Glee

[armageddon]

Лично според мен първата половина/тринайска беше по-добра именно защото успяваше на напасне изпълненията към сюжета, а не обратното, ако изобщо, както "задната" тринайска. Нямам спомен - съответно не смятам че - в началото песните да са били особено по-зле, отколкото сега.

[Roland]

Определено бяха. Напоследък гледах пак първите епизоди, там дори лип-синкът не е като хората и половината песни са евтин хип-хоп.

[Dr. Horrible]

О, на мен категорично ми харесва повече втората половина на сезона.
Вярно, на чисто сюжетно равнище първата беше по-добра, по-богата история имаше, по-интересни и неочаквани неща се случваха. Но пък втората половина беше доста по-изпипана, песните бяха много по-качествено подбрани и изпълнени, хореографията беше много по-добра. Реално първите 13 епизода ги гледах ей-така, колкото да убия времето и с беглото намерение да стигна до епизода на Уидън, докато вторите 9 наистина ги следях с интерес и въобще заради тях се запалих толкова по сериала като цяло.

И като финал 22-ри епизод определено ме зарадва много повече от 13-ти. В 13-ти имаше няколко елемента, които леко ме подразниха.

Spoiler: show

Например как на финалния концерт нашите герои от нищото си измислиха песен и хореография, без да я репетирали, без да са я усвоили, ама разбира се я изпълниха страхотно, защото няма значение подготовката, просто нашите са велики.
И целувката на Уил и Ема на финала ми беше откровено казано неприятна, защото ми се стори като много евтин розовичък край за добрите и миличките герои. На никого да не му пука, че това тяхно щастие е изградено върху нещастието на други хора като Тери и треньора по физическо... важното е, че Уил и Ема са о, толкова дори и о, толкова заслужили да летят в розови облаци!

Докато точно по тези елементи 22-ри беше великолепен.

Spoiler: show

Сценичното представяне на главните герои тук определено беше страхотно и почиваше на цял сезон усърдна работа, аз наистина го гледах с усещането, че точно те заслужават да победят.

А на целувката на Уил и Ема доста се изкефих, определено не ми идваше евтино и розово. Тери и този по физическо почти не сме ги виждали напоследък, пък и минало доста време, нормално е вече да не ни е толкова жал за тях, нито пък за въпросния зъболекар Карл. Така че едно евентуално щастие на Уил и Ема няма да е на чужд гръб и определено ще е по-заслужено.

Пък и 22-ри епизод имаше и други мека-великолепни моменти като гласуването, поведението на Сю Силвестър, както и всичко, свързано с бебето на Куин.

[Roland]

Значи, позволи ми да съм драматично несъгласен с разсъжденията ти за 13-ти епизод (с тия за 22-ри нямам проблем):

Spoiler: show

1. Обсесията ти по Тери граничи с мономания. Това е ужасно слабо развит и ужасно периферен персонаж. За страданието й дори при идеални обстоятелства (т.е. ако не беше истерична кифла) не би ми пукало особено, щото сценарият не иска да ми пука. А обстоятелствата не бяха идеални - тя цял сезон от малодушие лъга мъжа си и въртя всякакви кретенски интриги, за да продължи да го лъже. Не, че жената няма ценни черти, но това на Уил и Ема си къкреше от епизод 1 и беше заснето в толкова великолепна кулминационна сцена, след толкова мъка от страна и на двамта (сцената в празния ресторант, когато Уил й каза, че ще напуска жена си и Ема въпреки това не остана с него), че дори да ти мине през ума за Тери и The Bloat, ми се струва да речем странно.

2. ВСЯКА песен, която нашите (или който и да било друг) хванат да пеят, я изпяват от раз гениално. От опит мога да ти кажа, че в този сериал не е имало ЕДНО изпълнение, което бегло да е доближавало реализъм, освен може би оная гавра с Майли Сайръс, когато на Рейчъл й се разболя гърлото. Песните в края на епизод 22, учени няколко дена (щото толкова бяха, те почнаха да ги учат седмицата, в която беше конкурсът), са ТОЧНО толкова нереалистични, колкото и такива, импровизирани на място в епизод 13. Подобна хореография и пеене се постигат или с месеци упорита работа върху ТОЧНО ТЕЗИ парчета, или с много скъп екип и сериозни професионални изпълнители, какъвто всъщност е случаят зад кадър. Така че този сериал изначално иска от теб да съспенднеш изцяло дисбилийфа си за качеството и времето, за което се е стигнало до него. Или ти беше по-реалистично, когато Рейчъл и Фин се разхвърлиха на Open Your Heart за "репетиция" в Мадона епизода?

[Dr. Horrible]

Ами не знам, може да е странно, че се сещам и за периферните герои и че ми пука доста и за тях, а не само за най-главните, но все пак...

Spoiler: show

Дори да оставим настрана Тери (което, както виждаш, ми коства доста усилия ), този по физическо беше някакъв добродушен човек и аз точно заради него се озлобих страшно много към Ема, която виждаше, че той я боготвори и се възползваше от това прекомерно много. Общо взето във втората половина на сезона Уил й направи доста гадости, така че Ема успя да ми се ридиймне, но все пак това не променя факта, че смятам щастливия й завършек за незаслужен на онзи етап.

И за реалистичността в отработването на песните съм съгласен, че не е редно да се търси толкова много, да. Но все пак ей така на прима виста да представят нещо и веднага да спечелят ми беше леко прекалено.

[Roland]

Spoiler: show

Не забравяй, че те са УЖАСНО талантливи по сценарий, т.е. не са стандартни ученици.

