да го отървем преди известно време. Всъщност беше преди почти година. В началото на декември, пък, точно когато свършвах с тренировката, се заяде с някакви деца пред входа и те ме повикаха да ги спася от него. За щастие не се стигна до нищо сериозно. Докъм началото на този месец беше спрял да се навърта около залата и бях решил, че сме се отървали от него. Но не сме. А е много неприятно. Отвреме-навреме се намъква вътре по време на тренировка и пречи, задава глупави въпроси на инструкторите или на трениращите. Няколко месеца преди аз да започна да тренирам в тази зала, беше изчакал един приятел да свърши с тренировката само за да го удари с тояга между краката. Ей така, без никакъв повод и без предупреждение. Защо този човек е оставен така? Знам, че има някакъв проблем с мозъка. Затова и се сърдя повече на хората, които са го пуснали да се разхожда свободно между по-нормалните. Този тип е опасен както за себе си, така и за околните. Освен това на мен лично ми е изключително неприятно да разговарям с него. Някой знае ли как да му го покажа, без, все пак, да го накарам да се хвърли през балкона?

Споделете

Who is online