ShadowDance

Deadhouse Gates или още малко спам.

А! Това вече е съвсем друга бира! (Тоест всички що рекоха, че е съвсем друга бира...са абсолютно прави! Ура!) Честно казано ако продължаваше в същия дух като Градините, щях да го зарежа така че наистина се радвам.

Героите са живи, държат се както се очаква от тях и въпреки че са 'велико множество' имат лична такава...уникалност. Което е..хубу! Историята стана все по-епична и по-екзотична, което е още по-хубу!

Е, има и кофти изпълнения. Историята с Книгата на Апокалипсиса и джъмп стартинг дъ Революшън. (В такива моменти особено ясно се вижда че поредицата е започнала като ролплей история - бързо решение на страничен проблем. Деус екс махина едно-друго.) Но това се преживява лесно.

Неща особено радващи душата:

Икариум и Маппо (а.к.а. Олд Шетърдхенд и Винету) Толкова потенциал има в тези юнаци

Колтейн (и чича му) Пич, ама имам чувството, че ще му е трудно в живота с този характер.

Изгубения брат-близнак на Круппе. (Колкото и да е странно)

Такива работи...

Е, това е хубаво ))

В обратен ред:

Искарал Пуст е краят.

Колтейн е един от най-харизматичните (сиреч от тия, дето нямат гледна точка и не се появяват толкова често в плът и кръв, ама са страшно яки) персонажи в тая поредица.

Винету и Олд Шетърхенд започват много добре, наистина, макар да навяват едни такива особено нелицеприятни мисли - какво са правили 800 години заедно, предвид, че и двамата не са точно от комуникиращия си с жени (или въобще с хора) тип...

А историята с Книгата на Апокалипсиса не е нищо повече от jump-starter, така че разни логически проблеми с нея се преодоляват лесно.

Винету и Олд Шетърхенд започват много добре, наистина, макар да навяват едни такива особено нелицеприятни мисли - какво са правили 800 години заедно, предвид, че и двамата не са точно от комуникиращия си с жени (или въобще с хора) тип...

А, а! Обаче това ти го каза, защото мене само ме обвиняват, че съм малазаномразец и циник разбираш ли (Моридине). Когато срещнаха Фидлър и ко. той изкара нещо като "These names. There are so many legends, so many rumors about them.." Викам, ареее кво стана сега?

'Mappo, a name ever chained to another's. And enough rumours to fill a tome.'

Кой с каквото подсъзнание се уредил, честно казано. Ваш проблем

Подсъзнението няма значение, когато човек помисли малко над проблема. Неназованият отговор е все един от тия, дето изникват, няма начин....

B. Delvig wrote:А, а! Обаче това ти го каза, защото мене само ме обвиняват, че съм малазаномразец и циник разбираш ли (Моридине). Когато срещнаха Фидлър и ко. той изкара нещо като "These names. There are so many legends, so many rumors about them.." Викам, ареее кво стана сега?

'Mappo, a name ever chained to another's. And enough rumours to fill a tome.'

То няма лошо да подозира човек, че героят хикс е гей, извънземен или агент на ЦРУ, но пък в случая за легендите и слуховете си има една доста очевадна причина, свързана със склонността на всякакви нелицеприятни могъщи герои да се посират от шубе само като чуят името Икариум, което вече би следвало да си забелязал щом си стигнал до срещата на Фидлър с Мапо и Икариум.

Това (частично) е и базата на която ги квалифицирам като пичове. А ако автора понякога (волно или неволно) изгражда определени мисловни картини в главата на читателя, последният е напълно свободен да се бъзика с тях, колкото сметне за необходимо

Добре бе, Стивъне, мамичката ти, кому са нужни едностранични абзаци БЕЗ нов ред в тях, описващи сцени с езика на Крупе?! Аман вече! ИСКАМ КЪРВИЩА, ЕПИКА И ЙЕКШЪН, ПИСНА МИ ОТ КУЕСТЕНЕ И САМОСЪЖАЛЕНИЯ!

Roland wrote:Добре бе, Стивъне, мамичката ти, кому са нужни едностранични абзаци БЕЗ нов ред в тях, описващи сцени с езика на Крупе?! Аман вече! ИСКАМ КЪРВИЩА, ЕПИКА И ЙЕКШЪН, ПИСНА МИ ОТ КУЕСТЕНЕ И САМОСЪЖАЛЕНИЯ!

Ша са сетиш ти, ама ...

...за?

Той мое се сети, ма Стивън няма

Иначе от възторжения пост на Делвиг става ясно, че още не е преживял достатъчно Хеборик и Фелисин. Нищо, и това ще стане Не те ли дразни поне Дюикър, самосъжалителният гъз нещастен???

Та така де, книгата все пак е доста по-яка от първа, но основно заради Колтейн (там има една доста болезнена деус екс махина към края уви) и Кълп/Геслър/Сторми/уотевър

А колкото до Маппо и Икариум, дори да не бяха стигнали 800 години, отношенията и репликите им, а особено мислите на Маппо, твърде силно напомнят трейлъра на Satan's Alley

Moridin wrote:А колкото до Маппо и Икариум, дори да не бяха стигнали 800 години, отношенията и репликите им, а особено мислите на Маппо, твърде силно напомнят трейлъра на Satan's Alley

5 минути се хилих на това

май е време и аз да я почвам отново поредицата (на ингилийски този път). Чудя се Круппе как ли звучи в оригинал, Пъст също

В осмата книга Б., който доскоро беше Knight of Death, сега стана Soldier of Death, а В.С. който доскоро беше Soldier, стана Knight.

От триста и трийсет километра с просто око е видно, че Ериксън ги е объркал, щот е ръб. Но ето последвалите размисли на момчетата на малазнския форум:

Oh, i can think of one - we generally assumed once you had a position in a House (in a real way, not in a Deck reading or a prophecy), that's it, there you were unless you were tossed out or (really) dead. In TtH, Hood switched B. and the S.'s Knight and Soldier status.

Винаги можеш да разчиташ на тоя форум да ти напраи деня

(п.с. за Рол - и то Абис тва!)

Ехх..не ми е възторжен поста. Неспособността да изпитваш възторг е признак на мъдрост казват.

Радвам се на втора част, защото май включих какво представлява всъщност Малазана и сега просто се наслаждавам на ефекта от продължителното съпреживяване на авторския свят. Тоест престанах да му се вторачвам особено в грешките и просто си крузя из книгата, очаквайки да ме изненада приятно с някоя екзотика или особено брутален и изобретателен въргал. (Като казах брутален..тая идея за екзекуция тип 'слайдинг бед' нема как да стане бате. Ловко ама ц )

Хеборик ми е изключително интересен образ заради многослойното, многоканално и непрекъснато натрупване на елементи върху му. Седя си и го чакам да имплодира в себе си и да изчезне в момента в който Ериксън съвсем се оплете и реши да го отстрани за по-лесно. (Виж Херълок) Фелисин...кво да кажа.."Ще ти давам турбо курво!" и други песни на Ъпсурт.

Дюикър трябва да се чете Даукър или Дайкар според мен. Думата идва от холандски (или африкаан, което пак идва от холандски) и означава 'гмуркач' има и антилопа такава.

Брех, това интересно

Хеборик МОЖЕ БИ на тоя етап наистина би изглеждал така...