ShadowDance

И аз съм така, прочетох дори само първите две и после продадох останалите, единствената "голяма" поредица, до която със сигурност никога не мисля да се докосвам.

Единственият недостатък, който би имало Колелото за обикновеният фентъзи фен, е че в книгите до момента има действие за около 9-10 книги, а те са 13. Т.е. има части от отделни книги, които спокойно биха могли да бъдат разказани много по-накратко, това е главният минус на Колелот, ако не и единственият минус.

Признавам си, това и мен не ме кефи. Но Колелото ми е любимите фентъзи, при все не е като да не съм прочел някои поредици, които се спрягат за по-добри от него.

Да, може да е дълго, може на момента да се прекалява с описания, но светът е най-пълнокръвният и правдоподобният, на който съм попадал във фентъзи литературата, действието е поднесено така, че да изглежда логически издържани, но не е пълно с клишета( макар да ги има тук-таме), а с нужни за развитието на историята моменти, които са описани доста увлекателно и със стил, който малко писатели притежават.

Разбира се като фен на поредицата, за мен по-големият обем страници означава само и единствено повече забавление, особено като скипна нещата, които смятам за ненужно в книгите от 6-та до 10-та. Другите книги са си достатъчно добре написани, а специално в книги от 6-та до 10-та скипвам главно женските Айез Седай и част от Перин от 7-ма книга нататък, където е доста глупаво парче, та чак до единайсета книга. Това е провлачването, и ако сте фен на пълнокръвните светове, добре описаните истории и събития, епичните истории, все ще се примирите с някоя и друга страница пълнеж, който пак казвам е от 7-ма до 10-та книга.

annorion wrote:Единственият недостатък, който би имало Колелото за обикновеният фентъзи фен, е че в книгите до момента има действие за около 9-10 книги, а те са 13. Т.е. има части от отделни книги, които спокойно биха могли да бъдат разказани много по-накратко, това е главният минус на Колелот, ако не и единственият минус.

Има материал за 7-8 книги пряко сили.
Има тонове излишни герои.
И Джордан твърде очевидно си нямаше представа как да завърши историята. Колкото и грубо да звучи, ако не се беше разболял край щяхме да видим през крив макарон.

annorion wrote:Да, може да е дълго, може на момента да се прекалява с описания, но светът е най-пълнокръвният и правдоподобният, на който съм попадал във фентъзи литературата, действието е поднесено така, че да изглежда логически издържани, но не е пълно с клишета( макар да ги има тук-таме), а с нужни за развитието на историята моменти, които са описани доста увлекателно и със стил, който малко писатели притежават.

Фенбойщината е хубаво нещо и се надявам, че това е причина за подобно крайно твърдение
Клишетата само в първите три книги са толкова много, че човек, ако се хване вероятно и научен труд може да спретне.
Стилът на Джордан в оригинал е, нека го наречем постен.

При все това поредицата очарова, особено когато човек е на 15-16 и прохожда в жанра. И с кеф ще си дочета развръзката, когато Сандерсън я допише.

Yan wrote:когато Сандерсън е допише.

И Джордан твърде очевидно си нямаше представа как да завърши историята. Колкото и грубо да звучи, ако не се беше разболял край щяхме да видим през крив макарон.

Това ми звучи твърде крайно също. Не като да се е моткал в писането на отделна част с години, щото не знае какво да прави с героите... Най-малкото сумати пророчества за бъдещи събития дето бълва на талази изобщо не показва толкова крайна безидейност.

Сандерсън е получил (доколкото разбрах аз) пълни указания за сценария и само пълни сщжетните дупки. Като по думите на Джордан - още в първа книга е знаел как ще завърши.
Аргументите си за сетинга и защо е най-пълнолкръвния съм ги писал десет пъти в различни форуми и ме мързи да ги повтарям а хората които са негативно настроени така или иначе нито искат да ги осмислят нито ще ги приемат. Разбиран ги напълно - ообено ако са чели Колелото още от навремето и са запомнили само екшън линията, като са минавали по диагонала всички описания като безинтересни (а всъщост това е най-ценното за ценителите).

Кое е най-ценното? Подробно описание на ситуация, при която Перин яде печена кокошка, като при това е включена рецептата, по която е печена кокошката, че и родословната й линия отпреди Разрушението; закуската на Елейн, разкрита до най-малките подробности заедно с модела на проклетата й рокля, цвета на роклята, както и подробен пълен план на къщата, в която пребивава... Туй ли е най-ценното за читателя?!

Мнението на Ян е доста крайно. Аз по-скоро застъпвам друга гледна точка: Джордан много добре знае как ще се развие историята му, но тъй като вижда как се харчи материалът, от един момент нататък размива безобразно действието. Великолепен пример в тази насока е десета книга, която я помня с това, че нищо не помня от нея. Освен ако там не се намираше любимият ми момент, в който Тюон си купува плат за рокля в продължение на ужасно много време.

Джордан може да е знаел как ще свърши историята. Даже вероятно и последното изречение си е бил записал нейде из тефтерите. Обаче определено нямаше идея как да стигне до този завършек без няколко хиляди излишни страници.

Мнението си е мое. Не ангажирам никой с него. Както споменах ще си прочета с кеф края на историята.

Просто е тъжно как нещо с потенциал да бъде много, много добро и еталон в жанра затъна в посредственост. Защото книгите 7-10 (където аз се спрях в очакване на някакъв завършек преди да продължа ) са толкова далече от качеството на първите 6, че човек се чуди дали не ги е писал някой друг. Но пък това е проблемът на многотомните поредици и на желанието да се издоят още парички. Не е само при Джордан.

При всичките многотомници се наблюдава този ефект- факт.

. Туй ли е най-ценното за читателя?!

