ShadowDance

Първите два епизода на Мърдърбота са доста яки. Което е променено от книгите е подобрено, което е рядкост.

Третият сезон на Squid Game (ако въобще можем да го наречем трети сезон) е също толкова излишен колкото и втория. Още от същото, повтаряне до дупка колко е зле човечеството по принцип и бла-бла-бла. Разбрахме го още след първия сезон.

Spoiler: show

Искрено се надявам, че камеото на Кейт Бланшет накрая не е тийзър за предстояща американска версия...

Twisted Metal сезон 2 - все така свеж и динамичен, този b-movie style сериал си остава откритието ми за последните 2-3 години.
За разлика от първия сезон, който повече приличаше, че разказва постапокалиптична история, този е много по близък до първоизточника си - бум шакалака видеоигра за коли с картечници, и представлява един голям tournament arc. Сюжетът може и да е даден в жертва, но от тази жертва са призовали една сюрия култови герои, интересни set piece-ове и поне 4 литра харизма.
Актинга ми е плюс минус този път, някои от новите лица са големи сладури, други са средна работа. Няма да изброявам поименно всички, само основните. Anthony Carrigan като Калипсо ме разочарова, много се лигави и не успява да придаде нужната гущеровост на всесилния хост на турнира Калипсо - изпълняващ всяко желание на участниците, но само като маймунската лапа, давайки им не това, което са си представяли. Anthony Mackie е все така точно на мястото си като himbo-то Джон Доу, това момче се похабява в Марвел. Клоунът Суийттуут (изигран от двама актьори - кечист за физиката, и войс актър за този меден глас) все още е най-култовото нещо евър и дори само заради него си заслужава да се изгледа сериала. Michael James Shaw е абсолютния megachad, изваян като статуя на хермес, двуметров бог който вместо да кара кола държи с ръце две огромни гуми и се носи по трасето като дизелов витрувиански човек. Saylor Bell Curda има страхотен комедиен усет като лъжливата Мейхем и с течение на сезонът ми стана симпатична, въпреки че играе една от най-неблагодарните стереотипни роли - тази на досаден цупещ се тийнейджър, който бави сюжета. И тн. и тн. Сериалът върви много стабилно до последните 2 епизода, в които фокуса нещо се поизгубва и се случват глупости, за да сетъпне евентуалния трети сезон, но нищо фатално. Е, ще е фатално ако го канселират точно сега на най-интересното, но ние сме свикнали на трудности, а и още не се знае, може пък да се сбъднат мечтите на създателите за 4 сезона.
8.5/10

Гледах първите три епизода на "Нюзрум":
https://www.imdb.com/title/tt1870479
Харесаха ми много, обаче не знам дали да продължавам. Не знам дали това има смисъл...

Два огромни плюса.
Единият е оптимистичният поглед върху журналистиката. Повечето от журналята в сериала са хора, които приемат работата си като мисия да носят истина и подхождат с повече идеализъм, отколкото очаквах. Доколкото съм работил в телевизионна апаратна - това по-скоро хич не е реалистично, обаче е добре да има такъв поглед.
Другият огромен плюс е, че работата в телевизионна апаратна е показана по-адекватно, отколкото в който и да е друг филм или сериал, който съм гледал, въпреки че темата тук са журналята, а не техничарите. Показват се някакви технически подробности, които просто са си на мястото, колкото да се види, че някой от този сериал е влизал в апаратна.
(Сега, разбира се, изобщо не съм виждал случай, в който техничарите в апаратната да ръкопляскат на водещия, че е казал нещо си пред камерите. Единственият път, когато видях аплодисменти на работа, бяха за мен - защото имах наглостта да прекъсна излъчваната на живо реч на един журналист, за да пусна рекламите навреме, че бях длъжен да ги пусна на секундата. Преди да влезе в студиото, го предупредих, че имам такова нареждане от шефовете, понеже го знаех, че има навика да мели неспирно.)

Нещо, което ми харесва, обаче ме натоварва чисто физически - скоростният диалог. То това се очаква от Арън Соркин, обаче е наистина изморяващо за слушане, особено като почнат да се надкрещяват - затова и гледах по един епизод на вечер, вместо да глътна целия сезон за три-четири дена. Това е и една от причините, поради които не знам дали ще продължа още много.

Другата е, че американската политика отпреди петнайсет години не ме интересува достатъчно.