ShadowDance

Morwen wrote:Всичко е чудесно, само дето младежът от стихотворението е Финдли, не Финтли...

Открих го и по двата начина,но този ми се строи една идея по-симпатичен

Tiaiel wrote:Робърт Бърнс - Финтли

...

Супер, много ми хареса!

Имаш ли го в оригинал? А още?

Morgana wrote:Супер, много ми хареса!

Имаш ли го в оригинал? А още?

Това е в оригинал

"Indeed Will I," Quo Findlay


"Wha is that at my bower-door?"
"O, wha is it but Findlay!"
"Then gae your gate, ye'se nae be here,"
"Indeed maun I!" quo Findlay.

"What mak ye, sae like a thief?"
"O come and see!" quo Findlay,
"Before the morn ye'll work mischief?"
"Indeed will I!," quo Findlay.

"Gif I rise and let you in"-
"Let me in! quo Findlay-
"Ye'll keep me waukin wi' your din?"
"Indeed will I!," quo Findlay;

"In my bower if ye should stay"-
"Let me stay!" quo Findlay-
"I fear ye'll bide till break o' day?"
"Indeed will I!" quo Findlay.

"Here this night if ye remain"-
"I'll remain!" quo Findlay-
"I dread ye'll learn the gate again?"
"Indeed will I!" quo Findlay.

"What may pass within this bower"-
( "Let it pass!" quo Findlay)
"Ye maun conceal till your last hour"-
"Indeed will I!," quo Findlay.

И още

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

И в оригинал

Coming thro' the rye, poor body,
Coming thro' the rye,
She draiglet a' her petticoatie
Coming thro' the rye.

O, Jenny's a' wat, poor body;
Jenny's seldom dry;
She draiglet a' her petticoatie
Coming thro' the rye.

Gin a body meet a body
Coming thro' the rye,
Gin a body kiss a body -
Need a body cry?

Gin a body meet a body
Coming thro' the glen,
Gin a body kiss a body -
Need the warld ken?

Любими са ми и двете

обаче това

"Ye'll keep me waukin wi' your din?"
"Indeed will I!," quo Findlay;

не знааааааааам как да го тълкувам

Ерм... а какъв език е това? >.>

Ми някъв много диалектен шотландско-ирландски подозирам

Е, да не обиждаме човека - шотландски си е, и още как. Всъщност Бърнс е известен точно с това, че се е опитвал да възроди говоримия шотландски език, който го говорили доста намаляващ брой хора в края на 18 век. Точно затова използва доста шотландски думи в поезията си, аз имам една книжка, английско издание, където такива думи са преведени под линия.

Що пък обиждаме? Ирландският да не е неква по-ниска категория от шотландския?

Не, но съответно шотландците се обиждат, ако ги наречеш нещо друго, освен шотландци (както и езика им) и обратното - това мога да го потвърдя от личен опит.

Morwen wrote:Да, Джейми, такава съм си, дребнава, но мерси, че ми отвори очите, де...

Защо всички жени реагират по подобен начин на миролюбивите ми забележки?

Ако всички жени ти реагират така, може би си струва да се замислиш защо наистина...

Ем... Пък аз съм добродушен....

Благодаря, Morwen. Очарована съм.

Йей,Морвен много благодаря за оригинала,особено упорито го търсих в официалния му сайт,но не го открих.Още едно?
Девойката, която ми постла легло

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

Едно от любимите ми