Никой, абсолютно никой няма нужда да ти доказва, че Бог съществува, или че който и да е бог съществува. Концепциите "Бог" и "бог" просто не се движат на тая плоскост.
Значи по тази логика аз мога да гледам на повечето вярващи като на сляпо-вярващи. Всяко твърдение следва да се докаже/обори.
Май че не ми следиш логиката. Ти доказваш/оборваш ли с научни/наукоподобни аргументи истината/правилността, която виждаш в току що прочетен стих, току що прочетен разказ, който те е накарал да преосмислиш някакви важни за теб неща? Това искам да кажа.
Всеки един източник на коя да е представа за "Бог" и "бог" в своята същност и в почти всеки един свой аспект е митопоезия. В една голяма степен тези източници са културни артефакти, но преди всичко са литературни артефакти.
Литературата и в частност поезията и в конкретност митопоезията, която Библията, Корана, Бхагават гита, легендите за Буда и т.н. представляват, не работи с доказателства от научен тип.
Разбира се! Но ако се занимаваш с наука и искаш да се убедиш (разубедиш) в съществуването на Бог, то трябва да подлежи на научно доказване/научно оборване. Теоретично то трябва да подлежи - християните казват, че Бог се намесва в живота на човека - върши чудеса, прави това-онова. На практика обаче никой не е предоставил някакво сериозно доказателство за това!
Ако се занимаваш с наука, това е просто нещо, с което се занимаваш. Това, че го правиш, не те задължава да доказваш с научни аргументи съществуването на Бог. Може да си учен и да вярваш "Бог" или "бог", използвайки художествената "истинност" на кое да е религиозно писания, както и защото полуосъзнатата или осъзната вяра в нещо различно от доказуемите с Метода неща помага и обогатява човешкия живот. Ако си готов да приемеш буквалната "намеса" на Бог в човешкия живот и чудесата му като аргумент, ок. Но това не е моят аргумент. Кои точно християни казват нещата, които мислиш, че християните казват? И защо започнахме да говорим изведнъж за Християнство и вярващи християни, след като поначало говорехме за нещо различно, а именно за гореспоменатото "нещо различно от доказуемите с Метода неща"?
Мисля, че всякакво обсъждане на Бог и религия без да се имат предвид източниците, откъдето си взимаме тези понятия, е мятане на камъни в тъмното в опити да нацелим някое всемъдро древно чело или да свалим някоя глорифицирана маймуна от клона, на който простите, елементарни древни хора (а подобна концепция колко е погрешна няма въобще да се впускам в обяснения) са я качили.
Хм... Айде да се абстрахираме от следните източници - Коран, Библия прочие... щото както ти каза, не си служат с доказателства от научен тип. Предлагам следното - да разгледаме в научната литература да видим какво се пише по въпроса. Доколкото съм запознат, провеждали са се изследвания за това дали молитвата помага, например.
Абсурд. Цялата идея на поста ми е, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА РАЗГЛЕЖДАШ Т.НАР. "БОГ" и "СЪЩЕСТВУВАНЕТО" МУ ОТДЕЛНО ОТ "СЛЕДНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ". С това започнах, мисля, достатъчно ясно. А да очакваш да пише нещо за бог в НАУЧНАТА литература е.... странно. Искам малко повече информация за изследванията върху молитвите. Смея да предположа, че става въпрос за въздействието на молитвата върху психиката на молещия се или нещо такова. Което е на светлинни години от търсенето на Бог....
Понеже и прословутата и безкрайно плитка концепция "защо ми е да вярвам в Бог или бог(ове) след като мога да вярвам в Доброто у себе си ™ или в Любовта към близките си ™ или в Принципите си ™" всъщност се корени в концепции, които ние западняците сме получили, ако не директно от някоя Библейска притча, то от някоя книга/книги, чийто смислов заряд може да бъде директно проследен, с научни методи, до Библията.
... или до някакво cherry-pick-ване от нея. Библията като цяло съдържа много хубави послания. Но в същото време тя е пълна с насилие и с някои доста парадоксални абсурди. Да не говорим колко пъти е променяна в исторически аспект. Включително и на езиково равнище. Това е установено с помощта на научния метод.
