Itilon wrote:
Не схващам какъв е смисъла да гласуваш за някого, който вече наричаш корумпирана сган. По тази логика не е ли по-добре да се заложи на познатото зло?
Super M wrote:
да разкарваме тази корумпирана сган
Следващите ще покажат какво могат. Много държа да са други. Ако не се справят няма да има прошка. Не мога да си представя по-прагматично гласуване от това да избереш контрапункта на очевидно провалили се политици. Тук няма сантимент, няма фанатизъм. Приемам изборите като конкурсен изпит. Когато резултатът от изпита е двойка, преминавам към възможната алтернатива. Винаги има по-добри и по-лоши варианти. Винаги има избор. Винаги има алтернативи.
Съмнявам се, че позитивизмът на които и да е от вас, дето не могат да открият себе си в предлаганите възможности за избор, стига до там, че да предположите възможността скоро в България да се появи съвсем нова, необременена и високо морална политическа сила, която да има шанс. Разберете - това е една криминализирана страна с полу-функциониращ държавно-административен апарат, с повсеместно разпространена корупция, некомпетентност и безхаберие по всички възмножни етажи на властта и държавните структури, с изкуствено създадена от бившите партийни функционери "пазарна" икономика по време на дирижиран, планиран и безкръвен преход, който просто трансформира властта на червената върхушка от политическа и силова в икономическа, политическа и силова. Политиката винаги е била и ще си остане мръсна и черна работа. Няма идеалисти и честни хора с толкова много пари и възможности, които да наченат пълна и всеобхватна промяна или които да разполагат със средствата, възможностите за организация и опита да го постигнат. Има единици такива хора и те или бягат като дявол от тамян от властта или се оказват заплетени в мрежите на безскруполни политически партньори, функционери и кърлежи кръвопийци, жадни за привилегии, власт и благосъстояние. Системата, обкръжението, репресивните структури, простотията, апатията смазват всяко добро и морално начинание още в зародиш. Това са не 45, 65 години гнет, в които половината ми приятели
избягаха от родината си.
Да - държавата ми се пречка, защото не ми дава сигурност, защото нямам доверие в нея, защото без да е имало война се саморазруши, самоизяде и потъна в руини (оглеждате ли се когато пътувате с влак, например) и защото прогони бликите ми, прокуди ги, изпъди ги, превърна ги в емигранти. Някои геноциди са били с по-леки последствия намаляването и прираста на населението. Пречка ми се държавата с хората, които я представляват и още как.
И все пак. Докато си част от тази държава. Докато живееш като гражданин, който работи, плаща данъци, пише статии, разкази или стихчета, обича, мечтае, мисли за семейство, деца, развитие, бъдеще, не можеш да си позволиш лукса да си апатичен. Не може да си позволиш възгласа "все ми едно" / "всички са еднакви". Със сигурност не всички са еднакви, макар и със сигурност не всички да са перфектни. Няма абсолютен избор, защото не живеем в черно-белия свят на приказките. Но има по-неопетнени, по-необременени, по-заслужили, по-мислещи, по-способни, по-непровалили се. Истинската промяна ще дойде много бавно. Може дори да не я дочакаме. Но никой не иска да хващате револвера и да давате живота си за неизвестна кауза. И всички вие, които сте, да, млади, да интелигентни и да, информирани и не сте лумпени, защото аз виждам, че не сте, можете да си позволите мисловното упражнение да направите избор и физическото да отидете до урните. Това е право, но и отговорност защото е срамно, грозно, противоестествено и обидно да оставите 10 лв и 5 кебапчета да направят избра вместо вас.