Значи, нямам сили в тоя слънчев ден, в който мисля да ходя да събирам витамин Д по естествен начин да чета цялата тема, ще ме извините ако повторя нещо или не съм по темата.
От една страна, да, децата, особено ако искаш да ги отгледаш като хората, са си трудна работа. Аз едва си представям как въобще се справят работещите майки. Защото всичките тези детски градини и детегледачки първо не винаги са достъпни и второ, стигат колкото да занимават детето, докато си на работа (училището и не през цялото време дори), а и не винаги са много добро прекарване на времето. Както и да е, щом майката свърши работа, тя няма свободно време, не може да иде на кино, на пазар или на спорт, ако не е взела и детето. И това не е като "ми както преди е имала време за мъжа си, сега ще има време и за детето". А, какво, на мъжа си да не отделя ли? Или дали може да каже на детето както на мъжа "Я ти изпий една бира, докато ние двете с Ленчето напазаруваме и поклюкарстваме"?
От друга страна пазаруването и клюкарстването с Ленчето всякак си струват жертвата пред генералната идея за някой който да има най-доброто (е, и и някой от по-чаровните недостатъци) от теб и от човека, който обожаваш най-много на света. И вероятно ще обожаваш, поради биологически, психологически и какви ли не други причини и това дете. Не казвам, че е гарантирано, но най-вероятно. Наблюдението ми от колежки с пораснали вече деца е, че те всякак смятат, че това е било едно от най-правилните им решения, но всичките признават, че им е коствало много.
За работодателите - ми да, съгласна съм, че общо взето няма как жена едновременно активно да отглежда детето си и да е топ служител на годината. Тя няма да се ангажира с допълнителна работа, ще отсъства повече и какво ли още не. Обаче всъщност всички мъже ли го правят? В смисъл, това може да е много важно, ако ще изстрелваш космически робот на НАСА, но ще ли е толкова важно ако вършиш нещо по-тривиално? Може би и ако във фирмата са четирима човека, но иначе? (Бтв, виждала съм и доста добре справящи се фирми с три жени служителки, яно някак става). И тук се стига до някакво доста плиткоумно преосигуряване на някои работодатели - въпреки, че и мнозинството мъже работят от 9 до 5 и боледуват, те много се страхуват, че новопостъпилата жена няма да може да работи денонощно поради обективни причини. Още по-плиткоумна е политиката "ми класирате се за работата, но това не е работа за жени", която са обяснявали директно на една колежка на Пенчев. Аз все пак много се надявам това да е по-скоро изключение.
Бтв, погледнато чисто икономически жената служител струва по-скъпо (обаче на социалното осигуряване, не на работодателя) - майчинство, болнични за деца, по-ранно пенсиониране... Само дето тази цена е необходима, за да може да човечеството да продължава, нали.
И някакви такива неща, а аз имам нов жълт бански, който ми се моли да види слънце...