ЗаЕма и възползването не си прав. Тя е страдала през целия си живот и никога не е била щастлива. Онзи й се предложи по особено нагъл начин и в стил "не ме обичаш, ма нямаш особен шанс така или иначе, така че по-добре взимай каквото ти се предлага". В тая ситуация и предвид колко плашлива и несигурна е Ема, да се твърди, че се е "възползвала", че и "прекомерно много", просто не е вярно.

[Dr. Horrible]

Spoiler: show

Е, не й предложи по най-милия възможен начин, но пък поне й каза нещата така, както ги вижда. И наистина му пукаше за нея и щеше да се опита да я направи щастлива, доколко си може. А тя нямаше да се опита да направи нищичко за него, тя го прие просто за да не остане стара мома, с ясното намерение да е винаги влюбена в Уил. И му постави нечовешки условия от рода на „Ще продължаваме да живеем в различни части на града” само защото знаеше, че той е тотално отчаян и ще приеме всичко. Което си е използване.

[Vivian]

Боже, толкова ми е безумно любопитно да следя тълкувания на мъже относно женската психика у добре създадена фикционна героиня.



Единият от двама ви е на доста прав път, бтв.

[Roland]

Знам кой даже

[Demandred]

Spoiler: show

Странно им е как въобще може да се говори за използване на Кен от страна на Ема. Тя не получи абсолютно нищо от тяхната "връзка". По-скоро Кен се възползва от нейната уязвимост в дадени моменти, за да я подлъже да приеме предложение за сватба с човек, който очевидно не я привлича по никакъв начин.

Перфектното изпълнение без никакви репетиции си е традиция на сериала още от началото, толкова пъти се случи преди и след 13-и епизод, че е някак твърде дребнаво за това да се заяждаме. А и след Don't Rain on My Parade и на фона на доста невзрачната конкуренция не е като да имаха нужда нашите от някакво особено силно представяне на последната си песен, за да спечелят.

[Dr. Horrible]

Spoiler: show

Танака наистина си вярваше, че в техния евентуален брак ще направи всичко за нея, за да може тя да се почувства по-щастлива. Ема вярваше ли си, пък било то и неоснователно, че ще направи всичко за него, за да се почувства той поне малко по-щастлив? Ами не. От моята гледна точка това е възползване. И тук въобще не коментирам психиката й, коментирам поведението й. Мотивите й може да са били разбираеми, но делата й бяха неприемливи за мен.
Ясно е, че историята е така разказана, че зрителите тотално да разбират Ема, да я оправдават в сърцата си и изцяло да симпатизират единствено на нея и Уил. И въобще Танака и на моменти Тери бяха използвани не като пълнокръвни персонажи, а като обекти, като обикновени черни пречки, които да стоят между белите клетници. И на полу-финала черните стени бяха разрушени, за да се съберат белите персонажи и зрителите да подскачат от удоволствие. И мен точно това ме подразни. Предпочитам истории в които всички персонажи, включително и по-страничните, са разглеждани именно като пълнокръвни личности, а не просто обектни пречки. Ако беше в някакъв рандъм сериал въобще нямаше то му обърна внимание, но специално Glee е доказал, че може да развие персонажите си.
И не да се заяждам, но обсъжданата до момента ситуация не е единичен случай в сериала. Нещо подобно стана и в последните няколко епизода с Джеси. Той имаше потенциала да бъде поне двупластов персонаж, но дори до толкова не пожелаха да го развият, а си го направиха обикновен чисто черен злодей, обикновен предмет, който да стои между Рейчъл и Фин и между Рейчъл и победата. В случая на мен въобще не ми пукаше, защото Джеси ми стана противен още от втория му епизод, тъй като актьора беше особено зле. Но някои хора наистина се чудеха какво стана с него и как толкова бързо почерня...
И лошото е, че това обективизиране на личностите става не заради авторско безсилие – сценаристите доказаха, че могат да си развият дори страничните персонажи (майката на Рейчъл, бащата на Кърт). Става заради авторско нежелание да бъдат развити. И това лично за мен не е плюс.

И не приемайте толкова навътре всяка критика към Glee. Ясно е, че сериалът ви харесва, на мен също ми харесва и явно ми харесва доста, щом гледам епизодите още рано сутринта. Но не мисля, че е съвършен, има си някои трески за дялане и неща за оправяне в бъдещето.

[Morwen]

Spoiler: show

Btw, за мен финалът беше доста предвидим. В смисъл, не очаквах непременно Сю да се застъпи за тях, но смятах, че няма да спечелят и регионалното състезание, но ще ги оставят. Иначе щеше да е твърде предвидимо и да няма място за ръст в следващите сезони.

Иначе за Ема и Кен - мисля, че когато си неуверен, притискат те и опитът ти във връзките е в пъти под средния за съответната възраст, успяваш да натвориш чудеса от глупост, искайки всъщност да направиш най-доброто. И го казвам в известна степен от собствен опит. Та, не мисля, че Ема го използваше, просто се опитваше да се примири с реалността.

[Dr. Horrible]

Любимата ми промо снимка на каста

http://img263.imageshack.us/img263/476/004qu.jpg

[Muad_Dib]

Хахахахаха много здрава:)

Ние сме на 20ти епизод от няколко дни, та май тия дни ще го довършим, дано финалът да е на нивото на 13ти епизод, той беше брутално добър

[Gunslinger]

Хуу, изгледах го.След като се абстрахирах от гейщината почна да върви много гладко.И повечето песни ми хареса, което беше добре за моя ограничен музикален вкус.Жалко, че Нийл Патрик Харис беше прекалено много Барни.