ShadowDance

мерси за спойлерите.... немъше нужда...

Е, хайде сега, те хората ти ги бяха маскирали, но ти като си се изкушил..

не всъщност аз успях само да прочета първите думи на първото изречение, но то беше достатъчно.... все пак мерси за маскирантео де... сега ми остава да се чудя кой аджеба *edited*

Рол: Е брао ве, братче, ся ей така от злоба ли го направи това, а? Деа, АЗ пък кво съм ти направил, че да ми спойлиш, а?

Рол, извинявай.... просто останах с впечатление че от тоя форум само аз не съм чел книгата... пък и това с краля си е очевидно - написано е С ГОЛЕМИ БУКВИ някъде в книгата почти в прав текст...
Сега да сменя малко темата - след като си накупих десетина книги и впоследствие трябваше и да не ги чета за известен период от време аз започнах разпростарнение на кигите из разни приятели... оня ден един ми върна Лъвовете на Ал-Расан и каза, че книгаа е голям боклук... аз лично бях чел само първата глава и още тогава ми стана ясно че става въпрос за евреи, Араби и Реконкиста.... и в общи линии за това си я и купих, но наистина прилича на пренаписване на историята буквално.... за пирмер мога да кажа че дори омразният ми на мен Мартин взема примери от историята, но той го прави много фино - доста е трудно да познаеш кой кой е и за како аджеба иде реч... докато тука си е баш променяне на историята....

Нямам идея какщви са му вкусовете на твоя приятел, но спецално Лъвовете далеч не е боклук. По мое мнение е една от най-красиво написаните книги, пускани някога от Бард. Пък и не само. По моему е едно от интелигентните четива, което е рядкост на родния пазар.

Но въпрос на вкус де. Забелязах, че на пророците на Едингс и Паолини, тоя тип книги не им влизат...

А за това колко взаимствала от историята на Испания "Лъвовете..." -вярно е, всичко си е 1:1(поне съгласно моите доста бегли познания в областта), но какво от това, когато книгата е написана чудесно? Мисли я за исторически роман с няколко фентъзи детайла, не за фентъзи.

Всъщност Яне, смятам моя приятел за човека с най-добър вкус за фентъзи и фантастично литература, когото познавам....
аз отново да кажа че не съм чел лично книгата, а описвам чужда гледна точка. може би тук прав е Demandred...

Night Wanderer wrote:Всъщност Яне, смятам моя приятел за човека с най-добър вкус за фентъзи и фантастично литература, когото познавам....
аз отново да кажа че не съм чел лично книгата, а описвам чужда гледна точка. може би тук прав е Demandred...

Е Ян само изтъкна, че не ги знае какви са, не че са лоши. Макар че аз бих посмял да изкажа подобно предположение при твърдение като това, щото верно единствените, които не оценяват Кей по достойнство, са фенчетата на Едингс и останалите фентъзи-мухльовци, за които "поезия", "стил" и "разсъждаване" са мръсни думички, макар и дори наполовина не толкова зле, колкото "сиви герои"... Но в крайна сметка жцикли всякъкви, може пък просто да не я е чел в правилния момент, за да му хареса

не знам дали тук е мястото да си излея душата, но щего направя...

преди броени минути приключих с четенето на втората книга от Придворният Убиец - усещането ми след края й мога да сравня единствено с усещането след края на "Другият Вятър"... да говоря да сравнение между двете книги ми е трудно - лично нан мен май по-ми допада втората - там Фиц беше доста по-преебаван и имаше мноого повече моменти на самосъжаление и безизхиодица отклокто в първтата част...

и все пак наистина на моменти ми идваше и на мен да отида и да му фрасна един - просто такива глупости правеше понякога...

но като цяло пединят факт не помрачава насторението ми и съм готов да вдигна книгата на доста високо място в личнатаси класация.