Не е cherry-pick-ване. Не всички разбират "хубави послания" както ги разбираш ти. Библията е далеч от перфектно писание, но е поставила началото на всички наративи в културата ни. Под "наратив" имам предвид "истории, които хората си разказват за самите себе си, с които се идентифицират". Включително и историите за насилие и жестокост. Хората са И това. И начинът, по който хората мислят понятия като насилие и жестокост, са продиктувани от тяхното съгласие/несъгласие/преосмисляне на истории, които поначало ги има в Библията, пък ако ще и в по-маскиран вариант да ги има във всички произведения на изкуството от Библията насам.
И дори мислещият, водещ се по собствения си жизнен опит "атеист" живее в среда, напоена с Бог и производните му, в постоянен диалог, борба, сътрудничество с Бог и производните му. От тая гледна точка - о, да, Бог има!
Ако текстът в Библията, Коранът, етк... != константа и посланията са !=константа, значи аз се съмнявам, че има какъвто и да е ИСТИНСКИ досег с Бог.
Аз пък ти казвам, че концепцията ни за Бог я имаме само от тия текстове и от другите текстове и мислене, които тия първи текстове са породили. Които вторични текстове и което мислене пък ни карат да си обясняваме неща с понятия, които на тоя етап не са доказуеми с Метода, защото, както казах, той е бавен и води до разнопосочни резултати. Но такова мислене дава фокус и въобще ни дава склонност към това да развиваме въображението си, без което Метода не върши никаква работа.
И Бог има най-вече тогава, защото изкуството, което религиозните текстове най-вече представляват, ще повторя, дава истина не по силата на логическа аргументационна верига, а по силата на посланието в него. И не, послание не значи 10-те Божи заповеди, а начинът, по който историите конкретно в Библията са написани и подредени, всичките неща, за които се разправя в тях, и така нататък, и така нататък.
Що за послание? За историята, когато предполагаемо Бог пратил един куп язви на Египет ( и в същото време закоравявал сърцето на фараона - егати безсмисления парадокс ), при което, ако си спомням добре, умират жени и деца?!?
По този начин историите са написани.
Такова послание: Стил; Релевантност към живота на четящия; Тематика. Метафорично послание, сиреч. Митопоезия, както споменах в началото на поста си.
Библията и религията, за всеки един интелигентен или поне готов да помисли човек, не се отнасят до Бог или бог, а до хората.
Като се има предвид какви сцени на насилие има в Библията и на какво ни учи религията, съмнявам се, че те се отнасят до хората...
Религията ни учи на това, което сме готови да научим от нея. Религията и митопоетичното мислене са едни от най-сложните механизми, които човечеството е създало, и е срамно хора с "научно" мислене да не съзнават това и даже да не го допускат...
Само че не съм сигурен какъв е смисълът да говоря всички тия неща на някои хора, които гледайки отвън на религията и вярата, демонстрират също толкова елементарно мислене, колкото и тия, които гледайки отвътре следят опулени от страх небето и се ослушват за гневно мърморещия Бог всеки път, когато го втъкнат на коза.
Тези хора се ослушват опулени от страх заради реалните истории горе, които цитирах. Заради НАСИЛИЕТО, които е и донякъде плод на нескопосаните преводи и харизматичните църковни лидери.
Говорех за буквализъм, с думи прости. И елементарно мислене.
А колкото до това дали наистина съществува, ама наистина наистина съществува Бог ще е прерогатив на науката в едно много, много далечно бъдеще, на учени, които притежават не само Метода, да се Свети Името Му, но и поетическо въображение.
Ако свети Метода не върши работа, за какво ми е поетическо въображение???
За какво ти е наистина? Не е реторичен въпрос.
Понеже и двете са нужни за обединението на всички тия сфери на съществуванието и осмислянето на цялата тая многолика и леко съмнителна сложност на живота и неживота (на която натъртиха и Роумър, и Амелия, и Марфа, неколкократно, но май не им се обърна особено внимание), които евентуално може да доведат до дефиниция на нещо, което може да се нарече Бог или бог. Или да отвори очите ни за Великите Древни и да призове Шуб Нигурат от отвъд космичните бездни в дълбините на атома. Което пак си е някакъв вид отговор на Големия въпрос...
Ключовата дума в този цитат е ЕВЕНТУАЛНО...
[/quote]
Защо тя е ключовата дума? Ако човешкият ум и въображение стигнат достатъчно далеч някой ден, Бог или нещо толкова невероятно и всеобхватно и единно, че да може да бъде наречено така, ЩЕ БЪДЕ намерено. Проблемът не е крайната дестинация, а дали и как ще стигнем до нея.