Не

Да речем (пускам напосоки инфо) колцина от вас са запознати с историята и обичаите на Тевтонския орден и успяхте ли видите в книгата че Белите плащове са им одрали кожата като са добавили в микса и малко теория на американския пуританизъм.
A колко от вас разбраха че Салдейците са иранци с казашки примес?

За 99% от читателите това може и да са пълни глупости. За мене е изкуство да създадеш несъщестуваща култура взимайки само елементи от реалните, без да ги копираш дословно и така да ги съчетаеш че читателя минал през поредицата да може да познае човек от коя държава в измисления свят е дори само като го види на картинка, или му опишат град и хората в него. Дрехи, начин на говор, разбиране на живота, традиции, обичаи, национална храна - всичко което характеризира една общност го има в описанията на колелото.
Когато познаваш ритуалите на католическата църква изведнъж Аес седайските традиции почват да си изясняват много повече и оттам - възприятието на текста е съвсем друго.

[quotes]

annorion wrote:Да, може да е дълго, може на момента да се прекалява с описания, но светът е най-пълнокръвният и правдоподобният, на който съм попадал във фентъзи литературата, действието е поднесено така, че да изглежда логически издържани, но не е пълно с клишета( макар да ги има тук-таме), а с нужни за развитието на историята моменти, които са описани доста увлекателно и със стил, който малко писатели притежават.

Фенбойщината е хубаво нещо и се надявам, че това е причина за
подобно крайно твърдение
Клишетата само в първите три книги са толкова много, че човек, ако се хване вероятно и научен труд може да спретне.
Стилът на Джордан в оригинал е, нека го наречем постен.

При все това поредицата очарова, особено когато човек е на 15-16 и прохожда в жанра. И с кеф ще си дочета развръзката, когато Сандерсън я допише.[/quote]

Не е фенбойщината, по-скоро факта, че високо оценявам литература, особено фентъзи литература, която има плюсове като пълнокръвен свят, логично развиваща се история, с ограничени до минимум "аха, той направи това, аха - този оживя", които историята изисква.

Напълно стоя зад всичко което казах в целият ми предишен пост, с изключение на думата 'правдоподобен', която използвах без да преценя как ще прозвучи. Та под 'правдоподобен' нямах преди свят и сюжет, възможни да се случат в нашият свят, не правдоподобни като вероятност да станат в действителност. По-скоро имах предвид, че нещата, описани в книгата, действията, решенията, персонажите, перфектно пасват на изграденият сетинг, което води до усещане за правдоподобност на случилото/случващото се там. Малцина са авторите на фентъзи, способно да изградят толкова сложен свят, който същевременно да носи освен душа, и чувство, че елементите са толкова добре напаснати, че е логично този свят да съществува и в него да се случат разни неща. А ако тези неща са интересни за читателя, то това фентъзи би следвало да е добро. И точно за това смятам Колелото все пак за добро фентъзи, едно от най-добрите out there. Не че няма слаби части разхвърляни по книгите, но на фона на качеството на изграждащите го детайли, аз съм склонен да пренебрегна наличието на няколко слаби момента.

Не смятам да продължавам спора. Наясно съм, че каквото и да кажа, няма да променя мнението на никой тук към по-положително или по-отрицателно спрямо поредицата. Не ми е и това целта. За всеки влак си има пътници, и аз смятам, че този влак определено заслужава да има доста пътници, тъй като поначало зададената от автора посока 'интересна история, мистичност, епичност и спиращи дъха моменти' се поддържа почти без отклонения, което прави поредицата доста стойностна, поне в моята паница.

Тая поредица съм я чел средно по 2-3 до 4 пъти всяка книга. От Окото До Короната включително няма никаква разлика в динамиката и силата. След това има разводняване.

Според мен, може би след заболяването на Джордан или по него време Хариет окончателно е успяла да се набута в книгата. Може да звучи гадно, но изглежда твърде амбициозна и като добавим това, че се е намирала в сянката на Джордан, и така или иначе смятам, че е успяла да набута свои виждания в книгата и отделно е успяла да накара Джордан да включи всички тези прекалено обстранствени описания, с цел повече обем, повече приходи,които всъщност е разводняването за което се говори.
Бих казал жалко за Джордан за книгата и за феновете. Аз лично не мога да го виня, посетен от жестока болест, нормално изглежда да е започнал да угажда на жена си, нормално е било книгата да не е неговият най-голям приоритет. Но той наистина писа до самият край.
Впечатлението ми за Хариет е, че тя се интересува повече от приходите, отколкото от нещо друго. И до голяма степен е на страната и работи за Тор, а не за Джордан или пък феновете.
Ако прочетете изказванията на Сандерсън, между думите може да откриете, че мнението му за Хариет не е много добро.
Това е моята защита за Джордан, ако имам някакви съмнения за неговата личност, то я в други направления.
Може някой да не знае, но Джордан е бил член на масонска ложа, признание за това може да се намери в писмото му написано в отговор на писмата на фенове, докато е бил в болницата Майо.
Както се казва не е случаен човек, и идеите в книгата му не са случайни.

И къде го чете това , защото аз като чета Сандерсън бие чело точно през Хариет за това че ТЯ го е привлякла.

Стилът на Джордан е безкрайно посредствен. Безкрайно.

За момента индикациите са, че Хариет не иска Сандеръсн да пише планираите от Джордан prequels и outriggers, въпреки че самия той няма нищо против, а от Тор естествено страшно много им се иска да продължат да доят the WoT cash cow. И аз поне не съм видял никакви хинтове, че Сандерсън има проблеми с Хариет, точно обратното.

Стилът на Джордан е безкрайно посредствен. Безкрайно.

Чисто стилово Сандерсън е по-зле по мое мнение.