ShadowDance

RRSunknown wrote:Абе не може ли да се играе като Уичър изотзад че изометрични камери от птичи поглед са морално остарели от много отдавна и никога не са ми харесвали.

Може. ама след това ще трябва да си смениш F9 на клавиатурата.

няма значение - аз търся атмосферата а не удобството.

ХАхахаха това последното е много яко на Драгъна.

По повод плюенето на Армагедън - поиграй още и ще видиш. И стига сте уайнвали, че са малко расите или класовете, в Уичър има ЕДНА раса и ЕДИН клас и играта пак беше гениална. Мен ми е страшен кеф да са малко раси/класове, че дори и малко комбинации, стига да са доволно уникални както тук. И плс нека Байоуеър не са виновни за това, че компът ти е бавничък, окей?

Аз навъртях 15 часа вече, при джуджетата съм, играта все така смазва. Качих си approval на Мориган до +87 и тя получи общо 7 меджик точки бонус и ми даде що-годе харен пръстен подарък.

При Уичъра започваш с готов герой, а не с такъв, който сам си правиш, а и игрите са твърде различни, че да ги сравняваш, още повече, че Драгън ейджа е парти игра и наличието на повече раси ( класовете май са си достатъчно, като ги видях в менюъла) би увеличило разнообразието от герои.

Ясно е, че примерът не е идеален, но и критиката за мен не е идеална. Моля ви се първо поцъкайте стабилно и после ми говорете дали ще усетите липсата на дадена раса, за която обилно сте се затъжили. Бял кахър е това, расите са наистина малко, но са адски добре направени като флейвър и история. За разлика от например icewind dale 2 където имахме една купчина раси, ама никой не знаеше чий го дирят там.

Още нещо - говорим за франчайз, който ще има повече от едно вече ЗАПЛАНУВАНИ продължения. Така че има време за всичко. 62 лева за игра с минимум 50 часа геймплей е достатъчен фактор за задължителната покупта на Драгън Ейджа, дори ако за секунда се абстрахираме от всичките му други достойнства (които вече изтъкнах над 6 пъти).

По някаква и на мен неясна причина за момента не ме е грабнала особено, макар че поразцъках няколко часа и последно взе да става доста интересно, подозирам, че съвсем скоро ще се зарибя сериозно и ще открам седмица-две изцяло погълнат от нея, както обикновено става с класните RPG при мен.

Couldn't care less about the number of races. Даже бих предпочел въобще да няма елфи и джуджета, отдавна са ми писнали.

Вчера първата ми сесия Dragon Age приключи малко безславно - персонажът ми заби в нищото до някаква колона, тичайки на място без надежда за спиране.

Евала за бъга, аз досега за 16 часа и 44 минути съм намерил точно два

Включваш ли трагичния патфайдинг на партията, щото според мен е трагичен като изпълнение? Иначе тъкмо горе долу почна да ми харесва играта.

Дръпнах я от замундата. Изиграх началото с джудже благородник. Отивам след малко до Walmart да си я купя.

armageddon wrote:Включваш ли трагичния патфайдинг на партията, щото според мен е трагичен като изпълнение? Иначе тъкмо горе долу почна да ми харесва играта.

Булшит и то пълен, всеки ходи точно където му е казано, това, че не си си нагласил тактиките или не паузираш достатъчно често е твой проблем. Сори ако съм остър, но досега нито веднъж не съм имал проблем да се наглася на идеалното място за да си кастна коун ъф колда и да хвана всички лоши без моите:)

Аз тактиките съм си ги нагласил както ми харесват, проблем с кон ъф колд-а нямам. Имам проблем с това че партията започна прекалено често да минава от София към Пловдив за по напряко през Варна. Ти ако на това не му казваш проблем с патфайдинг-а, здраве. А щом имаш нерви на всеки две секунди да удряш пауза за да указваш на героите ти ама точно откъде да минат, също здраве.

Аз лично като силно спънат в координацията и по тази причина ненавиждащ всичко пуцалкопудобно човек съм абсолютно удивен от това как някой би предпочел камера зад героя пред (почти) перфектната изометрична камера, която била "деветдесетарска" ... и за мен атмосферата е много повече в това какво се случва и какво пише в диалозите, нежели в това колко близо до главата ми е босът и колко полигона точно мога да му преброя.

така да, рандъм рант ай гес

За мене пък е обратното - първо не виждам защо изобщо търд пърсън перспективата изобщо се асоциира с пуцалкоподобие и второ предпочитам да гледам събитията отблизо и да се вживявам отколкото да гледам рандъм кръгчета от горе как обменят точки и асоциацията ми да е че играя игра а не че съм там - в действието. В балдурса ги асоциирах с портретите а самите фигурки щъкащи под птичия ми поглед вече ми бяха смехотворни. Изобщо как бих могъл да си представя че съм там - на мястото на събитието ако гледам отгоре като някъкъв бог вместо да наблюдавам нещата от първа ръка от собствения си герой

Аз съм олд-скуул - колкото по-високо и отдалеч, толкова повече се кефя. Както каза Жоро, вживявам се в атмосферата, историята и света, не в това от колко близо светя на героя си. Така или иначе не му гледам през очите (не, че тогава повече бих се вживявал в него де), не мисля, че има значение за "вживяването" колко точно ми е далеч.

И бтв, едно е да виждаш света нашироко, друго е 2/3 от екрана ти да са заети от герой.