И като П.С. - абе кой ги прави тея артове по кориците ве.... ама може ли така - то вместо това направо да напишат какво ще се случи в книгата и да ти направят един план-конспект, къдтео да са посочени моментите, които си заслужава да прочетеш... ( визирам корицата на третата книга )

Значи, аз държа да се изкажа за "Лъвовете на Ал-Расан", тъй като просто ме сърби езикът да го направя. Тази книга действително е базирана на реалната история, но не виждам с какво е прегрешил авторът, черпейки мотиви от нещо случило се. Черпейки цялата книга от нещо случило се. Наистина би ми било интересно да разбера с какво "един приятел", "чух продавача да казва" и "четох някъде, че" ще подкрепят дълбоката си омраза към историческата измислица и твърденията си, че един роман не заслужава да бъде четен, щом няма джуджета с брадви вътре, а някой някъде го е спрегнал за фентъзи. Специално тази книга е написана от писател с качества, далеч надхвърлящи тези на колегите му от жанра, и сама напълно оправдава това ми твърдение - "Лъвовете от Ал-Расан" може да не допада на хората с добър вкус за фентъзи, затова пък останалата част от Вселената има щастието да оценява достойнствата й. В този случай, иска ми се да отбележа, добрият вкус за фентъзи е нещо, което хич не помага при четенето, тъй като е прекалено всеяден в сравнение с далеч по-широкообхватния добър вкус за литература, което значи, че е твърде вероятно това произведение да остане извън обхвата му. Защото то си има добри страни, които, противно на тези при Дейвид Едингс, могат да бъдат веднага назовани и не се изчерпват с това, че все някога свършва - това не винаги допада на фентъзи феновете, които, подобно на учители по литература в прогимназията, са способни да извадят от книга на Реймънд Фийст(към когото тая само фъщяща ненавист, между другото, но това е друга тема) повече смисъл, отколкото може да се намери във всичките му, хе, "творби", пламенно убеждавайки останалите, че това са Алфата и Омегата на божественото фентъзи. И най-нагло да го увенчаят с художествени епитети. При Кай имаме точно обратното - книгата е пълна със замисли и идеи, но те са леко внушени и не могат да бъдат описани и защитени, а само оплюти от последователите на ветераните от Знаете-коя-война, които, вместо след връщането си от Виетнам да направят едно посещение на психотерапевт и да спестят мъките на две поколения читатели, са решили да стават писатели и да населят книгите си с псевдо-военни мелодрами и героични битки(ха-ха, с неизживяната слава човек свиква най-трудно...), което за мен е повече в плюс, отколкото в минус. Приятелят на моя враг е мой приятел, особено ако е Гай Гавриел Кай. Разбира се, всеки има право на свои предпочитания, но ако те се изразяват с "нека по никакъв начин да не ми напомня реалния свят, моля", аз, мисля си, съм в пълното си право да сипя упреци - историята на човечеството е нещо страшно занимателно и не забелязвам нищо лошо в това някой да се възползва от нея и да я превърне в достоверна приказка - ако някой забелязва, думата за него е "ескейпизъм" и е чуждик, затова пък не внушава нищо особено, най-малкото доверие по въпроси за писатели като Кай и Ле Гуин.

Прочувствено И съвсем вярно, между другото.


Само некст тайм повече нови редове, че да се чете по-бързо и да задържа интереса. Първи закон на он-лайн писането е това

Да, и на мен все ми го повтаря...:///

Еми вие с Любимеца кат сте обявили бойкот на всяка мисъл за читателя... кой знае колко бисера се пропускат така, щото човек няма нерви да чете толкова дълъг слят текст

Че е прочувствено, прочувствено е, но логиката на няколко изречения куца сериозно от объркани думи - "Приятелят на моя враг е мой приятел, особено ако е Гай Гавриел Кай" от липсата на абзаци е и туй резултат!

То пък твойто кат е кратко, че е много разбрано, амаха! :РРР

Ами човек като го чете, би си помислил, че е, да, що?