Roland wrote:Някакви невъобразими епохи над Моана е тоя филм за мен.
Да, обаче като чувство, емоция и всичко друго, този филм (Моана) ми е над всичко от Дисни/Дисни-Пиксар/Пиксар излязло през последните години.
Не мога да ти кажа поименно нито една песен от филма, така както ти си направил с Frozen, но за сметка на това, мога да изтананикам почти всяка една от тях. Frozen го харесвам, но се оказа, че е за 1-2 гледания. Впоследствие ми е крайно, крайно скучен.
Относно заряда и историята, Moana ми бе крайно интересна, въпреки "некомплекността" си. Чувството, което изпитах, гледайки го, бе същото, което изпитах преди 20 години с Цар Лъв.
Говоря за усещане и чувство.
Като "по-големи" филми, може да "счупим", да разчепкваме дадено нещо на такива съставни частици, за които не знаем дори, че съществуват, но какъв ще е крайният смисъл? Някои харесват Замръзеньото, някои Зоофилията, някои псещината, но, в крайна сметка, тези неща са крайно субективни.